Едва 13 са реализираните донорски ситуации у нас през 2022 г., а чакащите - 885
„ Има постоянен растеж на донорството, само че все пак е извънредно непълен на милион души население у нас “. Това декларират от Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ (ИАМН) в отговор на въпрос на БНР. Питането е във връзка описа на придобилата популярност като „ у нас Янка Морчева за решението да бъдат дарени органите на нейния умрял 21-годишен внук.
По данни на организацията 18 са осъществените трансплантации в страната от началото на годината, като единствено една от тях е от жив донор. 13 са донорите на органи от началото на годината, изпаднали в мозъчна гибел. 855 души в България чакат за трансплантация.
От ИАМН показват като аргументи слабата организация в лечебните заведения, недостатъчната ангажираност в разпознаването на евентуални донори в лечебните заведения, оказващи незабавна помощ, както и общото съмнение към здравната система.
„ Янка даде превъзходен образец за човечност. Изключително мощни са думите й, че би трябвало да послушаме разсъдъка и да постъпим вярно. Тя свърши повече работа от всички, заети в ИАМН, взети дружно “, сподели пред БНР първият български трансплантиран с два органа спортист Георги Пеев.
По думите му повода за неналичието на донорски обстановки у нас е, че „ на никого не му пука “.
„ И като споделям на никого, имам поради всеобщата процедура. Декември месец 2019 година пациентски организации, дружно с ИАМН, БЛС подписахме меморандум за съдействие и си дадоха обещание всички да работят дружно. От тогава до ден сегашен обаче в УМБАЛСМ „ Пирогов “ няма осъществена нито една донорска обстановка “, разяснява Пеев.
Той обаче показва измежду положителните образци за осъществяване на донорски обстановки МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов “ – Велико Търново.
„ Основният проблем е неналичието на донорска идентификация, тъй като един пациент с тежко мозъчно увреждане би трябвало да бъде разпознат и да попадне в реанимация. Ако те не са в реанимация, няма да може да бъде изработен даже опит да бъде избавен техния живот. Ако макар всички старания на реаниматорите, пациент изпадне в мозъчна гибел, може да бъде осъществена донорска обстановка. Няма организация на национално равнище. Ние в нашата болница сме я създали “, сподели доктор Сибила Маринова, шеф на Отделението по анестезиология и интензивно лекуване в лечебното заведение.
„ При нас имаме доста малко отводи. Още когато споделих на околните, че пациентът е в мозъчна гибел, те незабавно желаеха да дарят органите. „ Трябва да има единна, национална, непрекъсната акция, която да изяснява на хората. Трябва да се приказва непрестанно “, сподели още доктор Маринова.
Георги Пеев уточни, че Румъния и Македония са били надалеч зад нас преди няколко години. „ В момента даже няма база за съпоставяне с Румъния, а в Скопие трансплантациите на бъбрек от жив донор са в пъти повече в съпоставяне със обстановката у нас. В Солун годишно се вършат над 60 бъбречни трансплантации “, сподели той и добави, че в България има 30 донорски центъра, в които има координатори, следящи за евентуални донори, само че организацията е „ на извънредно ниско равнище “ на фона на нормативна база, върху която стъпва този развой, „ която не е по никакъв начин неприятна “.
По данни на организацията 18 са осъществените трансплантации в страната от началото на годината, като единствено една от тях е от жив донор. 13 са донорите на органи от началото на годината, изпаднали в мозъчна гибел. 855 души в България чакат за трансплантация.
От ИАМН показват като аргументи слабата организация в лечебните заведения, недостатъчната ангажираност в разпознаването на евентуални донори в лечебните заведения, оказващи незабавна помощ, както и общото съмнение към здравната система.
„ Янка даде превъзходен образец за човечност. Изключително мощни са думите й, че би трябвало да послушаме разсъдъка и да постъпим вярно. Тя свърши повече работа от всички, заети в ИАМН, взети дружно “, сподели пред БНР първият български трансплантиран с два органа спортист Георги Пеев.
По думите му повода за неналичието на донорски обстановки у нас е, че „ на никого не му пука “.
„ И като споделям на никого, имам поради всеобщата процедура. Декември месец 2019 година пациентски организации, дружно с ИАМН, БЛС подписахме меморандум за съдействие и си дадоха обещание всички да работят дружно. От тогава до ден сегашен обаче в УМБАЛСМ „ Пирогов “ няма осъществена нито една донорска обстановка “, разяснява Пеев.
Той обаче показва измежду положителните образци за осъществяване на донорски обстановки МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов “ – Велико Търново.
„ Основният проблем е неналичието на донорска идентификация, тъй като един пациент с тежко мозъчно увреждане би трябвало да бъде разпознат и да попадне в реанимация. Ако те не са в реанимация, няма да може да бъде изработен даже опит да бъде избавен техния живот. Ако макар всички старания на реаниматорите, пациент изпадне в мозъчна гибел, може да бъде осъществена донорска обстановка. Няма организация на национално равнище. Ние в нашата болница сме я създали “, сподели доктор Сибила Маринова, шеф на Отделението по анестезиология и интензивно лекуване в лечебното заведение.
„ При нас имаме доста малко отводи. Още когато споделих на околните, че пациентът е в мозъчна гибел, те незабавно желаеха да дарят органите. „ Трябва да има единна, национална, непрекъсната акция, която да изяснява на хората. Трябва да се приказва непрестанно “, сподели още доктор Маринова.
Георги Пеев уточни, че Румъния и Македония са били надалеч зад нас преди няколко години. „ В момента даже няма база за съпоставяне с Румъния, а в Скопие трансплантациите на бъбрек от жив донор са в пъти повече в съпоставяне със обстановката у нас. В Солун годишно се вършат над 60 бъбречни трансплантации “, сподели той и добави, че в България има 30 донорски центъра, в които има координатори, следящи за евентуални донори, само че организацията е „ на извънредно ниско равнище “ на фона на нормативна база, върху която стъпва този развой, „ която не е по никакъв начин неприятна “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ