До края на годината е напълно реалистично Австрия да вдигне

До края на годината е изцяло реалистично Австрия да вдигне шенгенското несъгласие, предвижда в изявление за БНР някогашният канцлер на Австрия Волфганг Шюсел. 

По негова концепция от щемпел излезе първото профилирано издание за външна политика European Voices с фокус върху някогашните социалистически страни.

" Страните от Централна и Източна Европа заслужават по-голямо внимание ", сподели още той. 

Ангажирате се с издание с фокус върху Централна и Източна Европа, което излиза 20 години след първата огромна вълна нови страни членки в Европейски Съюз. Не идва ли късно, доктор Шюсел? И за какво насочвате прожекторите към този район, кои европейски проблеми не могат да намерят решение без централно- и източноевропейските страни?  

Крайно време е да насочим вниманието си към Централна и Източна Европа, тъй като през идващите 10-15 години най-значимите процеси в Европа ще се случват точно тук. Следващото разширение на Европейския съюз ще бъде към Западните Балкани, към Молдова и Украйна. Охраната на външните граници на съюза, отбранителните качества на Европа на фона на войната в Украйна, укрепването на демокрацията и правовата страна – това са основни тематики, които директно засягат страните от района. 

Икономическото развиване на Централна, Източна и Югоизточна Европа ще е определящо за положението на целия Европейски съюз. Още от годините директно преди и след влизането в съюза някогашните социалистически страни влязоха в състезание за наваксване на икономическата назадничавост и догонване на стандарта на живот в старите страни-членки. Задвижи се един мощен стопански мотор! Икономическият растеж тук ще продължава да пораства, за разлика от Стара Европа. Така че е извънредно време да обърнем взор към процесите в Централна и Източна Европа.  

В Централна и Източна Европа обаче се чуват все по-често евроскептични и проруски гласове. Своеобразен представител на тези политици е унгарският министър председател Виктор Орбан. За първото издание на European Voices разговаряхте с него. Орбан твърди, че Русия в никакъв случай не би се съгласила прилежаща Украйна да влезе в Европейски Съюз и НАТО. Точно към това обаче се стреми Украйна. Какво отговорихте на Виктор Орбан?  

Какво желае или не желае Путин е едно, напълно друго е, какво ще се случи най-после. На Орбан му споделих още, че не участието в Европейски Съюз е проблем за Русия, а участието й в НАТО. 

Когато един ден войната свърши, Украйна ще се нуждае от безспорни гаранции за сигурността, с цел да не се повтори сюжетът от Минските съглашения с съветската експанзия 10 години след сключването им. Тази гаранция може да даде само НАТО. 

Но Виктор Орбан споделя нещо забавно в нашия диалог – че на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година Украйна е трябвало да бъде оповестена за страна претендент. И че Орбан тогава е бил подготвен да поддържа този статут. Ако това се беше случило, може би нямаше да се стигне до война. Но това е единствено една теза, само че ми се вижда забавно, че е теза на Орбан. 

Съществува и тезата, че Западът е сбъркал, като не е поискал да договаря с Русия за участието на Украйна в НАТО. Помним, че преди да нахлуе в Украйна Путин се обърна към Съединените щати.  

Американците са основен състезател, несъмнено, само че не единствен – без Европейския съюз, само че най-много без Украйна не може да има каквито и да е договаряния. Напълно немислимо е Путин и който и да е идващият американски президент да се договорят за каквото и да било за Украйна. 

Така че договарянията за мир ще се водят от по-широк кръг страни, естествено с присъединяване на Украйна и Русия, само че и на американците, китайците и Европейския съюз.  

Извън отношението към съветската война против Украйна, Европейски Съюз е разграничен и по една друга не по-малко основна тематика – бъдещето на Общността. Или по-скоро визиите за това, какъв Европейски Съюз желаеме. Като унгарския министър председател Виктор Орбан, който се стреми към " Европа на отечествата ", мислят и други министър-председатели, само че и опозиционни водачи, които не е изключено скоро да поемат властта. Доколко тази полемика отслабва Европейски Съюз като международен състезател и в този момент ли е моментът за промяна, която постоянно се изяснява с идното приемане на нови страни членки?  

Нека стартира с присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз, тъй като шестте страни чакат това да се случи към този момент над 20 години. Мисля, че този развой би трябвало да бъде интензивен, тъй като не може повече да протакаме и да чакаме институционалната промяна на Съюза. Ако двете неща могат да се съчетаят във времето – добре. Но не трябва европейската промяна да стопира процеса на разширение. 

Винаги съм бил на мнение, че преди да стартираме с мъчителната промяна на договорите на Европейски Съюз можем да подобрим действието на съюза с по-простички промени. Освен това мисля, че разширението може да се случи без кой знае какви промени в договорите на Европейски Съюз. Европейската комисия може още през днешния ден да бъде конструирана по друг метод, още през днешния ден редица решения могат да се взимат с нормално болшинство. Да не приказваме за бюрокрацията, която бълва Брюксел. Наскоро прочетох, че всеки ден излизат пет или шест нови регламента. 

Трябва да се фокусираме върху в действителност значимите проблеми, които Европейският съюз да взема решение с единогласие. А останалите, по-маловажните въпроси, могат да намерят решение в съгласуваност сред обособените страни-членки, вместо сами да се блокираме с правото на несъгласие на всяка от 27-те страни. 

Да не приказваме, че има тематики, които би трябвало да ни сплотяват, като да вземем за пример защитата на външните граници. Всички желаеме границите на Европейски Съюз да са сигурни, нали? През последните години настроението в Европа доста се промени. Помните, Европейската комисия и Европейският парламент не желаеха и да чуят за стягане на контрола. Новият пакт за миграцията и убежището е отговор на новата обстановка, в която се намираме, и доста ще усъвършенства ситуацията, уверен съм. 

Друга такава тематика е нашата конкурентоспособност. Ще би трябвало да устояваме на конкуренцията от Америка, Китай, Индия и скоро и от други страни и райони в света. Европа би трябвало интензивно да търси нови съидейници в света, да построи по-широка мрежа от партньорства. Към момента имаме подписани съглашения за свободна търговия с към 45 страни, само че измежду тях не са значими страни като Австралия, Индия, Индонезия и даже Съединените щати. 

Още нещо – усъвършенстването и задълбочаването на интеграцията на общия пазар, сърцето на Европейски Съюз. Като някогашен министър на стопанската система добре си припомням, че в Европа има към 700-800 разнообразни приети специалности и професионални образования. Към момента надали повече от една дузина документи и дипломи за приключено професионално образование са приети във всички страни членки, тъй че приключилият такова образование в България или Австрия да вземем за пример да може незабавно да стартира работа в Испания или Португалия. Примерите са случайни, несъмнено, само че усъвършенстването на общия пазар би ни донесло спомагателен стопански растеж от 2-3 %. 

Същото важи и за финансите, за банковия съюз. Ами интегрираният превоз? Опитайте се да стигнете с трен, без да сменяте локомотива от София през Виена до Лисабон! Спедиторите обаче нямат този проблем – камионите им пътуват без проблеми из цяла Европа. 

Казвате, камионите пътуват без проблеми из цяла Европа. Но това не важи за българските и румънските спедитори – те изпитват съществени усложнения в бизнеса си поради Австрия, която наложи несъгласие на отварянето на шенгенските сухопътни граници. 

Аз съм оптимист за Шенген. Австрийското несъгласие не е ориентирано против България и Румъния, а е по-скоро вик за помощ, тъй като системата Шенген не работи. Влязоха хиляди незаконни мигранти – първо през Балканите, в този момент към този момент по-скоро през Средиземно море, които минават вътрешните граници, без да бъдат арестувани или регистрирани, и се откриват в Австрия, Германия или Нидерландия. 

Във Виена всеки ден идват нови и нови мигранти в границите на по този начин нареченото " събиране на фамилии ". Т.е. в този момент идват роднините на мигрантите, които са съумели да стигнат до Австрия. Всяка седмица единствено във Виена идват 300-400 души, най-вече дами и деца. Как да се погрижим за тях, като не ни стигат учителите, детските градини и средствата за обществено подкрепяне? Затова споделям, че при променената миграционна конюнктура в Европа Шенген не работи. 

Новият пакт за миграцията и убежището е ново начало и се надявам, че в Европа ще настъпи смяна. А вследствие на това имам вяра, че в края на годината България и Румъния ще влязат в Шенгенското пространство и по суша.

Известно е обаче, че австрийското несъгласие за Шенген е вътрешнополитически стимулирано. Предстоят парламентарни избори, Вашата ръководеща консервативна " Народна партия " губи поддръжка и в допитванията с безапелационна преднина води крайнодясната " Партия на свободата ", харесвана и поради антиимигрантската изразителност. Ще се смени ли властта във Виена и с какви последствия?  

Ах, знаете ли, преди време Шимон Перес ми сподели нещо, което доста ми подхожда: " Социологическите проучвания са като парфюма – можеш да го подушиш, само че в никакъв случай недей да го пиеш ". Вярвам в думите на Шимон Перес – анкетите, изключително онлайн допитванията, са по-скоро гледане на карти, в сравнение с социологическо проучване. 

Вярвам, че европейските гласоподаватели, включително и австрийските, са задоволително рационални да поддържат рационалната политика, която следва човешката логичност и се застъпва за просперитета на Европейски Съюз, и няма да се подведат по фантасмагориите, които им дават обещание популистите вляво и вдясно. 

Крайнодясната " Партия на свободата ", учредена и след това изоставена от Йорг Хайдер, обаче е на път да завоюва парламентарните избори наесен. Или най-малко да се трансформира в незаобиколим фактор за сформиране на последващо държавно управление. През 2000-та година Вие влязохте в коалиция с Хайдер и Австрия беше изолирана от Европейски Съюз. Бихте ли го създали още веднъж? 

" Партията на свободата " се движи сега към 25 %, което не е задоволително нито за независимо ръководство, нито за блокиране на друго болшинство в Народното събрание. Когато аз влязох в коалиция с тях, тази партия беше ръководена от надалеч по-смислени хора. По принцип не мисля, че би трябвало незабавно да се изпада в нервност и да се изключва разговора с който и да било. 

В същото време обаче, изключително преди европейските избори, на популистите би трябвало ясно да им се каже, че рецептите, които дават, са несъстоятелни. Водещият претендент на " Партията на свободата " неотдавна съобщи в един избирателен дебат, че в случай че имало бутон за излизането на Австрия от Европейски Съюз, той незабавно би го натиснал.  С такива хора е немислимо да се ръководи.

Моето изрично изискване да вляза в коалиция с " Партията на свободата " беше проевропейската ориентировка на Австрия. Така би трябвало да подходят и сегашните партии – не изначално да отхвърлят всевъзможни договаряния за коалиция, а да слагат ясни условия. 

В Австрия набира скорост и дебатът за и срещу опазване на неутралитета. Дали пък не е пристигнало времето за участие в НАТО?  

Когато Австрия влезе в Европейски Съюз имаше доста подозрения за ролята на неутралните страни в Общността, че бихме спирали интеграцията в Европейски Съюз в региона на защитата и сигурността. Затова тогава предложих и променихме Конституцията, тъй че Австрия да може да взе участие във всички политики на Европейски Съюз в региона на защитата и сигурността в случай че има експлицитен мандат от Организация на обединените нации или Европейски Съюз. Това се отнася до налагането на наказания, каквито има сега против Русия, до оказването на филантропична помощ или присъединяване в мироопазващи задачи. 

Решаващо в този момент е до каква степен Австрия желае да взе участие, и по какъв начин може да взе участие в новата европейска организация по сигурност и защита. Заедно с Швейцария и още няколко страни работим за основаването на общ ракетен щит. Има хрумвания и за общо наблюдаване във въздушното пространство. 

В годините след края на Студената война цяла Европа се радва на мир, който има и финансово измерение – над един трилион и половина евро. Тези пари са изконсумирани без да сме вложили в нашата сигурност. Настъпи времето да наваксаме този пропуск, да влагаме повече в защита, да се координираме по-добре със съдружниците и да надградим качествата на 27-те обособени армии, тъй като обединени можем повече.