L’Homme au Masque de Fer (Човекът с желязната маска) е

L’Homme au Masque de Fer (Човекът с желязната маска) е името, обещано на пандизчия, задържан към 1669 година и наказан на жестоката орис главата му да бъде прикована в желязна маска. Легендата за „ Човекът в желязната маска “ се основава на същинската история за живота на Юстах Догер. С течение на времето обаче историята се трансформира в легенда, преразказана десетки пъти в детски книги, романи и филми по целия свят.

Записи за пандизчията

Голяма част от това, което знаем за Юстах Догер, идва от кореспонденцията сред неговия тъмничар Бенини Доверн дьо Сен Марс и неговите началници в Париж, тъй че има доста малко информация за него преди пандиза му, като да вземем за пример събитията по ареста му, и по какъв начин станало по този начин, че да бъде наказан да носи маска. Между другото, няма исторически доказателства, които да подсказват, че маската е направена желязо. Този факт от историята се появява по-късно.

Най-ранните сведения за маскирания пандизчия датират от 1669 година Това е писмо, изпратено от маркиз дьо Лувуа, министър на крал Луи XIV, до Бени Дауверн дьо Сен Марс, шеф на пандиза Пинерол в Пинероло, Пиемонт, тогава част от Франция. В писмото си Лувуа осведоми Сен Марс, че пандизчия на име Юстах Догер би трябвало да дойде през идващия месец (края на август същата година).
Това обръщение разкрива няколко забавни бележки, в това число една по отношение на „ настаняването “ на пандизчията. Лувуа инструктира Сен Марс да приготви килия с голям брой порти, едната врата да затваря другата и по този начин да се попречи на коготи и да било извън да чува и вижда каквото и да е от вътре. Също по този начин се споделя, че пандизчията трябвало да бъде посещаван единствено един единствен път дневно, в който да му се занесе храна и вода или нещо друго, в случай че е имало потребност.

На пандизчията било казано, че в случай че приказва с пазачите си за нещо друго друго от непосредствените си потребности, ще бъде погубен. Според доста от версиите на тази легенда, пандизчията е носел маската от самото начало

Кой е носел желязната маска?

Според записите, Юстах Догер в действителност е служил като камериер на различен посетител на пандиза, Никола Фуке, маркиз от Бел-Ил, някогашен надзорник на финансите, който е бил затворен от Луи XIV по обвиняване в заграбване. Трябва да се има поради, че Пинерал не е бил елементарен затвор. В него били затваряни хора, които били неуместни за властта и били опасност за страната. На Догер било разрешено да прислужва на маркиза, когато главният му прислужник, Ла Ривиер, не бил добре. Фактът, че Догер е служил като камериер, значим миг изключително във връзка с някои спекулации, че Догер в действителност е бил член на френското кралско семейство. Макар че, доста откриватели и историци настояват, че протоколът от 17-ти век прави немислимо човек с кралска кръв да служи като прислужник, по този начин това хвърля известни подозрения върху догатките, че Догер е обвързван по някакъв метод с краля.

Най-популярната от всички митове по отношение на този пандизчия се отнася до неговото потекло. Тя ни споделя, че Човекът с желязната маска е наследник на Ана от Австрия и кардинал Мазарин и затова нелегално полубрат на крал Луи XIV, концепция, превърната в книга от Александър Дюма, със заглавие „ The Vicomte de Bragelonne. ”

Дюма обаче, внася в книгата си основна смяна – той написал, че пандизчията е еднояйчен близнак на Луи XIV. Историята споделя, че мъжът е бил прикрит и затворен с цел да не предяви правата си над трона. Близнаците съставляват опасност за наследствеността, само че никой не можел да убие кралски принц, тъй че вторият близнак е бил маскиран и затворен. Други истории споделят, че пандизчията в действителност е бил брат на краля, само че не и негов близнак.

Кодираните послания усилват интригата

Друга забавна доктрина принадлежи на Луис Джендрон, френски боен историк, който е попаднал на някои кодирани послания, предадени по-късно на Етиен Базерис в криптографския отдел на Френската войска през 1890 година След дълги три години на дешифриране, Базерис съумяха да прочетат някои известия от шифъра на Луи XIV.

В едно от тях се приказва за пандизчия прочут, като военачалник Вивиен дьо Булонде. В едно от писмата, написани от Лувуа, се показва съответно и закононарушението на дьо Булонде. Дьо Булонде е упрекнат в безволие по време на обсадата на Кунео през 1691 година Притеснен от настъплението на противников войски от Австрия, той подрежда преждевременно отстъплениее, оставяйки след себе си боеприпасите и ранените.

Това разгневило краля, който заповядал „ да бъде отведен до крепостта в Пинерол, където през нощта ще бъде затворен в килия и под защита, а денем ще може да се разхожда по бойниците с 330 309 “. Предполага се, че „ 330 “ кодирано значи маска, а 309 „ на главата “. Тази доктрина обаче не е тествана, а също по този начин и датите не подхождат на други записи.

Още един претендент за Човекът с желязната маска

Друг претендент за Човекът с желязната маска е граф Ерколе Антонио Матиоли. Графът бил посланик и министър на Фердинанд Шарл, херцог на Мантуа, на който били поверени тайните договаряния по контракта от 1678 година, при които херцогът трябвало да съобщи крепостта Казале на Франция против 100 000 екю.

Но незабавно откакто съглашението било подписано, Матиоли предава тайната на няколко задгранични съдилища. Ядосан от това, че е бил излъган, Луи XIV скрито го отвлича и затваря в Пинероло (през 1679 г.). Общоприето е обаче, че Матиоли е умрял на остров Сент-Маргарита през април 1694 година и, че пандизчията с маската в действителност е бил Юстах Догер.

Юстах Догер – Човекът с желязната маска

Най-широко призната е теорията, че Човекът с желязната маска е Юстах Догер. Дали обаче това е било същинското му име или псевдоним, не е ясно. Известно е, че мъж на име Юстах Догер де Кавойе, наследник на капитан от защитата на кардинал Ришельо, е роден през 1637 година По-късно той се причислява към кралската войска, само че в последна сметка е заставен да подаде позорна оставка след убийството на младо момче в пиянска кавга, като по-късно е затворен.

След като се оплаква на сестра си за лекуването си в пандиза през 1678 година, а скоро по-късно се оплаква и от краля, кралят издава едикт, че на Кавое не би трябвало да се позволява да поддържа връзка с никого, в случай че не желае да се изповяда пред духовник.

Проблемът с теорията, че Дьо Кавойе е същият Юстах Догер, за който се твърди, че е мъжът осъден да носи желязна маска, е, че той е бил арестуван в пандиза Сен Лазар, до момента в който Човекът в желязната маска е бил в Пинерол. Освен това има обилни доказателства, че Де Кавойе е умрял през 1680-те години, доста преди Юстах Догер.

Смъртта на Човекът с желязната маска

На 18 септември 1698 година Сен Марс заема новия си пост като шеф на пандиза Бастилия в Париж, като довежда със себе си и маскирания пандизчия. Той бил настанен в независима килия в кулата Бертодиер. Вторият пълководец на пандиза, Де Росаргес, трябвало да му носи храна и вода. Лейтенант Дю Хунка, различен офицер от Бастилията, означи, че пандизчията е носил „ маска от черно кадифе “.
Човекът с желязната маска умира на 19 ноември 1703 година и е заровен на идващия ден под името Маркиоли. Съобщава се, че след това всичките му мебели и облекла са унищожени, стените на килията му са остъргани и варосани, а всичко направено от метал, което е имал мъжът било стопено. В последна сметка остават въпросите кой в същина е бил Човекът с желязната маска, дали в действителност и бил отговорен за някакво закононарушение, което е направил може и в никакъв случай да не се разбере. Възможно е и индивидът на име Юстах Догер да е бил елементарен човек, който ядосал краля, само че не дастотъчно с цел да го убие.

Едва ли тази бедна душа в миналото си е представяла, че неговият тъмен живот в плен един ден ще се трансформира в епос на интриги или че паметта му (макар и анонимна) ще оцелее дълги години, откакто той си е отишъл.

Инфо: Ancient-Origins

Още забавни публикации може да прочете тук:

Скелет в окови разкрива тъмната страна на етруските

Смъртоносната Книга на Тот

Чисто египетско ликвидиране

Крещящите черепи