Проф. Ивайло Христов, УНСС: Учебниците по история ще нарекат днешните събития у нас разруха
Лесно е да се каже да бъдем свободни и самостоятелни, само че бедният човек нито може да бъде свободен, нито самостоятелен. Ако не са решени за всеобщия човек главните екзистенциални проблеми, не можем да бъдем нито свободни, нито самостоятелни. Това мнение изрази в изявление за БНР проф. Ивайло Христов, учител в катедра „ Медии и публични връзки “ на УНСС.
Според него се намираме в интервал на големи неравенства и неразбирателства за пътя на българската страна .
„ Свободата и независимостта са духовно положение, за което всеки един от нас би трябвало да води война и би трябвало да се бори “, акцентира проф. Христов.
Той счита, че днешните събития у нас ще влязат в учебниците по история след години с определението „ съсипия “ , а буйната и буйна сила от 90-те години е била пропиляна от политиците.
Актът на независимостта не идва инцидентно, той е законосъобразен и квалифициран , акцентира Ивайло Христов. По думите му това е самобитно увенчаване на интервала след Освобождението.
„ В този интервал се откроява градивният капацитет на нашата народопсихология . В този интервал дефинитивно кристализира завършената европейска същина на българската нация. “
Формираният в България след Освобождението хайлайф прави чест на всяка европейска страна от края на 19. век, означи преподавателят.
„ Въпреки политическите си разлики, те слагат ползите на България преди всичко . “
Годините от Освобождението до войните са белязани от съзидателния капацитет на българското Възраждане, само че втората, третата генерация на българския политически хайлайф към този момент не са на равнището на първата, разяснява проф. Христов.
Относно личността на владетеля Фердинанд той посочи:
„ Дълго време личността и делата на Фердинанд бяха отричани, бяха премълчавани. Тогава се основават основите на една съвременна европейска страна . “
Следосвобожденските младежи се дипломират в реномираните университети на Западна Европа, уточни Христов. За няколко десетилетия там са се образовали 8 хиляди души, което за страната ни е солидна цифра, добави той.
„ На процедура това е третият златен век в историята на българската просвета . “
Трудно е да се реши кое надвива – позитивите или негативите при династията на Кобургите, съобщи Ивайло Христов, като открои водещите достижения на страната от този интервал.
След Първата международна война се появява братоубийственият синдром , който ще бъде по-нататък една от огромните драми в новата българска история, сподели още проф. Христов.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Според него се намираме в интервал на големи неравенства и неразбирателства за пътя на българската страна .
„ Свободата и независимостта са духовно положение, за което всеки един от нас би трябвало да води война и би трябвало да се бори “, акцентира проф. Христов.
Той счита, че днешните събития у нас ще влязат в учебниците по история след години с определението „ съсипия “ , а буйната и буйна сила от 90-те години е била пропиляна от политиците.
Актът на независимостта не идва инцидентно, той е законосъобразен и квалифициран , акцентира Ивайло Христов. По думите му това е самобитно увенчаване на интервала след Освобождението.
„ В този интервал се откроява градивният капацитет на нашата народопсихология . В този интервал дефинитивно кристализира завършената европейска същина на българската нация. “
Формираният в България след Освобождението хайлайф прави чест на всяка европейска страна от края на 19. век, означи преподавателят.
„ Въпреки политическите си разлики, те слагат ползите на България преди всичко . “
Годините от Освобождението до войните са белязани от съзидателния капацитет на българското Възраждане, само че втората, третата генерация на българския политически хайлайф към този момент не са на равнището на първата, разяснява проф. Христов.
Относно личността на владетеля Фердинанд той посочи:
„ Дълго време личността и делата на Фердинанд бяха отричани, бяха премълчавани. Тогава се основават основите на една съвременна европейска страна . “
Следосвобожденските младежи се дипломират в реномираните университети на Западна Европа, уточни Христов. За няколко десетилетия там са се образовали 8 хиляди души, което за страната ни е солидна цифра, добави той.
„ На процедура това е третият златен век в историята на българската просвета . “
Трудно е да се реши кое надвива – позитивите или негативите при династията на Кобургите, съобщи Ивайло Христов, като открои водещите достижения на страната от този интервал.
След Първата международна война се появява братоубийственият синдром , който ще бъде по-нататък една от огромните драми в новата българска история, сподели още проф. Христов.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ