Към вас, които сте гледали с възхищение бронзовата статуя на

Към вас, които сте гледали с удивление бронзовата скулптура на Алън Стюарт Конигсберг (човекът, дето е роден на 13 ноември 1935-а, само че тази година публично ще навърши 86 на 1 декември) в действителен растеж, с прикрепените към нея бронзови очила (също в действителен размер), които все се намира кой да откърти, в Овиедо. И към вас, които сте се захласвали по неговия монумент в Кьонигсберг. Към всеки, който откровено се е забавлявал на неговите смешки – тези на сцената, само че и тези във филмите му. Към най-искрения почитател, който абсолютно обича творчеството му, а и към този, който и пет пари не дава за него, в случай че въобще има подобен. Всички вие към този момент можете да държите в ръцете си, освен това в първокласно издание, автобиографията на въпросния „ човекомразец и фен на гангстерите, илитерат и некултивиран саможивец, който седи пред трикрило огледало и упражнява номера с карти, така че да може да извади асо пика от всяко състояние с концепцията да измами някого при първа опция “, нарекъл самичък себе си Уди Алън. Може би „ един от най-великите създатели на нашето време “ щеше да е доста по-лесно за писане, само че пък той еднолично се дефинира по гореописания метод, тъй че текстът има за задача да се придържа към обстоятелствата.

След като чиновниците на издателство „ Ашет “ оповестиха стачка и се възпротиваха против публикуването на единствената и изцяло откровена мемоарна книга на именития режисьор, комедиант, артист и по негови думи – „ на първо място публицист “, тя към този момент е реалност. На британски, а от 23 април и на български език. 

Преводът е на Василена Мирчева и Мартин Петров.

В 360 страници (плюс-минус 6) Уди Алън единствено вметва всичко за себе си. От детството си в Бруклин, когато мами на карти за пари и бяга от учебно заведение, с цел да върви на кино, през сполучливата си стендъп, телевизионна и кино кариера и основаването на шедьоврите „ Ани Хол “, „ Манхатън “, „ Полунощ в Париж “ и „ Въртележка “, до взаимоотношенията си със семейство и приятелите си. В автобиографията си той не щади нито тях, нито себе си. Пише се по този начин, както самичък се е видял, изживял, търпял и до през днешния ден се понася. И въпреки през целия си умишлен живот да поддържа враждата си с действителността, в „ Само да вметна “ всичко гранични с действителността (му).

В началото на книгата като че ли приказват героите на Селинджър и Кауфман, само че след това наедно с иронията се усеща и едно тъмно въодушевление. Това е единствено тъй като за първи път Алън разкрива детайлности от добре защитавания и затворен фамилен живот със брачната половинка си Сун-И, на която е и отдадена книгата, и показва своята истина за него. Описва детайлно, без да се оправдава за каквото и да било, и бурната си връзка с Миа Фароу и обществения скандал, развихрил се сред двамата и осиновената им щерка Дилън при започване на 90-те.

И въпреки всичко, всичко в „ Само да вметна “ е работа, работа, работа… Именно тя разсейва Уди Алън от безконечния му зложелател, който към този момент беше споменат в тези редове. Това, несъмнено, не му пречи да твърди:

„ Обичам да сътворявам филми, само че ми липсва всеотдайността на Спилбърг или Скорсезе, да не приказваме за техните останали качества. “

Милионите му фенове по света ще уважат възприятието му за комизъм, което прозира във всяка негова дума, само че няма да одобряват това за невзискателност. Защото скромността може и да краси индивида, само че гений като този на Уди Алън не се нуждае от декорации. В случая той е разказан в книга, която е целесъобразно четиво. Тя с изключение на всичко друго е и същински роман за американското кино.

Преди да прелистите страниците ѝ обаче чуйте какво за режисьора и неговата „ Само да вметна “ споделя Николета Руева, основната редакторка на издателството, от което този петък (23 април) книгата ще излезе на български.