Страховитият път към просветление на агхорите
Агхорите са почитатели на хиндуистка фракция, която е на повече от 1000 години. Тези аскети нормално са наричани садхус, което на санскрит значи „ заветен човек “. Те посвещават целия си живот за реализиране на мокша (освобождаване). За разлика от другите садхус, агхорите следват, меко казано, необикновен и коренен път към просвещение.
Техните способи опонират на ортодоксалния хиндуизъм и по тази причина агхорите се употребяват с репутацията на най-страховитите сидхус в Индия. Уважението към тях е огромно. Вижте какви са практиките, спечелили им това благоговение.
Сегашният тип на сектата на агхорите може да бъде проследен до Баба Кинарам – аскетик, живял през XVII век и умрял на 170 години съгласно вярванията. След гибелта си Кинарам е заровен в свещения град Варанаси, а храмът, който е издигнат в негова чест, е най-свещеното място за агхорите.
Портата на Баба Кинарам във Варанаси. Quora Агхорите почитат Шива и Махакала като богове на разрушението и Шакти и Кали като богини на гибелта. Представителите на сектата нормално прекарват времето си наоколо до земи, предопределени за кремации във Варанаси, както и студените хималайски пещери, бенгалските джунгли и пустините на Гуджарат.
Според вярванията на агхорите освобождението се реализира посредством практики, които са считани за табу в ортодоксалния хиндуизъм. Ако бъдат практикувани вярно, тези ритуали спомагат за по-бързото духовно възвишаване. Методите на агхорите несъмнено не са за хора със слаби сърца, а тези, които не съумеят да ги изпълнят вярно, рискуват да се обвържат още по-тясно с колелото на съществуването.
Един от най-често практикуваните ритуали е канибализмът. Трябва да се означи, че агхорите не убиват съзнателно хора, с цел да изядат плътта им, а в действителност ядат трупове на към този момент умряли. Плътта нормално се яде сурова, само че има и случаи, в които се пече на огън.
Wikimedia Commons Агхорите имат вяра, че разликите са заблуди и трудности по пътя към духовното развиване. Те не виждат разлика сред положително и неприятно, нито пък сред човешка и животинска плът. Консумацията на човешки трупове служи като удостоверение на техните вярвания. Също по този начин, агхорите употребяват урина и изпражнения. Вероятно, тези практики оказват помощ за убиването на егото и лишаване на човешката визия за хубост.
Агхорите отбягват и облеклата. Най-често вървят наметнати с парче плат, само че от време на време и чисто голи. Този акт има за цел да им разреши да преодолеят възприятието си за позор. Трябва да им помогне да се отрекат от материалния свят и привързаността към материалните движимости.
Нещо повече, агхорите мажат телата си с пепел от кремирани човешки тела. Това се прави в чест на Шива и се счита, че ги пази от болести.
Агхорите обръщат и огромно внимание на човешките черепи. Черепът, или капала, е основният знак на сектата и щом някой човек постъпи измежду тях, той би трябвало да отиде да търси череп, който по-късно ще бъде употребен като купа в пиршествата. От тези купи агхорите хранят и кучета и крави.
Представител на агхорите, носещ череп и алкохол. Wikimedia Commons Според една легенда Шива отрязъл една от главите на Брахма и по-късно трябвало да броди из обществото, носейки главата със себе си. Точно по тази причина, в опит да имитират Шива, агхорите носят със себе си човешки черепи.
В ръката на Шива е една от главите на Брахма. Wikimedia Commons В сектата има и поверие, че след гибелта на човек виталната му мощ се събира на върха на черепа. Агхорите имат вяра, че потреблението на избрани мантри и приношения (особено алкохол), им разрешава да призоват духа на умрелия и да получат надзор над него.
Ритуалните практики на агхорите несъмнено са извънредно странни и сигурно биха били отхвърлени от множеството хиндуисти. Но сектантите възприемат дейностите си като по-бърз метод за реализиране на мокша. Вероятно е ненужно да се споделя, че този житейски път не може да бъде следван от всеки.
Ancient Origins
