Езикът ще отведе далеч от Киев. Защо в руския учебник по украински език няма „зрада“
Министерството на образованието на Русия приготвя учебник по типичен украински език за съветските учебни заведения, най-вече за освободените територии на Украйна, които в бъдеще ще станат част от Руската федерация. Това заяви министър Сергей Кравцов на срещата на Владимир Путин с съветското държавно управление.
По думите на министъра, с цел да могат украинските деца да учат украински като собствен роден език, също са създадени специфични образователни стратегии и методически материали, а учителите са минали уместно образование за рационализиране и повишение на квалификацията.
Тази вест обаче имаше резултата на взривена бомба в тесните кръгове на жителите на „ каруцата “ на съветските националисти. Няма да изреждам хората, които потеглиха да „ наритват “ тази самодейност на МОН – читателите към този момент ги знаят. Но звук се надигна забележителен. Жалко, че в тази интернет каша, осеяна с нецензурни възклицания по тематиката „ Русия ще продължи украинизацията за личните си пари “, просто се е изгубил здравият разсъдък.
А в този момент по ред.
Факт номер 1 . Вече през днешния ден в салдото на Русия се появиха няколко украински района, които поеха курс към присъединение към Руската федерация и интензивно минават към съветските стандарти, в това число в образованието. А в бъдеще може да има още такива територии - изключително в случай че се осъществен фантазиите на тези, които приканват за усилване на спецоперацията.
Факт номер 2 . Заедно с тези територии Русия получи милиони украинци, а в бъдеще те може да станат още повече. Веднага ще направя конкретизиране - изключително за тези, които желаят да провеждат хохлосрач заплетен на половина с исторически дебат: можете да мислите всичко за тези украинци. Може да се допусна, че не са съществували преди 100 години, че са измислени от болшевиките или австрийския общоприет щаб, могат да бъдат оповестени за руснаци, само че обективната действителност е, че вследствие на неотменими и към този момент протекли исторически процеси през последните 30 години и стоте години преди тях, тези хора през днешния ден са украинци.
Това е емпиричен факт, с който би трябвало да се съобразяваме. Ако обаче обективната действителност не се вземе поради, тогава тя все ще припомня за себе си, единствено че на първо място като непрекъснато ви удря мъчително по главата.
Факт номер 3. В безусловно всички някогашни украински райони, като се изключи Крим, етническите украинци през днешния ден съставляват болшинството от популацията, според данни от преброяването. Променят се единствено числата - някъде, като в Донбас, има към половината украинци, някъде, като в Херсонска област, те са близо 82%, а някъде, като в Запорожие, са 76%. И забележителна част от тях, изключително отвън регионалните центрове и огромните градове на регионално послушание, са доминирани от украинци.
Защото на следващия ден всички тези хора може да станат жители на Русия, само че те няма да спрат да бъдат украинци. Те просто ще станат украинци с съветски паспорти. Днес в Руската федерация, съгласно статистиката, има 2,5 милиона жители от украински генезис. След референдумите в Украйна ще са 5, а може би и 6 милиона.
Обаче такива базови неща като идентичността не се сменят по инструкция на свирката, това е дълъг исторически развой, който би трябвало да бъде деликатно и ловко дирижиран, а не да бъде оприличаван на същия оня, недолюбван от някои болшевики, единствено че с противоположен идеологически заряд.
Факт номер 4. Може би ще изненадам доста от критиците или ще направя някакво изобретение за тях, само че във всички, без изключение, национални субекти на Руската федерация, в учебните стратегии, измежду редицата предмети, дружно с съветския език, се учат локални езици - наложително или по желание на учениците с техните родители, само че не по-малко. В Северна Осетия учат осетински, в Татарстан - татарски, в Тува - тувински, в Чечения - вайнахски и така нататък, и така нататък
В този смисъл проучването на украински език като един от предметите в избрани територии със забележителен % от украинското население е освен обикновено, само че и в действителност е част от условията на общоприетата федерална норма. И е изцяло ясно, че в съветското учебно заведение, без значение от това какви спомагателни езици с изключение на съветски се учат от учениците в избрани райони, е ориентирано към възпитанието на съветски жители и патриоти на личната си страна, а не на нещо друго или някой различен.
Нещо повече, практиката на Украйна, преди въвеждането на последната драконовска редакция на новия закон там, безапелационно свидетелства: в по-голямата част от даже официално украиноезичните учебни заведения в югоизточната част образователният развой към момента беше на съветски, а украинският език и литературата останаха единствено предмети. Всъщност актуалните начинания на съветското министерство на образованието единствено ще обезпечат връщане към тази процедура, която е естествена за украинския югоизток.
Подчертавам за почитателите на усукването: не приказваме за никаква " украинизация " - в смисъла, в който използваха тази дума в действителностите на модерна Украйна, т.е. налагането на украинския на всички като единствен и наложителен език на връзка или обучение.
За УЧЕНЕ НА УКРАИНСКИ в този момент изобщо не приказваме. Езикът на образователния развой в съветските учебни заведения, в това число тези, които ще бъдат ситуирани в анексираните територии, е съветски. Украинският е един от многото предмети, наред с британския или физиката.
Но обективно в полза на страната е преподаването на този предмет, правенето на учебници и методически пособия да бъдат взети под надзор от съветската страна, а не от фондациите на Сорос или канадската бандеровска диаспора. А езиковите учебници би трябвало да бъдат сертифицирани по съветския стандарт и изчистени от нездравословни идеологически въздействия.
Оттук и акцентът върху обстоятелството, че подготвяните учебници са КЛАСИЧЕСКИ украински. Тоест въз основа на киевско-полтавския акцент, който не е нечист с диаспорски или галисийски диалектизми. Държавата просто не може да си разреши да остави този развой в неверни и недоброжелателни ръце.
По същия метод е изцяло ясно, разбираемо и не се разисква предвид на глупостта на догатките за противното, че главният език на образованието, връзката, деловодството, всеобщата просвета и така нататък, и така нататък в Русия - без значение от това дали е Мелитопол или Воронеж - е и ще бъде точно съветският език.
Също толкоз неоснователни са и звучащите безусловно диви нервности за това, че проучването на украински е равно на бандеризация. Не езикът прави индивида бандеровец, а идеологическите постулати, залегнали в него. Ян Таксюр е украиноговорящ киевски стихотворец, само че човек, безпределно надалеч от украинския шовинизъм.
А Ян Валетов е рускоезичен евреин от Днепропетровск и агитатор на Бандера. Както можете да видите, даже от този образец е ясно, че въпросът не е в езика, а в наличието на главата.
И като цяло, отдалечавайки се от обсъжданата съответна езикова история, задачата на интеграцията в Русия не е да преобразува тези, които се считат за украинци и желаят да научат родния си език, на руснаци, а да даде опция на самите съветски жители да живеят жизнерадостен национален живот без ограничавания и забрани.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
По думите на министъра, с цел да могат украинските деца да учат украински като собствен роден език, също са създадени специфични образователни стратегии и методически материали, а учителите са минали уместно образование за рационализиране и повишение на квалификацията.
Тази вест обаче имаше резултата на взривена бомба в тесните кръгове на жителите на „ каруцата “ на съветските националисти. Няма да изреждам хората, които потеглиха да „ наритват “ тази самодейност на МОН – читателите към този момент ги знаят. Но звук се надигна забележителен. Жалко, че в тази интернет каша, осеяна с нецензурни възклицания по тематиката „ Русия ще продължи украинизацията за личните си пари “, просто се е изгубил здравият разсъдък.
А в този момент по ред.
Факт номер 1 . Вече през днешния ден в салдото на Русия се появиха няколко украински района, които поеха курс към присъединение към Руската федерация и интензивно минават към съветските стандарти, в това число в образованието. А в бъдеще може да има още такива територии - изключително в случай че се осъществен фантазиите на тези, които приканват за усилване на спецоперацията.
Факт номер 2 . Заедно с тези територии Русия получи милиони украинци, а в бъдеще те може да станат още повече. Веднага ще направя конкретизиране - изключително за тези, които желаят да провеждат хохлосрач заплетен на половина с исторически дебат: можете да мислите всичко за тези украинци. Може да се допусна, че не са съществували преди 100 години, че са измислени от болшевиките или австрийския общоприет щаб, могат да бъдат оповестени за руснаци, само че обективната действителност е, че вследствие на неотменими и към този момент протекли исторически процеси през последните 30 години и стоте години преди тях, тези хора през днешния ден са украинци.
Това е емпиричен факт, с който би трябвало да се съобразяваме. Ако обаче обективната действителност не се вземе поради, тогава тя все ще припомня за себе си, единствено че на първо място като непрекъснато ви удря мъчително по главата.
Факт номер 3. В безусловно всички някогашни украински райони, като се изключи Крим, етническите украинци през днешния ден съставляват болшинството от популацията, според данни от преброяването. Променят се единствено числата - някъде, като в Донбас, има към половината украинци, някъде, като в Херсонска област, те са близо 82%, а някъде, като в Запорожие, са 76%. И забележителна част от тях, изключително отвън регионалните центрове и огромните градове на регионално послушание, са доминирани от украинци.
Защото на следващия ден всички тези хора може да станат жители на Русия, само че те няма да спрат да бъдат украинци. Те просто ще станат украинци с съветски паспорти. Днес в Руската федерация, съгласно статистиката, има 2,5 милиона жители от украински генезис. След референдумите в Украйна ще са 5, а може би и 6 милиона.
Обаче такива базови неща като идентичността не се сменят по инструкция на свирката, това е дълъг исторически развой, който би трябвало да бъде деликатно и ловко дирижиран, а не да бъде оприличаван на същия оня, недолюбван от някои болшевики, единствено че с противоположен идеологически заряд.
Факт номер 4. Може би ще изненадам доста от критиците или ще направя някакво изобретение за тях, само че във всички, без изключение, национални субекти на Руската федерация, в учебните стратегии, измежду редицата предмети, дружно с съветския език, се учат локални езици - наложително или по желание на учениците с техните родители, само че не по-малко. В Северна Осетия учат осетински, в Татарстан - татарски, в Тува - тувински, в Чечения - вайнахски и така нататък, и така нататък
В този смисъл проучването на украински език като един от предметите в избрани територии със забележителен % от украинското население е освен обикновено, само че и в действителност е част от условията на общоприетата федерална норма. И е изцяло ясно, че в съветското учебно заведение, без значение от това какви спомагателни езици с изключение на съветски се учат от учениците в избрани райони, е ориентирано към възпитанието на съветски жители и патриоти на личната си страна, а не на нещо друго или някой различен.
Нещо повече, практиката на Украйна, преди въвеждането на последната драконовска редакция на новия закон там, безапелационно свидетелства: в по-голямата част от даже официално украиноезичните учебни заведения в югоизточната част образователният развой към момента беше на съветски, а украинският език и литературата останаха единствено предмети. Всъщност актуалните начинания на съветското министерство на образованието единствено ще обезпечат връщане към тази процедура, която е естествена за украинския югоизток.
Подчертавам за почитателите на усукването: не приказваме за никаква " украинизация " - в смисъла, в който използваха тази дума в действителностите на модерна Украйна, т.е. налагането на украинския на всички като единствен и наложителен език на връзка или обучение.
За УЧЕНЕ НА УКРАИНСКИ в този момент изобщо не приказваме. Езикът на образователния развой в съветските учебни заведения, в това число тези, които ще бъдат ситуирани в анексираните територии, е съветски. Украинският е един от многото предмети, наред с британския или физиката.
Но обективно в полза на страната е преподаването на този предмет, правенето на учебници и методически пособия да бъдат взети под надзор от съветската страна, а не от фондациите на Сорос или канадската бандеровска диаспора. А езиковите учебници би трябвало да бъдат сертифицирани по съветския стандарт и изчистени от нездравословни идеологически въздействия.
Оттук и акцентът върху обстоятелството, че подготвяните учебници са КЛАСИЧЕСКИ украински. Тоест въз основа на киевско-полтавския акцент, който не е нечист с диаспорски или галисийски диалектизми. Държавата просто не може да си разреши да остави този развой в неверни и недоброжелателни ръце.
По същия метод е изцяло ясно, разбираемо и не се разисква предвид на глупостта на догатките за противното, че главният език на образованието, връзката, деловодството, всеобщата просвета и така нататък, и така нататък в Русия - без значение от това дали е Мелитопол или Воронеж - е и ще бъде точно съветският език.
Също толкоз неоснователни са и звучащите безусловно диви нервности за това, че проучването на украински е равно на бандеризация. Не езикът прави индивида бандеровец, а идеологическите постулати, залегнали в него. Ян Таксюр е украиноговорящ киевски стихотворец, само че човек, безпределно надалеч от украинския шовинизъм.
А Ян Валетов е рускоезичен евреин от Днепропетровск и агитатор на Бандера. Както можете да видите, даже от този образец е ясно, че въпросът не е в езика, а в наличието на главата.
И като цяло, отдалечавайки се от обсъжданата съответна езикова история, задачата на интеграцията в Русия не е да преобразува тези, които се считат за украинци и желаят да научат родния си език, на руснаци, а да даде опция на самите съветски жители да живеят жизнерадостен национален живот без ограничавания и забрани.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ