Разкази от Херсон: Налудничавата руска пропаганда в окупирания град преди освобождението му
Когато предишното лято над украинския град Херсон настъпи утрото, тези, които в 7 ч. сутринта търсеха радиоприемниците си, можеха да чуят съветски водещ, който приветства деня със сюрреалистична реплика на мотивационно видео.
„ Както е споделил Ленин: „ В работата се ковем “. Аз също бях орангутан в зоологическа градина, само че когато започнах да работя интензивно, си купих кола, построих си вила в Крим и даже покачих коефициента си на просветеност. Работете също толкоз старателно по през целия ден и ще станете като мен “.
По-късно, в 15:00 ч., сред джаз, метъл и викторина с понички за награди, слушателите можеха да чуят политическа полемика на тематика „ американците се прецакаха “. „ Да създадем по този начин, че Народната република Аляска да съществува “ – отпратка към историята на американския щат под властта на Руската империя, преди да бъде продаден на американците през 1867 година
Тези фрагменти от сюжета са от ръкописни бележки, открити в централата на украинската национална телевизия Suspilne в Херсон. Студията са завладяни от съветската пропагандна станция Радио „ Таврия “ сред март и ноември предходната година, когато градът е окупиран.
Сценариите дават визия за любопитния коктейл от руска носталгия, фино прикрита опасност, хипотетичен комизъм и краен съветски шовинизъм, предлаган на популацията под окупация. По това време всички телевизионни и радиостанции в Херсон са под съветски надзор, мобилните и интернет мрежите са пренасочени през Русия, а обществените медии и украинските новинарски уеб сайтове са блокирани.
На всеки кръговиден час, съгласно бележките от сюжета на радио „ Таврия “, ще бъдат предавани известия, за които се твърди, че са от дами от по-широката окупирана Херсонска област до околните им, които се борят в редовете на съветската войска в Николаев – украински град на непосреден северозапад, който предходната година беше безмилостно обстрелван от съветската артилерия, само че остава под украински надзор.
Радио „ Таврия “ не може да бъде чуто в Николаев, защото сигналът е блокиран от украинците. Предназначената публика в действителност евентуално е била тази в окупирания Херсон. „ Изпращам поздрави на Николаев: ще ви освободим “, гласи сюжетът.
Дори прогнозата за времето е трябвало да съдържа мрачна хипотетична смешка за „ горещината “ на обстрела. „ Днес в Херсон е 34 градуса, няма превалявания, изпращаме специфични поздрави на град Николаев, ще бъде горещо “. Между февруари и октомври предходната година в Николаев са изумени повече от 2000 жилищни здания и са убити 148 цивилни жители.
В 21:00 ч., след „ половин час време за класическа музика “, водещият трябваше да подсети на слушателите за идния полицейски час. В 22:00 ч.: „ Градът заспива, мафията се разсънва. Време е да хванем диверсантите “ – имайки поради украинската опозиция.
София Челяк, публицист от културния канал Suspilne („ Суспільне “) в Лвов и програмен шеф на Лвовския хартиен конгрес, намира тетрадката на бюро по време на посещаване в града в края на декември. Заедно със свои сътрудници от правозащитната организация „ ПЕН Украйна “ тя доставя помощ в Херсон и се среща с дейци на изкуството и радиото.
Руските бойци са употребявали приземния етаж на офисите на Suspilne като жилищни пространства. На горния етаж, където Челяк открива тетрадката със сюжетите в кутия на едно бюро, царува атмосфера на ненадейно занемаряване. Празна бутилка от арменски коняк лежеше захвърлена, по стените към момента бяха залепени писма от съветски деца до бойци, а на вратата беше изписан съветският боен лозунг „ не оставяме своите “ дружно с буквата Z.
Според Челяк, „ даже сюжетът да не е бил употребен, въпреки всичко е ясно, че някой е разработвал материал “. „ Представям си по какъв начин седят там, пият си арменския коняк и основават този сюжет, мислейки си: „ Как да създадем това “.
Сценарият – изрисуван със признака на орела, който е изобразен на герба на Руската федерация – съдържа даже думите за джингъл: „ Радио Таврия приказва. Радио Таврия е най-хубавото радио в Русия. Радио Таврия, радио за вас. 107,6 Радио Таврия, ние работим за вас “.
Екипът на Suspilne в Херсон не съумява да си върне студиата, откакто украинските сили си връщат града. Оттеглящите се войски взривяват кулата на предавателя, а постройката е рискова поради мащаба на съветския обстрел след освобождението. Вместо това публицистите вършат цифрови излъчвания от бомбоубежище и набират средства за подкрепяне на работата си.
Радио „ Таврия “, което притегля радиоводещи от нелегално окупирания от Русия Крим, продължава да работи, само че към този момент от левия бряг на река Днепър, където руснаците се отдръпнаха.
Челяк посещава и градската библиотека „ Олес Гончар “ – преди миналогодишната инвазия многолюден културен център. По време на окупацията, съгласно чиновниците на библиотеката, от рафтовете са били отстранени книги за украинската история и Европейски Съюз.
През ноември отстъпващите руснаци, които може би не са имали време да смъкват съветското знаме, развяващо се до библиотеката, обстрелват самия дирек. Това поврежда постройката и издухва множеството от прозорците ѝ, оставяйки парцаливите пердета да се развяват от вятъра, а сбирката да бъде изложена на зимното време. Заемайки видно място над делтата на Днепър, в обсега на съветската артилерия на отсрещния бряг, постройката през днешния ден е рисково място.
Тук Челяк намира още едно доказателство за мащаба и усета на съветската агитация в окупирания град – да вземем за пример листовки, илюстрирани със фотоси на руси майки и деца в украински национални облекла, които разпространяват изплащането на детски надбавки. Помощите обаче са налични единствено за тези, които са създали децата си съветски жители.
Тя открива и листовка от 22 страници за историята на Херсон, издадена от окупаторите през лятото в подготовка за подправения „ референдум “ през септември, с който Херсонска област публично става част от Руската федерация.
Документът, явно публикуван в края на лятото, преди непризнатия избор, е овкусен с език, излязъл от руската ера, със мощно възприятие за съветски етнически шовинизъм и с към този момент познатия метод на мислене, съгласно който украинското държавно управление е марионетка на Запада и нацисти. Подобно на есето на Владимир Путин от 2021 година „ За историческото единение на руснаците и украинците “, то преглежда Украйна (или Малка Русия, както се споделя в него) като исторически неделима от Руската федерация.
В началото на брошурата се споделя, че 1000 делегати на заседание в Херсонския държавен университет са дали своят вот за съставянето на брошурата като „ идеологическа декларация, която ще дефинира бъдещето на тези южни съветски земи “.
След това се афишира за „ единството на съветския, украинския, беларуския и други нации като единна родина-наследник на руската татковина и историческа Русия “.
Памфлетът показва интервала на Херсон под съветско и руско ръководство като „ златна епоха “. В нея обаче не се загатва Голодоморът – интервалът на насилствен апетит вследствие на политиката на колективизация на Сталин, вследствие на който през 1932-33 година от апетит умират към 3,7 милиона украинци.
„ Златната епоха на Херсонска област завършва с разпадането на Съветския съюз “, се споделя в отчета. След Оранжевата гражданска война от 2004 година украинските държавни управления се трансфораха в „ марионетки на непознатия капитал “. Пълномащабната инвазия от февруари 2022 година е „ предпазен удар за отбрана на Донбас и демилитаризация и денацификация на Украйна “.
Според документа съветският език, който, както се твърди в документа, е систематично изкореняван в района, ще стане държавен език; икономическото му бъдеще ще бъде обвързвано с различна сила и със основаването на „ клъстер от висококачествени туристически курорти “.
В края на брошурата се твърди, че регионът е „ неделима част от една доста огромна страна, която носи гордото име Русия “.
„ Всичко това е доста руско. Напомня ми за референдумите в Източна Полша, Западна Беларус и Западна Украйна през 1939 година “, споделя Тимъти Снайдър, професор по история в Йейл и един от най-големите международни специалисти по украинска история, който е прегледал брошурата. Смисълът, сподели той, е, че „ никой не е задължен да има вяра в това; всеки би трябвало просто да види самата нелепост на причините като знак, че в действителност няма избор “.
„ Историческият мотив е, че откакто Херсон е бил част от империята, той би трябвало да е част от днешна Русия. Това би означавало също, че по-голямата част от Полша, всички балтийски страни и Финландия също принадлежат на Русия, както и по-голямата част от Украйна “.
Аргументите, заключава той, „ са просто нахвърляни. Това не е работа на човек, който е доста забавен. А това единствено по себе си е забавно. Пропагандата е била слаба. Те към този момент в действителност не познават аудиторията си “.
Текстът е оповестен в The Guardian от Шарлот Хигинс. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
„ Както е споделил Ленин: „ В работата се ковем “. Аз също бях орангутан в зоологическа градина, само че когато започнах да работя интензивно, си купих кола, построих си вила в Крим и даже покачих коефициента си на просветеност. Работете също толкоз старателно по през целия ден и ще станете като мен “.
По-късно, в 15:00 ч., сред джаз, метъл и викторина с понички за награди, слушателите можеха да чуят политическа полемика на тематика „ американците се прецакаха “. „ Да създадем по този начин, че Народната република Аляска да съществува “ – отпратка към историята на американския щат под властта на Руската империя, преди да бъде продаден на американците през 1867 година
Тези фрагменти от сюжета са от ръкописни бележки, открити в централата на украинската национална телевизия Suspilne в Херсон. Студията са завладяни от съветската пропагандна станция Радио „ Таврия “ сред март и ноември предходната година, когато градът е окупиран.
Сценариите дават визия за любопитния коктейл от руска носталгия, фино прикрита опасност, хипотетичен комизъм и краен съветски шовинизъм, предлаган на популацията под окупация. По това време всички телевизионни и радиостанции в Херсон са под съветски надзор, мобилните и интернет мрежите са пренасочени през Русия, а обществените медии и украинските новинарски уеб сайтове са блокирани.
На всеки кръговиден час, съгласно бележките от сюжета на радио „ Таврия “, ще бъдат предавани известия, за които се твърди, че са от дами от по-широката окупирана Херсонска област до околните им, които се борят в редовете на съветската войска в Николаев – украински град на непосреден северозапад, който предходната година беше безмилостно обстрелван от съветската артилерия, само че остава под украински надзор.
Радио „ Таврия “ не може да бъде чуто в Николаев, защото сигналът е блокиран от украинците. Предназначената публика в действителност евентуално е била тази в окупирания Херсон. „ Изпращам поздрави на Николаев: ще ви освободим “, гласи сюжетът.
Дори прогнозата за времето е трябвало да съдържа мрачна хипотетична смешка за „ горещината “ на обстрела. „ Днес в Херсон е 34 градуса, няма превалявания, изпращаме специфични поздрави на град Николаев, ще бъде горещо “. Между февруари и октомври предходната година в Николаев са изумени повече от 2000 жилищни здания и са убити 148 цивилни жители.
В 21:00 ч., след „ половин час време за класическа музика “, водещият трябваше да подсети на слушателите за идния полицейски час. В 22:00 ч.: „ Градът заспива, мафията се разсънва. Време е да хванем диверсантите “ – имайки поради украинската опозиция.
София Челяк, публицист от културния канал Suspilne („ Суспільне “) в Лвов и програмен шеф на Лвовския хартиен конгрес, намира тетрадката на бюро по време на посещаване в града в края на декември. Заедно със свои сътрудници от правозащитната организация „ ПЕН Украйна “ тя доставя помощ в Херсон и се среща с дейци на изкуството и радиото.
Руските бойци са употребявали приземния етаж на офисите на Suspilne като жилищни пространства. На горния етаж, където Челяк открива тетрадката със сюжетите в кутия на едно бюро, царува атмосфера на ненадейно занемаряване. Празна бутилка от арменски коняк лежеше захвърлена, по стените към момента бяха залепени писма от съветски деца до бойци, а на вратата беше изписан съветският боен лозунг „ не оставяме своите “ дружно с буквата Z.
Според Челяк, „ даже сюжетът да не е бил употребен, въпреки всичко е ясно, че някой е разработвал материал “. „ Представям си по какъв начин седят там, пият си арменския коняк и основават този сюжет, мислейки си: „ Как да създадем това “.
Сценарият – изрисуван със признака на орела, който е изобразен на герба на Руската федерация – съдържа даже думите за джингъл: „ Радио Таврия приказва. Радио Таврия е най-хубавото радио в Русия. Радио Таврия, радио за вас. 107,6 Радио Таврия, ние работим за вас “.
Екипът на Suspilne в Херсон не съумява да си върне студиата, откакто украинските сили си връщат града. Оттеглящите се войски взривяват кулата на предавателя, а постройката е рискова поради мащаба на съветския обстрел след освобождението. Вместо това публицистите вършат цифрови излъчвания от бомбоубежище и набират средства за подкрепяне на работата си.
Радио „ Таврия “, което притегля радиоводещи от нелегално окупирания от Русия Крим, продължава да работи, само че към този момент от левия бряг на река Днепър, където руснаците се отдръпнаха.
Челяк посещава и градската библиотека „ Олес Гончар “ – преди миналогодишната инвазия многолюден културен център. По време на окупацията, съгласно чиновниците на библиотеката, от рафтовете са били отстранени книги за украинската история и Европейски Съюз.
През ноември отстъпващите руснаци, които може би не са имали време да смъкват съветското знаме, развяващо се до библиотеката, обстрелват самия дирек. Това поврежда постройката и издухва множеството от прозорците ѝ, оставяйки парцаливите пердета да се развяват от вятъра, а сбирката да бъде изложена на зимното време. Заемайки видно място над делтата на Днепър, в обсега на съветската артилерия на отсрещния бряг, постройката през днешния ден е рисково място.
Тук Челяк намира още едно доказателство за мащаба и усета на съветската агитация в окупирания град – да вземем за пример листовки, илюстрирани със фотоси на руси майки и деца в украински национални облекла, които разпространяват изплащането на детски надбавки. Помощите обаче са налични единствено за тези, които са създали децата си съветски жители.
Тя открива и листовка от 22 страници за историята на Херсон, издадена от окупаторите през лятото в подготовка за подправения „ референдум “ през септември, с който Херсонска област публично става част от Руската федерация.
Документът, явно публикуван в края на лятото, преди непризнатия избор, е овкусен с език, излязъл от руската ера, със мощно възприятие за съветски етнически шовинизъм и с към този момент познатия метод на мислене, съгласно който украинското държавно управление е марионетка на Запада и нацисти. Подобно на есето на Владимир Путин от 2021 година „ За историческото единение на руснаците и украинците “, то преглежда Украйна (или Малка Русия, както се споделя в него) като исторически неделима от Руската федерация.
В началото на брошурата се споделя, че 1000 делегати на заседание в Херсонския държавен университет са дали своят вот за съставянето на брошурата като „ идеологическа декларация, която ще дефинира бъдещето на тези южни съветски земи “.
След това се афишира за „ единството на съветския, украинския, беларуския и други нации като единна родина-наследник на руската татковина и историческа Русия “.
Памфлетът показва интервала на Херсон под съветско и руско ръководство като „ златна епоха “. В нея обаче не се загатва Голодоморът – интервалът на насилствен апетит вследствие на политиката на колективизация на Сталин, вследствие на който през 1932-33 година от апетит умират към 3,7 милиона украинци.
„ Златната епоха на Херсонска област завършва с разпадането на Съветския съюз “, се споделя в отчета. След Оранжевата гражданска война от 2004 година украинските държавни управления се трансфораха в „ марионетки на непознатия капитал “. Пълномащабната инвазия от февруари 2022 година е „ предпазен удар за отбрана на Донбас и демилитаризация и денацификация на Украйна “.
Според документа съветският език, който, както се твърди в документа, е систематично изкореняван в района, ще стане държавен език; икономическото му бъдеще ще бъде обвързвано с различна сила и със основаването на „ клъстер от висококачествени туристически курорти “.
В края на брошурата се твърди, че регионът е „ неделима част от една доста огромна страна, която носи гордото име Русия “.
„ Всичко това е доста руско. Напомня ми за референдумите в Източна Полша, Западна Беларус и Западна Украйна през 1939 година “, споделя Тимъти Снайдър, професор по история в Йейл и един от най-големите международни специалисти по украинска история, който е прегледал брошурата. Смисълът, сподели той, е, че „ никой не е задължен да има вяра в това; всеки би трябвало просто да види самата нелепост на причините като знак, че в действителност няма избор “.
„ Историческият мотив е, че откакто Херсон е бил част от империята, той би трябвало да е част от днешна Русия. Това би означавало също, че по-голямата част от Полша, всички балтийски страни и Финландия също принадлежат на Русия, както и по-голямата част от Украйна “.
Аргументите, заключава той, „ са просто нахвърляни. Това не е работа на човек, който е доста забавен. А това единствено по себе си е забавно. Пропагандата е била слаба. Те към този момент в действителност не познават аудиторията си “.
Текстът е оповестен в The Guardian от Шарлот Хигинс. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ