Често се твърди, че SOS - сигналът за бедствие, подаван

Често се твърди, че " SOS " - сигналът за злополучие, подаван от изпаднали в неволя кораби в морето - значи “Save Our Souls ” ( " Спасете душите ни " ) или „ Save Our Ship ( " Спасете транспортен съд ни " ), само че това не е напълно правилно.

Когато сигналът за злополучие " SOS " е основан за пръв път при започване на 20-ти век, той е определен главно поради присъщата си поредност в морзовата писменост: три точки / три тирета / три точки ( ▄ ▄ ▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄ ▄ ▄).

Буквите не значат нищо съответно, само че са лесни за изпращане и приемане в морзовата писменост. Ако се паникьосвате на борда на потъващ транспортен съд, последното нещо, което желаете да изпратите, е комплициран код, който би бил сложен за прослушване и елементарно би могъл да бъде пояснен неправилно от получателя.

" SOS " се асоциира с фразите " Save Our Souls " или " Save Our Ship " едвам откакто добива необятна известност. Това е образец за противоположен акроним – към този момент съществуваща дума или фраза, която изкуствено е превърната в акроним.

Преди въвеждането на повсеместен сигнал за злополучие обособените страни и телекомуникационни организации употребяват разнообразни сигнали, което се оказва извънредно объркващо и неефективно в глобализиращия се свят.

През 1904 година телекомуникационната компания " Маркони " се пробва да вкара кода за злополучие " CQD ", който значи “Seeking you. Distress! ” ( " Търся ви. Бедствие!) " или “All Stations. Disterss! ” ( " [До] всички станции. Бедствие! " ). Междувременно Съединени американски щати употребяват " NC ", което значи " Повикайте помощ неотложно ", а европейските кораби употребяват разнообразни кодове.

За да се подсигурява, че обречените плавателните съдове няма да се " изгубят в превода ", през 1906 година Международната радиотелеграфна спогодба предлага " корабите в неволя да употребяват следния сигнал: ▄ ▄ ▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄ ▄ ▄, „ повтарян на къси шпации ". Идеята е призната влиза в действие през 1908 година, макар че е належащо известно време, преди моряците да стартират да употребяват сигнала.

Първото документирано потребление на " SOS " от страна на Съединени американски щати е през 1909 година, когато Теодор Д. Хаубнер подава сигнал за злополучие на парахода SS Arapahoe край нос Хатерас в Северна Каролина. Хаубнер  изпраща и остарелия " CQD ", ако относително новият сигнал не бъде разпознат.

Когато на 15 април 1912 година " Титаник " се сблъсква с прословутия айсберг, старши операторът на безжичната връзка Джак Филипс в началото подава сигнал за злополучие " CQD ". Неговият младши сътрудник Харолд Брайд шеговито предлага да опитат и новия " SOS ".

" Това е новият вик [за помощ] и [сега] може би е последният ти късмет да го изпратиш ", споделя Брайд на Филипс, съгласно отчет на " Ню Йорк Таймс " от 1912 година Макар че е засечен от близките кораби, очевидно е било прекомерно късно за по този начин прехваления " непотопяем транспортен съд ".

През 21-ви век " SOS " към момента е общоприетият сигнал за злополучие, макар че морзовата писменост от дълго време не се употребява като средство за морска връзка.

Въпреки това, в случай че сте се изгубили на ненаселен остров с няколко кокосови ореха и вързоп палмови листа, има и по-лоши способи да повикате помощ. През 2020 година трима моряци, които са блокирани на далечен тихоокеански остров, съумяват да привлекат вниманието на спасителите, като изписват гигантско SOS известие по пясъчния плаж.

Източник: IFLScience