На 12 юли 1962 Ролинг Стоунс свирят за първи път

На 12 юли 1962 " Ролинг Стоунс " свирят за първи път пред аудитория. 60 години по-късно те все по този начин се раздават на сцената - към този момент на по 80 години, а като че ли са на 20. И ще свирят до последния акомпанимент и звук, до последния мирис.

" Ролинг Стоунс " през 2022 в Амстердам

Вероятно най-натовареното място в градчето Дартфорд през днешния ден е гарата, от която за няколко минути стигаш до Лондон. Но това предградие на английската столица заема особено място в сърцето на всеки почитател на рок музиката. Защото от него произлиза едно дуо, което 60 години не стопира да оставя своите непреходни отпечатъци върху музикалната история.

Мик Джагър е роден на 26 юли 1943 година. Кийт Ричардс - на 18 декември същата година. Двамата се познават от дребни, само че съдбовната им среща е на към този момент упоменатата гара през октомври 1961 година. Тема на диалог става една плоча на Чък Бери, която Ричардс носи в ръката си. След няколко месеца двамата към този момент забиват в компанията на Брайън Джоунс, Иън Стюарт и Дик Тайлър. На 12 юли идва и първата опция да свирят пред аудитория. Бързо би трябвало да си измислят име. Пред погледа на Джоунс и Ричардс попада друга обичана плоча - " Rolling’ Stone " на Мъди Уотърс. Останалото е история.

" Ролинг Стоунс " през 1962 в Кьолн

В музиката и визиите на Стоунс се отразява културата на идващите шест десетилетия. От половата гражданска война, която бележи най-силните им години, през именитото им лого, основано от Джон Паше през 1970 година, клипа с Анджелина Джоли в края на 1990-те, паметната роля на Ричардс в " Карибски пирати "  няколко години по-късно, чак до " Living in a Ghost Town ", която се трансформира в химна на пандемията през 2020 година.

През 1969 година Стоунс се разделят с Брайън Джоунс, който няколко месеца по-късно ще остане вечно на 27. Смъртта му остава тайнственост и до през днешния ден. През 1963 година към групата се причислява барабанистът Чарли Уотс, през 1975 година и Рони Уд. Четиримата остават ядрото на групата до гибелта на Уотс предходната година.

Брайън Джоунс на концерта на " Ролинг Стоунс " в Стокхолм през 1965

Стоунс означават 60 години на сцената с огромно турне в Европа. Днес, шест десетилетия откакто за първи път свирят в клуб Marquee в Лондон, Мик и Кийт пътуват от Брюксел за Виена, където със спотаен мирис ги чакат десетки хиляди. Когато излязат на сцената, те отново са си същите момчета. Кийт с типичната си лекост и непукизъм изсвирва всеки верен звук по същия метод, по който за първи път, събуждайки се от сън, изсвирва именития риф на " (I Can`t Get No) Satisfaction " през 1965 година. Липсва му единствено цигарата в ръка - преди две години най-сетне ги отхвърля. Мик е все по този начин 70 килограма и напълно обезсмисля законите на биологията и физиката, като на близо 79 години тича, пее и скача безспирно на сцената в продължение на 2 часа. Но, както пита самият той в първата ария от турнето " Street Fighting Man ": " Какво може да прави едно оскъдно момче освен да пее в рок енд рол група? ".

" Ролинг Стоунс " в Мадрид

Смъртта на Чарли Уотс предходната година ни подсети, че въпреки недостижими, и " Ролинг Стоунс " не са безконечни. Но до момента в който имаме късмет да им се радваме, знаем, че те ще са на сцената до последния акомпанимент, последния звук и последния мирис. Онзи трен, на който Мик и Кийт се качиха през октомври 1961 година, продължава да се движи с цялостна пара.

***

Вижте и тази фотогалерия от нашия списък: