Кое винаги е било най-святото нещо за мен още от

Кое постоянно е било най-святото нещо за мен още от дете?

ДОСТАТЪЧНО СВОБОДНО ВРЕМЕ

Един от гениите, с които най-вече съм се гордяла, е умеенето да измъквам свободно време там, където други не съумяват. Да изучавам с триумф по този начин, че да имам време за занимания и другари. Да работя по този начин, че да не прегрявам. С каквото и да се понечвам, за хубавите неща постоянно да има време. Как става това?

Продължавам да се учудвам по какъв начин за 33 години съумях да спазя едно твърдо решение. Нито едно лято да не прекарам в непрекъсната работа в офис или нещо сходно. И все пак да съм сполучлива. Аз съм морско момиче. Да отида на плаж в сряда, в случай че ми се прииска, или да прекарам вторник следобяд в кафенета на 10 метра от морето, е не просто предпочитание. Това е като О2 за мен. Всичко друго е прекомерно огромен компромис.

Живеех в Германия дълго време. И бях всяко лято 2 месеца тук на морето. Там учих в университет, работих, писах дипломни работи и планове. И отново прекарвах лятото тук на морето. Прибрах се, намирах точните работи, които ми позволяваха да съм задоволително гъвкава. За да отивам на плаж в сряда, в случай че ми се прииска. Дори на два пъти ме уволняваха изненадващо тъкмо преди началото на лятото – когато съответната работа нямаше да го разреши. Явно от хилядите пъти, когато съм заявявала това свое решение пред себе си и другите, Вселената е схванала какъв брой е значимо за мен.

Това е първата и най-важна концепция тук.

Когато други ми споделяха, че няма по какъв начин нещо сходно да се получи при тях, че аз просто имам шанс... Аз знаех. Просто не бяха взели това решение по този начин твърдо, както аз. И се оставяха на живота да взема решение, вместо тях.

Когато започнах личен бизнес, взех решение още веднъж – това ще е приоритет. Аз имам прелестни и доста работливи родители. Които работят независимо отдавна, с доста предпочитание и дисциплинираност. Но те поддържат теза, която за мен е непозната още от дете.

„ Щом искаш да имаш повече пари, ще би трябвало да работиш двойно и тройно повече. Забрави тези уикенди, и не помни тези лета. Друг метод няма. "

Съжалявам, само че отхвърлям да го приема. Това не би трябвало да е концепцията на личния бизнес. Нали той би трябвало да те освободи, не да те пороби?!?!

Затова, когато стартирах първото си начинание преди 2 години, взех решение. Аз няма да се пребивам от работа. Няма да работя повече. А че ще работя РАЗЛИЧНО. Още не знаех тъкмо по какъв начин. Нека не летим в облаците. Когато започнеш собствен бизнес от нулата, без пари за вложение и връзки, КЪМ ТЕБ съдебна експертиза ЗАДАВА ОГРОМНА ПЛАНИНА ЗАДАЧИ.

Но аз взех моето твърдо решение, както постоянно.

АЗ НЯМА ДА ЖИВЕЯ, ЗА ДА РАБОТЯ. А ЩЕ РАБОТЯ, ЗА ДА ЖИВЕЯ.

И тук ще изтъквам моя максимален наставник по онлайн бизнес Рич Шефрен:

„ От по кое време ПОВЕЧЕ е решение на ТВЪРДЕ МНОГО? "

Когато се почувстваш заринат от задания, планове, диалози с клиенти и сътрудници, когато виждаш, че за триумфа е нужно да свършиш още милиони неща, а недоспиваш...

Как би могъл да излезеш от този омагьосън кръг като добавяш още задания? Как би излязъл от там, в случай че вярваш че огромният триумф е в безкрайната работа? Как би си обезпечил СВОБОДАТА, когато си всичко друго с изключение на свободен във времето си?

Аз не пиша тази публикация, с цел да дам препоръки по структуриране на работата, които вземат решение този проблем. Не пиша за асортимент на хора или бизнес обмисляне.

Аз пиша за СМЯНА НА ОТНОШЕНИЕТО. Когато има цел, има и метод. Където има предпочитание, има и път. И аз не съм почтена в този грях. Минах през интервал, в които се оставих отговорностите да ме заливат. Пиша тази публикация, тъкмо тъй като знам какво е възприятието. И по какъв начин може да се излезе от там, без промяна на външните условия.

Докато се усещах уплашена, незадоволително проведена, заливана от всички страни с нови задания... Изведнъж ме удари обещанието, което бях взела. АЗ НЯМА ДА ЖИВЕЯ, ЗА ДА РАБОТЯ. А ЩЕ РАБОТЯ, ЗА ДА ЖИВЕЯ.

Искам заран със свободна глава да стартирам деня. Искам да задрямвам без неканени мисли за всичко, което би трябвало да се свърши. Искам фокус и централизация, вместо блуждаеща и уплашена мисъл. Искам да работя с наслада, знаейки, че за значимите неща и хора в живота постоянно има време.

Как? Как настройваме съзнанието за освободена, фокусирана мисъл, която намира решения? Как освобождаваме място и време като че ли по магия?

Ето 10 на практика насоки, които работят безотказно при мен:

1. Започни с твърдото решение, че работата ще бъде твой инструмент и пристрастеност, а не стопанин.

2. Напиши на лист твоите вярвания и усеща по тематиката, както са сега. Прочети ги и си кажи на глас, че това е минало. Задраскай или скъсай написаното. За по-драматичните и прочувствени персони, направете си ритуална клада.

3. След това напиши НОВИТЕ вярвания. Опиши по какъв начин наподобява работният ти ден и по какъв начин се чувстваш, до момента в който работиш – по този начин както го желаеш. Използвай настоящо време, все едно към този момент е действителност. За най-благоприятен резултат – препрочитай го всеки ден, до момента в който не стане изцяло естествено за теб.

4. Началото на деня е основно! Не отваряй очи, втурвайки се да правиш най-спешното. Създай си дребна стратегия, която релаксира мисълта и тялото. Например аз върша следните неща, преди да стартира каквото и да е друго: