Невероятната история на Дониале Луна: Първият чернокож модел в света
Днес Дониале Луна е съвсем забравена, само че записва името си в историята като " първият негър модел в света “, проправил пътя на бъдещи икони от подиума като Иман, Наоми Кембъл и Тайра Банкс. Приятелка и муза на едни от най-великите създатели на 20 век, талантлива с ексцентрична и неоспорима хубост, Луна и крaткият ѝ, само че кондензиран живот, остават мистерия неразгадана и до през днешния ден.
Дониале Луна се ражда като Пеги Ан Фриийман в Детройт през 1945 година като най-малката от три сестри. Баща ѝ е експлозивен и постоянно прекалява с алкохола. По-късно Пеги Ан ще стартира да твърди, че биологичният ѝ татко е различен и ще одобри семейството Луна. В изявленията споделя, че баба ѝ е била ирландка, която се омъжила за негър интериорен дизайнер, а майка ѝ имала египетски и мексикански корени. Всички тези изказвания остават недоказани. Отличителна линия на Луна ще бъде да основава легенди за себе си и да гради светове от илюзии. Една от сестрите ѝ я разказва като " доста необичайно дете. “ " Тя живееше в личен свят на мечти и фантазии още от раждането си. “
Като тийнейджърка посещава Cass Technical High School, учи публицистика и пее в хор. По това време стартира да се назовава Дониале. Съученици и другари от тогава я дефинират като " прекомерно ексцентрична “.
През 1964 г. фотографът Дейвид МакКейб, я вижда на улицата в учебната ѝ униформа. " И останах изцяло замаян. Тя беше толкоз висока, толкоз слаба и ефирна, с най-перфектната лицева конструкция. “
Фотографът кани 18-годишната тогава Луна в Ню Йорк и я среща с основната редакторка на Harper`s Bazaar- Нанси Уайт, която е не по-малко впечатлена. Луна наподобява на привидение със своите дълги пръсти и големи очи, прилича статуя на Джакомети и портрет на Модилиани, с карамелена кожа и уплашено изражение. Толкова е ексцентрична и друга, че незабавно се появява на корицата на Harpers’s Bazaar. Това е и първата корица на негър модел.
В писмо до другарка от детството Луна разказва това време: " Ню Йорк е фантазия, с един мъж танцувахме на Пето авеню, а когато минавах по Бродуей всички ме гледаха, а мъжете подсвиркваха и доста други налудничави и невероятни неща. Научавам най-хубавото в Harper`s Bazaar. Възможно най-скоро ще ти пратя фотография на новото ми аз. Ще бъда на върха на света и ще се боря за това с всеки мирис и с всяко мускулче на прекомерно слабото ми тяло. Усещам го, знам го. Ще бъда нещо като звезда доста скоро. Много скоро! “
Луна подписва едногодишен контракт с фотографа на Harper`s Bazzar Ричард Аведон, през днешния ден считан за един от най-великите американски фотографи. Първият резултат от взаимната им работа е спираща дъха фотосесия, която излиза в априлския брой на списанието през 1965 година Заглавието към фотосите гласи: " Дониале Луна носи облеклата с грацията и силата на боец от племето масаи “. Според Хералд Трибюн посланието е расистко и несвоевременно, само че за първи път чернокожа хубавици реализира такива неоспорими триумфи. По-късно Джоел Лобентал, откривател на модния свят през шейсетте, разказва фотосите като революционни.
Луна има невероятния шанс да пропусне тежките кастинга и битката да бъдеш видян – тя непосредствено попада под светлината на ярките прожектори. Точно три месеца след излизането на историческата корица, Луна получава шокиращи вести. Майка ѝ прострелва татко ѝ, с цел да се отбрани, откакто той се прибира пийнал и я атакува. Луна е заобиколена от другари като Майлс Дейвис, Андри Уорхол и Сами Дейвис – младши, които се пробват да ѝ оказват помощ. Тя намира разтуха освен в звездното си обграждане, само че и в рисковия свят на опиатите и алкохола.
" По това време стартира да прави неща, които не трябваше “, споделя Дейвид МакКейб, нейният изобретател. " Беше доста свободно време, всички вземаха опиати, ЛСД и други по-опасни неща. Луна се движеше с най-креативните и забавни хора в Ню Йорк. Парадоксално, те бяха и измежду най-саморазрушителните персони и започнаха да ѝ въздействат зле. Когато дойде, беше почтено момиче, не пушеше и не пиеше, даже се караше на моделите, че не е възпитано да пушат трева “.
Кариерата ѝ също е в рецесия. Много хора стопират абонамента си за Harper`s Bazzar след априлския брой с нея. Част от американското общество към момента е извънредно консервативно и расистки настроено. " Беше ми неразрешено да я фотографирам за списанието още веднъж “, ще признае Аведон години по-късно. Въпреки че е дискриминирана, самата тя не се усеща по този начин.
Луна не се отчайва и отпътува за Лондон, където незабавно се трансформира в шлагер. Снимат я фотографи като Дейвид Бейли, Уилям Клейн, Хелмът Нютън и Уилям Клакстън. Именно Клакстън я среща със Салвадор Дали, който става неин огромен обожател и я назовава " преродената Нефертити “. През март 1966 година Луна още веднъж влиза в историята, появявайки се на корицата на британския " Вог “. Снимката е на Дейвид Бейли, композицията прилича стила на Пикасо. Според някои експерти Луна покрива половината от лицето си с ръка, с цел да се спести шока на британското общество. Същата година в немското списание " Twen “ излиза фотография на Луна направена от Шарлот Марч. Това е черно-бял портрет на Луна с намерено изражение и големи обеци. Именно тази снимка се трансформира в знак на епохата Swinging Sixties.
Луна е най-изобретателна в измислянето на истории за личния си живот и основаването на свое редом алтер-его. Целта ѝ е да се трансформира в загадка, в енигматичен код, в мистерия, която изумява и шокира другари и публицисти. Често, когато я питат от кое място е, индиферентно отвръща " Аз съм от Луната, скъпи “. На едно свое гадже споделя, че е осиновена, а родителите и са починали в автомобилна злополука. Веднъж пък осведоми италианската преса, че яде по три кг месо дневно.
Невероятният ѝ триумф в Лондон уголемява приятелския ѝ звезден кръг. Общува с Мик Джагър, Майкъл Кейн и Джули Кристи. Става гадже с артиста Терънс Стамп, а откакто връзката им завършва с Браян Джоунс от " Ролинг Стоунс “. Изглежда всички, които са се докоснали до Луна, имат забавна история с нея.
Нейна колежка, Пат Кливлънд, споделя: " Тя нямаше гърди, само че имаше необикновено наличие и харизма. Разхождахме се по улиците и мъжете оставаха безмълвни. Влизахме в ресторант, хората спираха да ядат, ставаха и ръкопляскаха. Тя беше като мираж, като фикция. “ Веднъж в нощен клуб самата Джаки Кенеди отива до Луна и простичко и споделя: " Ти си красива. “
Шейсетте е точно и времето на гражданските придвижвания за равни права на чернокожите. " Да, придвижването за равни права постоянно ме е подкрепяло, само че почтено аз не желая да се забърквам “, споделя Луна. През 1968 година, когато я питат дали триумфът ѝ може да е трамплин и за други чернокожи, тя отвръща: " Ако това ще донесе работа на повече мексиканци, индийци, китайци или чернокожи – супер. Може това да е добре, може и да е зле. Както и да е, не може да ми пука по-малко. “ В същото изявление свободно споделя за опита си с ЛСД.
През 1969 година има къса спекулация с един от най-противоречивите артисти на 20 век Клаус Кински, който я гони от вкъщи си поради злоупотребата с опиати. " Тя спря да се явява на фотоси “, спомня си Бевърли Джонсън, също доста прочут негър модел. " На нея не ѝ беше мъчно, тя сама си го правеше мъчно “. По това време Луна има голям брой фенове в Европа и в Америка, снимала се е паралелно до Граучо Маркс, взела участие е във филм на Фелини и в пробните планове на Уорхол, посрещана е като богиня и звезда.
Умира на 17 май 1979 година от свръхдоза в Рим. Тя е единствено на 33 години, когато оставя 18-месечната си тогава щерка, която носи името Dream (мечта).
Дониале Луна се ражда като Пеги Ан Фриийман в Детройт през 1945 година като най-малката от три сестри. Баща ѝ е експлозивен и постоянно прекалява с алкохола. По-късно Пеги Ан ще стартира да твърди, че биологичният ѝ татко е различен и ще одобри семейството Луна. В изявленията споделя, че баба ѝ е била ирландка, която се омъжила за негър интериорен дизайнер, а майка ѝ имала египетски и мексикански корени. Всички тези изказвания остават недоказани. Отличителна линия на Луна ще бъде да основава легенди за себе си и да гради светове от илюзии. Една от сестрите ѝ я разказва като " доста необичайно дете. “ " Тя живееше в личен свят на мечти и фантазии още от раждането си. “
Като тийнейджърка посещава Cass Technical High School, учи публицистика и пее в хор. По това време стартира да се назовава Дониале. Съученици и другари от тогава я дефинират като " прекомерно ексцентрична “.
През 1964 г. фотографът Дейвид МакКейб, я вижда на улицата в учебната ѝ униформа. " И останах изцяло замаян. Тя беше толкоз висока, толкоз слаба и ефирна, с най-перфектната лицева конструкция. “
Фотографът кани 18-годишната тогава Луна в Ню Йорк и я среща с основната редакторка на Harper`s Bazaar- Нанси Уайт, която е не по-малко впечатлена. Луна наподобява на привидение със своите дълги пръсти и големи очи, прилича статуя на Джакомети и портрет на Модилиани, с карамелена кожа и уплашено изражение. Толкова е ексцентрична и друга, че незабавно се появява на корицата на Harpers’s Bazaar. Това е и първата корица на негър модел.
В писмо до другарка от детството Луна разказва това време: " Ню Йорк е фантазия, с един мъж танцувахме на Пето авеню, а когато минавах по Бродуей всички ме гледаха, а мъжете подсвиркваха и доста други налудничави и невероятни неща. Научавам най-хубавото в Harper`s Bazaar. Възможно най-скоро ще ти пратя фотография на новото ми аз. Ще бъда на върха на света и ще се боря за това с всеки мирис и с всяко мускулче на прекомерно слабото ми тяло. Усещам го, знам го. Ще бъда нещо като звезда доста скоро. Много скоро! “
Луна подписва едногодишен контракт с фотографа на Harper`s Bazzar Ричард Аведон, през днешния ден считан за един от най-великите американски фотографи. Първият резултат от взаимната им работа е спираща дъха фотосесия, която излиза в априлския брой на списанието през 1965 година Заглавието към фотосите гласи: " Дониале Луна носи облеклата с грацията и силата на боец от племето масаи “. Според Хералд Трибюн посланието е расистко и несвоевременно, само че за първи път чернокожа хубавици реализира такива неоспорими триумфи. По-късно Джоел Лобентал, откривател на модния свят през шейсетте, разказва фотосите като революционни.
Луна има невероятния шанс да пропусне тежките кастинга и битката да бъдеш видян – тя непосредствено попада под светлината на ярките прожектори. Точно три месеца след излизането на историческата корица, Луна получава шокиращи вести. Майка ѝ прострелва татко ѝ, с цел да се отбрани, откакто той се прибира пийнал и я атакува. Луна е заобиколена от другари като Майлс Дейвис, Андри Уорхол и Сами Дейвис – младши, които се пробват да ѝ оказват помощ. Тя намира разтуха освен в звездното си обграждане, само че и в рисковия свят на опиатите и алкохола.
" По това време стартира да прави неща, които не трябваше “, споделя Дейвид МакКейб, нейният изобретател. " Беше доста свободно време, всички вземаха опиати, ЛСД и други по-опасни неща. Луна се движеше с най-креативните и забавни хора в Ню Йорк. Парадоксално, те бяха и измежду най-саморазрушителните персони и започнаха да ѝ въздействат зле. Когато дойде, беше почтено момиче, не пушеше и не пиеше, даже се караше на моделите, че не е възпитано да пушат трева “.
Кариерата ѝ също е в рецесия. Много хора стопират абонамента си за Harper`s Bazzar след априлския брой с нея. Част от американското общество към момента е извънредно консервативно и расистки настроено. " Беше ми неразрешено да я фотографирам за списанието още веднъж “, ще признае Аведон години по-късно. Въпреки че е дискриминирана, самата тя не се усеща по този начин.
Луна не се отчайва и отпътува за Лондон, където незабавно се трансформира в шлагер. Снимат я фотографи като Дейвид Бейли, Уилям Клейн, Хелмът Нютън и Уилям Клакстън. Именно Клакстън я среща със Салвадор Дали, който става неин огромен обожател и я назовава " преродената Нефертити “. През март 1966 година Луна още веднъж влиза в историята, появявайки се на корицата на британския " Вог “. Снимката е на Дейвид Бейли, композицията прилича стила на Пикасо. Според някои експерти Луна покрива половината от лицето си с ръка, с цел да се спести шока на британското общество. Същата година в немското списание " Twen “ излиза фотография на Луна направена от Шарлот Марч. Това е черно-бял портрет на Луна с намерено изражение и големи обеци. Именно тази снимка се трансформира в знак на епохата Swinging Sixties.
Луна е най-изобретателна в измислянето на истории за личния си живот и основаването на свое редом алтер-его. Целта ѝ е да се трансформира в загадка, в енигматичен код, в мистерия, която изумява и шокира другари и публицисти. Често, когато я питат от кое място е, индиферентно отвръща " Аз съм от Луната, скъпи “. На едно свое гадже споделя, че е осиновена, а родителите и са починали в автомобилна злополука. Веднъж пък осведоми италианската преса, че яде по три кг месо дневно.
Невероятният ѝ триумф в Лондон уголемява приятелския ѝ звезден кръг. Общува с Мик Джагър, Майкъл Кейн и Джули Кристи. Става гадже с артиста Терънс Стамп, а откакто връзката им завършва с Браян Джоунс от " Ролинг Стоунс “. Изглежда всички, които са се докоснали до Луна, имат забавна история с нея.
Нейна колежка, Пат Кливлънд, споделя: " Тя нямаше гърди, само че имаше необикновено наличие и харизма. Разхождахме се по улиците и мъжете оставаха безмълвни. Влизахме в ресторант, хората спираха да ядат, ставаха и ръкопляскаха. Тя беше като мираж, като фикция. “ Веднъж в нощен клуб самата Джаки Кенеди отива до Луна и простичко и споделя: " Ти си красива. “
Шейсетте е точно и времето на гражданските придвижвания за равни права на чернокожите. " Да, придвижването за равни права постоянно ме е подкрепяло, само че почтено аз не желая да се забърквам “, споделя Луна. През 1968 година, когато я питат дали триумфът ѝ може да е трамплин и за други чернокожи, тя отвръща: " Ако това ще донесе работа на повече мексиканци, индийци, китайци или чернокожи – супер. Може това да е добре, може и да е зле. Както и да е, не може да ми пука по-малко. “ В същото изявление свободно споделя за опита си с ЛСД.
През 1969 година има къса спекулация с един от най-противоречивите артисти на 20 век Клаус Кински, който я гони от вкъщи си поради злоупотребата с опиати. " Тя спря да се явява на фотоси “, спомня си Бевърли Джонсън, също доста прочут негър модел. " На нея не ѝ беше мъчно, тя сама си го правеше мъчно “. По това време Луна има голям брой фенове в Европа и в Америка, снимала се е паралелно до Граучо Маркс, взела участие е във филм на Фелини и в пробните планове на Уорхол, посрещана е като богиня и звезда.
Умира на 17 май 1979 година от свръхдоза в Рим. Тя е единствено на 33 години, когато оставя 18-месечната си тогава щерка, която носи името Dream (мечта).
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ