Солженицин: Човек е щастлив, стига да избере да бъде щастлив
На днешния ден – 30 ноември, остарял жанр (11 декември – нов стил) се означават 100 години от рождението на световноизвестния съветски романист, драматург, историк и отстъпник – Александър Солженицин.
Един от писателите, с помощта на който обществеността отвън Съветския съюз научава за системата на руските лагери за насилствен труд.
Животът на Александър Солженицин е изпълнен с редица тествания и безчет опасности. Роденият през 1918 година в Кисловодск, Русия, предстоящ основател на едни от най-великите шедьоври, влезнали в съкровищницата на литературната класика, приключва математика и физика директно преди началото на Втората международна война.
Назначен е в чин капитан, преди да бъде задържан на 9 февруари 1945 година поради рецензията му против Сталин в писмата му до собствен някогашен съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952 година – без съд, по член 58 от Съветския углавен кодекс. Изпратен е в пандиза Шарашка, където наложително се трудят научни служащи и други интелигенти. Преживяванията и страстите си през тези години разказва в романа „ В първия кръг “.
След известно време е изместен в лагери за тежък насилствен труд в системата на ГУЛАГ. За тях той написа в „ Един ден на Иван Денисович “ и „ Архипелаг ГУЛАГ “.
През 1952 година Солженицин се разболява от рак, от който се излекува като по знамение в болничното заведение в Ташкен, Узбекистан, през 1954 година Престоят си в лечебното заведение писателят отразява в повестта „ Раково поделение “.
Александър Солженицин като лагерник през 1953 година
По време на ръководството на Никита Хрушчов Солженицин е оправдан и през 1956 година съумява да се върне в Русия и да стартира работа като учител по математика и физика. Учителската си активност съвместява с работата си над книгите.
Неговото „ Писмо до IV-ия конгрес на руските писатели “, в което упорства за унищожаване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на персоналния му списък, иззет от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1965 година, провокира сериозен спор със руската власт. Следва издаването в чужбина на автобиографичния му разказ „ В първия кръг “ (1968 г.) и повестта „ Раково поделение “ (1968 – 1969 г.).
Солженицин става лауреат на Нобеловата премия за литература през 1970 година Не след дълго Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откриват ръкописа на първата част на „ Архипелаг ГУЛАГ “. Конфликтът се изостря и през 1974 година писателят е изгонен от родината си.
Солженицин се открива първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 година – във Върмънт, Съединени американски щати. През 1990 година руското му поданство е възобновено и през 1994 година се завръща в родината си.
През май 1997 година писателят е определен за постоянен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя лична парична премия за литература (на стойност от 25 000 долара).
Сърцето на Александър Солженицин не устоя и на 3 август 2008 година след солиден инфаркт той си отива, оставяйки след себе си велики творби, събрали в себе си протеста и страстите на един талант.
В чест на именития създател ви сервира част от неговите мъдри послания и житейска философия:
„ Притежавай единствено това, което можеш да носиш със себе си. Знай езици, опознавай страни, познавай хора. Нека паметта ти бъде куфар за път. “
„ Нека лъжата пристигна на света, дано даже победи. Но не посредством мен. “
„ Образованието не прибавя разум. “
„ Интелигент е този, чиято мисъл не е подражаваща. “
„ Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот. “
„ Състоянието на война служи само като опрощение за робия вкъщи. “
„ Всеки, който един път е провъзгласил насилието за собствен способ, непреклонно би трябвало да избере лъжата за собствен принцип. “
„ Битката сред положителното и злото се води в сърцето на всеки човек. “
„ За една страна да има популярен публицист е като да има второ държавно управление. Затова никой режим не е обичал огромните писатели, а единствено незначителните. “
„ Време е Запада да пази не толкоз човешките права, колкото човешките отговорности. “
„ Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето; които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък е животът на този, който всеки ден, излизайки от вкъщи си, си " удря главата " в горния предел на врата, тъй като е прекомерно невисок за него. “
„ Човек си слага за цел да покори света, само че по пътя губи душата си. “
„ Не нивото на благоденствие донася благополучие на хората, а отношението на сърцето и гледната точка върху личния ни живот. И едното, и другото са постоянно в наша власт. “
„ В нашата страна лъжата не е просто морална категория, а дирек на страната. “
„ Демокрацията в Русия не е застрашена, защото същинска народна власт у нас няма. Може да ни бъде отнето единствено нещо, което имаме. “
„ Работата – както и тоягата – има два края: в случай че работиш за хората, дай качество; в случай че го правиш за началника – дай показност. “
„ Когато истината е открита от някого различен, тя губи част от своята прелест. “
„ Единственото нещо, което може да размени опита, който нямаме, е изкуството и литературата. “
„ Човек е благополучен, стига да избере да бъде благополучен. Тогава никой не може да го спре. “
„ Думата промяна само прикрива процеса на кражба на национално завещание. “
„ Битката сред положителното и злото се води в сърцето на всеки човек. “
Един от писателите, с помощта на който обществеността отвън Съветския съюз научава за системата на руските лагери за насилствен труд.
Животът на Александър Солженицин е изпълнен с редица тествания и безчет опасности. Роденият през 1918 година в Кисловодск, Русия, предстоящ основател на едни от най-великите шедьоври, влезнали в съкровищницата на литературната класика, приключва математика и физика директно преди началото на Втората международна война.
Назначен е в чин капитан, преди да бъде задържан на 9 февруари 1945 година поради рецензията му против Сталин в писмата му до собствен някогашен съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952 година – без съд, по член 58 от Съветския углавен кодекс. Изпратен е в пандиза Шарашка, където наложително се трудят научни служащи и други интелигенти. Преживяванията и страстите си през тези години разказва в романа „ В първия кръг “.
След известно време е изместен в лагери за тежък насилствен труд в системата на ГУЛАГ. За тях той написа в „ Един ден на Иван Денисович “ и „ Архипелаг ГУЛАГ “.
През 1952 година Солженицин се разболява от рак, от който се излекува като по знамение в болничното заведение в Ташкен, Узбекистан, през 1954 година Престоят си в лечебното заведение писателят отразява в повестта „ Раково поделение “.
Александър Солженицин като лагерник през 1953 година
По време на ръководството на Никита Хрушчов Солженицин е оправдан и през 1956 година съумява да се върне в Русия и да стартира работа като учител по математика и физика. Учителската си активност съвместява с работата си над книгите.
Неговото „ Писмо до IV-ия конгрес на руските писатели “, в което упорства за унищожаване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на персоналния му списък, иззет от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1965 година, провокира сериозен спор със руската власт. Следва издаването в чужбина на автобиографичния му разказ „ В първия кръг “ (1968 г.) и повестта „ Раково поделение “ (1968 – 1969 г.).
Солженицин става лауреат на Нобеловата премия за литература през 1970 година Не след дълго Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откриват ръкописа на първата част на „ Архипелаг ГУЛАГ “. Конфликтът се изостря и през 1974 година писателят е изгонен от родината си.
Солженицин се открива първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 година – във Върмънт, Съединени американски щати. През 1990 година руското му поданство е възобновено и през 1994 година се завръща в родината си.
През май 1997 година писателят е определен за постоянен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя лична парична премия за литература (на стойност от 25 000 долара).
Сърцето на Александър Солженицин не устоя и на 3 август 2008 година след солиден инфаркт той си отива, оставяйки след себе си велики творби, събрали в себе си протеста и страстите на един талант.
В чест на именития създател ви сервира част от неговите мъдри послания и житейска философия:
„ Притежавай единствено това, което можеш да носиш със себе си. Знай езици, опознавай страни, познавай хора. Нека паметта ти бъде куфар за път. “
„ Нека лъжата пристигна на света, дано даже победи. Но не посредством мен. “
„ Образованието не прибавя разум. “
„ Интелигент е този, чиято мисъл не е подражаваща. “
„ Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот. “
„ Състоянието на война служи само като опрощение за робия вкъщи. “
„ Всеки, който един път е провъзгласил насилието за собствен способ, непреклонно би трябвало да избере лъжата за собствен принцип. “
„ Битката сред положителното и злото се води в сърцето на всеки човек. “
„ За една страна да има популярен публицист е като да има второ държавно управление. Затова никой режим не е обичал огромните писатели, а единствено незначителните. “
„ Време е Запада да пази не толкоз човешките права, колкото човешките отговорности. “
„ Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето; които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък е животът на този, който всеки ден, излизайки от вкъщи си, си " удря главата " в горния предел на врата, тъй като е прекомерно невисок за него. “
„ Човек си слага за цел да покори света, само че по пътя губи душата си. “
„ Не нивото на благоденствие донася благополучие на хората, а отношението на сърцето и гледната точка върху личния ни живот. И едното, и другото са постоянно в наша власт. “
„ В нашата страна лъжата не е просто морална категория, а дирек на страната. “
„ Демокрацията в Русия не е застрашена, защото същинска народна власт у нас няма. Може да ни бъде отнето единствено нещо, което имаме. “
„ Работата – както и тоягата – има два края: в случай че работиш за хората, дай качество; в случай че го правиш за началника – дай показност. “
„ Когато истината е открита от някого различен, тя губи част от своята прелест. “
„ Единственото нещо, което може да размени опита, който нямаме, е изкуството и литературата. “
„ Човек е благополучен, стига да избере да бъде благополучен. Тогава никой не може да го спре. “
„ Думата промяна само прикрива процеса на кражба на национално завещание. “
„ Битката сред положителното и злото се води в сърцето на всеки човек. “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ