„Новите българи“: Американка избира Копривщица заради народната музика и буквата Ж
Копривщица е отправната точка за една американка, която избира да остане в България. Пътят на Анджела Родел стартира от подбалканското градче и любовта й към българския фолклор. 25 години по–късно тя е един от най–добрите преводачи на модерна българска литература у нас.
Докато седи на студентската пейка на 8000 км на запад от каменните фигури на Кирил и Методий, 20-годишното тогава момиче приковава погледа си върху буквата Ж. Така Анджела Родел открива България и нейната писменост. Няколко часа по–късно в славянския хор на университета в Йеил открива и нейната музика, с цел да я запее красиво.
Отива в Копривщица пред 1995 година поради събора. По това време е в трети курс в университета и взема решение, че желае да видя България. Затова печели стипендия за лятото.
" Като се озовах в Копривщица, всички хора бяха в носии, тия остарели хубави къщи, планините, беше необикновено прекарване и аз взех решение, че желая да се върна за по–дълго време. " - споделя тя.
През 1997 Анджела идва в България, с цел да учи български фолклор и етнография.
" Тогава беше напълно началото на смяната, всичко беше доста сиво. Бях студентка в Софийския университет и беше доста мъчно. Но беше страховит урок за мене, като млада американка, че ние толкоз неща имаме и одобряваме като даденост, само че те не са даденост, ние би трябвало да се грижим за тях. "
В края на годината Анджела прави избора да остане в България. Има 300-400 $ в банката и никакви проекти, само че България я притегля неудържимо.
" Трябваше да остана, до момента в който не схвана какво е това нещо. " - спомня си тя.
Това нещо се оказва силата на думите - от буквата Ж до романите на Георги Господинов, Милен Русков и Вирджиния Захариева. Днес Анджела Родел е най–награждаваният британски преводач на модерна българска литература в света.
" Като чета една книга, незабавно чувствам, този глас мога ли да го слушам на британски, по какъв начин би трябвало да звучи тази книга на британски, тези герои, този човек, в случай че го слушам, тогава мога да превеждам тази книга. Има книги, които са хубави, които са страхотни, само че аз не съм преводачът за тази книга. Трябва да има някакъв резонанс сред мен и самото звучене на книгата. "
Наред с преводите, американката изиграва и основната роля в един от последните филми на Георги Дюлгеров " Козелът ".
Освен гения към думите и киното, в България Анджела намира и любовта. През 2004 дружно с писателя музикант Иван Христов основават групата " Гологан ". Под ритмите на фолклорна музика с британски детайли се ражда и дъщеричката им Керана Христова. Заедно с втория си брачен партньор – Виктор Тодоров, пък има нов музикален план " Splendor and Misery ", който съчетава тамбура с електроника и поп/рок детайли.
" Мъжът ми Виктор е забавен, тъй като е полуунгарец, полубългарин и съгласно мене това е доста хубаво. Той чисти, той готви, той е готнвачът в нашата къща, няма тия патриархални тежки убеждения... Детето ми в този момент е полуамериканка, полубългарка. За мен щеше да е доста необичайно да имам дете, което да не е българче, което не показа с мене този език, любов към музиката. Искам тя да вижда хубавите неща в България, да вижда, че това е доста забавен народ с богата история, с богато изкуство. "
Анжела Родел обича освен българските национални песни, само че и хората. За нея всякога, в който усеща придвижването в синхрони с други хора, е е в действителност метод да се усети като част от България, без значение дали се намира в София, в Родопите или в някоя кръма.
Докато седи на студентската пейка на 8000 км на запад от каменните фигури на Кирил и Методий, 20-годишното тогава момиче приковава погледа си върху буквата Ж. Така Анджела Родел открива България и нейната писменост. Няколко часа по–късно в славянския хор на университета в Йеил открива и нейната музика, с цел да я запее красиво.
Отива в Копривщица пред 1995 година поради събора. По това време е в трети курс в университета и взема решение, че желае да видя България. Затова печели стипендия за лятото.
" Като се озовах в Копривщица, всички хора бяха в носии, тия остарели хубави къщи, планините, беше необикновено прекарване и аз взех решение, че желая да се върна за по–дълго време. " - споделя тя.
През 1997 Анджела идва в България, с цел да учи български фолклор и етнография.
" Тогава беше напълно началото на смяната, всичко беше доста сиво. Бях студентка в Софийския университет и беше доста мъчно. Но беше страховит урок за мене, като млада американка, че ние толкоз неща имаме и одобряваме като даденост, само че те не са даденост, ние би трябвало да се грижим за тях. "
В края на годината Анджела прави избора да остане в България. Има 300-400 $ в банката и никакви проекти, само че България я притегля неудържимо.
" Трябваше да остана, до момента в който не схвана какво е това нещо. " - спомня си тя.
Това нещо се оказва силата на думите - от буквата Ж до романите на Георги Господинов, Милен Русков и Вирджиния Захариева. Днес Анджела Родел е най–награждаваният британски преводач на модерна българска литература в света.
" Като чета една книга, незабавно чувствам, този глас мога ли да го слушам на британски, по какъв начин би трябвало да звучи тази книга на британски, тези герои, този човек, в случай че го слушам, тогава мога да превеждам тази книга. Има книги, които са хубави, които са страхотни, само че аз не съм преводачът за тази книга. Трябва да има някакъв резонанс сред мен и самото звучене на книгата. "
Наред с преводите, американката изиграва и основната роля в един от последните филми на Георги Дюлгеров " Козелът ".
Освен гения към думите и киното, в България Анджела намира и любовта. През 2004 дружно с писателя музикант Иван Христов основават групата " Гологан ". Под ритмите на фолклорна музика с британски детайли се ражда и дъщеричката им Керана Христова. Заедно с втория си брачен партньор – Виктор Тодоров, пък има нов музикален план " Splendor and Misery ", който съчетава тамбура с електроника и поп/рок детайли.
" Мъжът ми Виктор е забавен, тъй като е полуунгарец, полубългарин и съгласно мене това е доста хубаво. Той чисти, той готви, той е готнвачът в нашата къща, няма тия патриархални тежки убеждения... Детето ми в този момент е полуамериканка, полубългарка. За мен щеше да е доста необичайно да имам дете, което да не е българче, което не показа с мене този език, любов към музиката. Искам тя да вижда хубавите неща в България, да вижда, че това е доста забавен народ с богата история, с богато изкуство. "
Анжела Родел обича освен българските национални песни, само че и хората. За нея всякога, в който усеща придвижването в синхрони с други хора, е е в действителност метод да се усети като част от България, без значение дали се намира в София, в Родопите или в някоя кръма.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ