Имам семейство с две деца и сме много щастливи. Живеем

...
Имам семейство с две деца и сме много щастливи. Живеем
Коментари Харесай

До оградата ни стоеше стара количка. Приближих се и видях, че са ни подхвърлили бебе

Имам семейство с две деца и сме доста щастливи. Живеем в хубава къща на село отвън града. Вилна зона, където хората идват през лятото. По принцип тук живеят богати хора или с приход над междинния.

Казвам се Инна и съм на 42 години, брачният партньор ми Васил е на 44 години. Преместихме се в тази къща, когато осиновихме огромния си наследник Алексей. Решението да вземем дете от сиропиталището ни пристигна незабавно откакто лекарите потвърдиха, че няма да виждаме личните си деца.

Алексей беше първият човек, който видяхме, когато влязохме в сиропиталището. И двамата го харесахме и когато го опознахме по-добре, разбрахме, че тъкмо това дете желаеме.

След това мина доста време. Един ден излязох в градината да полея цветяа и забелязах, че до нашата ограда има бебешка количка. Това доста ме изненада, тъй като съседите ни нямаха бебета.

Разбрах, че се е случило нещо неприятно и незабавно отидох там. Приближавайки се, забелязах, че количката е доста мръсна и остаряла, а когато погледнах в нея, видях бебе.

Нежно взех детето в ръката си, погледнах дали няма никой в близост и се прибрах.

— Скъпи, извикай полицията – извиках на брачна половинка си.

— А какво е станало? Нещо е изчезнало ли?

— Напротив, откри се! Подхвърлиха ни бебе.

– Какви ги приказваш? Намери го на улицата? Абе, всички хора ли се побъркаха? Да нне приказваме, че на улицата има огромни кучета. Какво ще стане, в случай че го атакуван?

— Успокой се и се обади на полицията.

Бебето се разсъни и стартира да плаче. Разбрах какво се е случило и започнах да го събличам. Бебето се оказа момиченце, на чиято ръчичка беше завързана записка на шнур: „ Аз съм Алиса, на 5 месеца съм. Искам вие да бъдете мои родители, тъй като майка ми не може да ми обезпечи всичко, от което се нуждая. “

Дълго гледах бележката и не можех да допускам на написаното. Може ли някой в действителност да даде детето си на непознати?

Скоро дойде полицията. А идващите седмици бяха като мъгла, тъй като търсихме нещастната майка, с цел да напише отвод от детето. Намерихме я. И по този начин най-сетне успяхме да приберем нашата дребна принцеса Алиса.

Източник: svobodnazona.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР