Инфлацията увеличи бързите кредити: Теглим средно 1,4 млн. на ден.

Инфлацията усили бързите заеми: Теглим приблизително 1,4 млн. дневно. Вземаме 1000 лева, връщаме ги до 6 месеца.
Инфлацията усили и заемите, които българите теглят от нефинансови банкови институции. През интервала от юни 2022 до юни 2023 година потребителските заеми, отпускани на семействата от финансовите сдружения, са нарастнали с общо 500 милиона лв.. И към този момент възлизат на близо 3,3 милиарда лв., демонстрира статистиката на Българската национална банка. Това значи, че сме теглили по 1,4  млн. лева приблизително дневно.За съпоставяне, през предходния интервал от юни 2021 до юни 2022 година българите са изтеглили 423 милиона потребителски заеми от сдруженията, профилирани в кредитиране. Това прави приблизително по 1,2 милиона лв. дневно, сочат изчисленията.

Не може обаче да се каже дали нарастването се дължи на повече хора, които прибягват до този вид заеми, с цел да закърпят фамилния бюджет в интервали на висока инфлация. Или сумите се усилват поради повишаването на продуктите и услугите, които се закупуват с тези заеми.

От една от главните компании за бързи заеми на пазара – „ Кредисимо “, обявиха пред „ Телеграф “, че регистрират наклонност на увеличение на междинните суми, които търсят потребителите. Това нарастване е с темпа на растеж на инфлацията и междинната стойност на показателя на потребителската кошница.

Значителна част от клиентите търсят заеми на ниска стойност – към 1000 лева, като избират по-дълги интервали, с цел да реализиран оптимална месечна вноска по отношение на опциите на фамилния бюджет. Но като цяло периодите за погасяване са къси. Повечето клиенти на компанията погасяват заемите в границите на няколко месеца до половин година.

Много от потребителите се възползват от опцията да погасяват когато и да е, когато им е комфортно и имат повече налични финанси, като по този начин действително заплащат единствено за интервала, в който са употребявали отпусната сума. Този факт приказва за повишение на финансовата просвета на потребителите, разясняват специалистите.

Българинът взима бързи заеми главно с цел да финансира покупките на артикули, на дарове, с цел да си разреши понякога някоя отмора. Много постоянно до този тип заеми се прибягва, с цел да покрием и разноски за поправки – да вземем за пример на колата или дома.

Клиентите са разпределени отмерено сред мъже и дами, най-често са от огромен регионален град. Най-много са потребителите от София, което е разумно, защото популацията в столицата е най-голямо. Следват я другите огромни градове – Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, Русе.

При бързите заеми има законово открит таван на лихвата. Оскъпяването не може да е повече от пет пъти законната рента, която пък е Основният лихвен % плюс 10 пункта. ОЛП, който Българска народна банка афишира, обаче стартира гладко да пораства от октомври 2022 година, откакто дълго време беше 0. За август равнището на главната рента към този момент е 3,29%. По този метод действително се подвига и таванът на лихвата по бързите заеми.

Лихвите по останалите типове заеми – тези, които банките отпускат, също пълзят нагоре. Тази наклонност е в резултат на политиката на Федералния запас на Съединени американски щати и Европейската централна банка да покачват главните си лихви, употребявайки това като инструмент за угнетяване на високата инфлация.

През предишния месец междинният лихвен % по заемите за ползване в левове се усилва за месец с 0,73 пр.п. до 8,92%, а годишният % на разноските (ГПР) по тези заеми – с 0,76 пр.п. до 9,45%.

При жилищните заеми в левове междинната рента се резервира на равнището от юни – 2,57%, а ГПР по тези заеми се намалява нищожно до 2,84%.

Средният лихвен % по другите заеми в левове отбелязва месечен спад с 0,08 пр.п. до 3,82%. Средният лихвен % по другите заеми в левове се намалява на месечна база с 0,08 пр.п. до 3,77%.

През юли междинната рента по овърдрафта в левове се резервира на равнището от юни – 14,76%, а при заемите по кредитни карти, отвън безлихвен гратисен интервал, в левове се покачва с 0,03 прочие п. до 20,86%.

Делът на необслужваните заеми пада за последните десетина години от към 30 на към 7 на 100, сочи статистиката на Българска народна банка. Тук влизат заемите, отпуснати от сдруженията, профилирани в кредитиране, на семейства и компании.

Пикът в необслужваните заеми е през 2014 година Тогава при малко над 2 милиарда лв. заеми необслужваните са били за над 600 милиона лв.. Сега неприятните заеми се движат към 300-330 милиона лв., само че на фона на отпуснатите 4,3 милиарда към юни 2023-а това е дял от едвам 7%.