Няколко впечатляващи факта за загубилите Космическата надпревара
Космическата конкуренция, за по-младите да споменем, е част от интелектуалната борбата сред Съединени американски щати и Съветския съюз, която се води с мозъци, просвета и технологии във вакуума на космоса. Тя всъщност протича паралелно със Студената война и двете са мощно свързани.
Установяването на доминация в космоса се преглежда като въпрос на националната сигурност и знак на авторитет, власт и предимство за съответната нация. Първоначално препоръките водят, разбивайки върхове един след различен, само че кацането на Аполо 11 на Луната през 1969 година се счита от мнозина за определящия миг от Надпревара и едно от най-големите достижения на човечеството.
Този миг засенчва всички други достижения преди или по-късно, което значи, че огромна част от портфолиото на Съветския съюз в региона на галактическата просвета и технологии остава неусетно. В тази публикация сме събрали редица обстоятелства за присъединяване на Съветския съюз в Космическата конкуренция.
След като задачата им завърши, американските астронавти нормално кацат в морето, до момента в който руските космонавти се връщат назад на сушата, с помощта на големия размер на руските територии. Това обаче значи, че капсулата за наново влизане може да се загуби в региони като Сибир, където има извънредно ниски температури и страховити хищници като тигри и мечки.
Затова капсулата има комплект за оцеляване за екипажа, до момента в който чакат да ги вземат. В този комплект до 2007 година е включен и револвер TP-82, който има две дула 40 диаметър и една 5.45×39мм. А прикладът му може да служи и като мачете.
Оръжието може да се употребява за лов и за отбрана против евентуални хищници. То може също да изстрелва и сигнали за избавителния отряд.
За да устоят на невероятните условия в космоса, каските на космонавтите имат брониран, 24-каратов златен визьор. Визуално той изглежда като изработен от стъкло, само че в действителност е изработен от необикновено здрав поликарбонатен пластмасов материал. Той е много сходен на бронеустойчивия материал, който се употребява в сегашните съветски кабини на щурмовите хеликоптери.
И ако това не е задоволително впечатляващо – визьорът съдържа, както казахме, 24-каратово злато, което оказва помощ да се филтрира извънредно интензивната светлина от слънцето, която стига непосредствено върху лицата на космонавтите.
Докато Съединени американски щати може би в последна сметка печели галактическата конкуренция по мнението на множеството хора, препоръките съумяват да съберат огромна сбирка от първи места.
Те стартират ослепително първоначално, изпращайки Спутник на 4 октомври 1957 година – първия неестествен сателит – и първото животно в космоса, кучето Лайка, малко по-късно през ноември 1957 година Естествено, изпращането на човек в космоса е идната стъпка.
На 12 април 1961 година Юрий Гагарин става първият човек излязъл в космоса, с което и става народен воин. Две години по-късно, през 1963 година, препоръките изпращат и първата жена в космоса, Валентина Терешкова (на фотографията, с Анджела Дейвис в Източен Берлин, 1973 г.)
Ранните руски галактически скафандри главно са мощно подсилени версии на тези, които употребяват водачите на огромни височини. Те са толкоз добре построени, че някои ги считат за прекомерни.
Това се дължи на обстоятелството, че при сполучлив полет костюмите са обемисти и заемат място като по този начин лимитират придвижването на индивида и усилват тежестта на ракетата-носител (което доста усилва разноските за гориво). Въпреки това, след един съдбовен случай през 1971 година, препоръките се отхвърлят от концепцията да загърбят по-плътните костюми.
Цената на актуалния съветски скафандър е незнайна, само че американският костюм коства към 12 000 000 $.
Твърди се, че Китай купува скафандър от руснаците при започване на 90-те години, след което го пресъздават в няколко бройки, с цел да ги употребяват за техните задачи в космоса.
Продаденият костюм обаче е такъв, които може да се употребява единствено в галактическия транспортен съд, и китайците не съумяват да произведат костюм, с който може да се излезе в космоса за своите тайконавти. Едва през 2008 година тайконавтите съумяват да излязат на галактическа разходка – в съветски скафандър Орлан (на снимката) – като втората им галактическа разходка е едвам през 2021 година
Докато изпращането на роувър на небесно тяло наподобява елементарно в съпоставяне с изпращането на хора там, то въпреки всичко идва с голям брой извънредно сложни провокации. Въпреки това препоръките съумяват да го създадат на 17 ноември 1970 година
Луноход 1 се спуска в Море на дъждовете (лунен кратер), въоръжен с набор от камери, датчици и други системи за теоретичен разбор. Осемколесният роувър оцелява съвсем година на Луната, като прави опити и прави фотоси.
Местоположението му е изгубено, до момента в който НАСА не съумява да удари светлоотражателя на роувъра с лазер през 2010 година Оттогава Луноход 1 се употребява за тъкмо премерване на дистанцията на Луната от Земята.
За страдание на препоръките обаче, Луноход 1 е доста помрачен от задачите на Аполо.
