На 9 март 1964 г. на бял свят в центъра

На 9 март 1964 година на бял свят в центъра на френската столица се ражда една актриса, която вълнува мозъците на кино почитателите от 1983г. насам.

Това е непреходната Жулиет Бинош – икона на хубостта, стила и гения, взела участие в над 50 кино лентата.

Баща й е ваятел и сценичен режисьор, а майка й театрална актриса с полски генезис.

Развеждат се, когато Жулиет е единствено на 4 години. Изпратена е в пансион дружно с по-голямата си сестра. След време тя ще каже, че не се сърди на майка си за това. След като навършва 15 години, Жулиет заживява в Париж със сестра си.

По това време стартира да се изявява на театралната сцена в пиеси на Молиер и Пирандело . Учи драма в профилираното Национално учебно заведение по изкуствата, само че след две години го напуща, с цел да се посвети на киното.

Още от първите си функции Бинош играе главно модерни дами, които не се опасяват да изследват всички страни на живота си.

Жулиет е една от дребното актриси, които съумяват да влязат сполучливо в кожата на всевъзможни героини.

Нейната неуморност в киното, пристрастеността, с която попива всяка нова роля и блестящите й осъществявания в класики като „ Шоколад “ и „ Английският пациент “ я трансформират в една от най-любимите актриси в света.

От дълги години актрисата е обожател на песните на Мистерията на българските гласове .

По време на визитата си в България през юни 2014 година, до момента в който снимат френско-испанската продукция с българско присъединяване „ Никой не желае нощта “, френската актриса съумява да чуе песните им онлайн.

Каквото и да се наложи да изтърпим в живота, би трябвало да се отнасяме към него като към урок, като към образование. Точно по този начин схващам всичко.

Никога не съм се чувствала красива. В детството ми, вкъщи нямахме огледало. Докато не потеглих на учебно заведение, не се бях виждала нито един път, а майка ми в никакъв случай не ми споделяше, че съм красива…

Първият ми спомен в живота е за една огромна самотност. С това е мъчно да живееш.

Не съм велика французойка. Жорж Санд, Маргьорит Дюрас, Симон дьо Бовоар – това са великите французойки.

Ако звезда е човек, който излъчва светлина, то желая да съм звезда. Но в случай че това е някой, който бръщолеви непрестанно за пари и корици на списания, е непоносимо и не го желая.

Снимането на филми е като беленето на лук – би трябвало да махнеш външната обвивка и да усетиш дълбочината на облика, в случай че искаш той да наподобява същински.

Филмите са отворени порти и на всяка от тях, аз трансформирам характера и живота.

Никога не съм се вкопчвала в младостта. За мен единственият метод да не одъртявам е да не трансформирам възрастта в проблем.

Всичко, което съм направила, съм го избрала сама.

Аз взаимни отстъпки не върша!

Това, което най-вече обичам в този вманиачен живот, са приключенията в него.

Колкото повече функции играя, толкоз повече разбирам, че всички хора си наподобяват. Всички минаваме през изменничества, раздели, примирие, обич.

Сега се усещам по-добре, в сравнение с 20 години. Тогава се стараех да се одобрявам на другите. Сега към този момент мога да си разреша да се одобрявам единствено на себе си. Разбира се, факт е, че когато дамите в нашата специалност остареят, получават по-малко функции. Но белким е допустимо да живееш до края на живота си със страха да се погледнеш в огледалото?

Имала съм четири оферти за брак. Два пъти първоначално и два пъти в края на връзката. Никога не отговорих с „ не “. Просто не дадох отговор. Трябва да призная, че надали ще ме споходи рицарят на бял кон.

Не сме на тая земя, с цел да печелим пари, а с цел да променяме себе си, да разширяваме кръгозора си.

Какво значи благополучен край? Това, което научаваме от живота, е щастливият край. Винаги го търсим, само че пътешествието е това, което има значение. Щастливият край се крие в същинското предизвикателство. Да разберем кои сме от метода, по който се променяме, когато имаме компликации.