В нашия блок живее нефункционално семейство. Проблемът не е в

В нашия блок живее нефункционално семейство. Проблемът не е в бедността им, а в алкохолизма на родителите. От този апартамент непрекъснато се чуват викове и кавги.

Там в никакъв случай не е скучни. Всеки ден в това семейство идват нови фенове на чашката. Полицията ги посещаваше нееднократно. Караниците са съвсем всеки ден.

На нас, съседите им, към този момент ни омръзна тази каша. Страх ни е да пускаме децата си сами. Кой ги познава тези хора.

Но най-вече ми е жалост за момичето им. Майка й, алкохоличка, нехае за нея. Детето носи мръсни облекла и постоянно е облечено неуместно за времето. Момичето е непрекъснато гладно.

Постоянно седи под входа и желае храна. Съседите я хранят като бездомно коте. Защо органите по настойничеството не позволяват този въпрос, нямам визия.

Един ден не устоях. Поканих момичето у нас. Тя страхливо се съгласи. Вкъщи я срещнах с моята щерка Мария. Моето момиче е интензивно дете. Тя незабавно стартира да кани гостенката си на масата за чай. Докато децата пиеха чай, аз подготвих храна.

Нахраних момичето и по-късно й предложих да вземе някои от нещата на Мария. Валентина, по този начин се споделяше момичето, се изчерви. Правеше ми усещане, че детето не е привикнало с положително отношение.

Въпреки това с щерка ми я убедихме да вземе подаръците и на следващия ден да пристигна още веднъж.

Първоначално Валентина не пристигна, само че след три дни се появи. Отново нахраних момичето и го оставих да играе игри с щерка ми. С времето Валето привикна с нас. Тя стартира да остава вкъщипрез нощта.

Майка й не се притесняваше за детето си. Никога даже не я попита къде е.

Ситуацията с майката на Валето единствено се утежни. Това, което трябваше да се случи, се случи. При следващия им гуляй с бутилките се стигнало до сборичкване и потребление на нож. Този ден Валето беше с нас. Добре, че не е видяла този смут.

Накрая органите по настойничеството се заинтересуваха от тази жена. Бързо я лишиха от наставнически права и аз взех дребната Валентина да живее при мен.

Детето последователно пристигна на себе си. Трябваше да я запишем на самостоятелно обучение  и да се подобрят базовите й познания. На 10 години Валечка едвам различаваше буквите.

Момичето порасна, учеше се доста добре и се разви бързо. Тя в никакъв случай не изостави моята Мария. Тя я смяташе за своя сестра и най-хубава другарка. Дъщеря ми се отнасяше към Валентина също толкоз топло.

Сега моите дъщери са пораснали. Мария е на двадесет и три, а Валя на двадесет и една. Те са красиви, умни девойки. Влязоха в университет.

Мария учи за публицист, а Валентина за обществен служащ. Тя желае да помогне на фамилии като това, в което е израснала. Казва, че е имала шанса да ме срещне и извънредно я боли, че ситуацията на хиляди деца е напълно друго.

А аз се веселя, че преди време й помогнах. И тя в този момент ще помогне на някой различен. Ето по този начин се развива светът.