Какво е да живееш в най-студения град на света?
Градчето Оймякон се намира в източната част на Якутия и има население от 500 души. То е ситуирано наоколо до полярния кръг и продължителността на деня варира от 3 часа през декември до 21 часа през късото сибирско лято, когато нощите са " бели " и е ярко съвсем през цялото денонощие.
Оймякон е най-студеното обитаемо място на Земята и по тази причина си печели името „ Северен полюс на студа “. Най-ниската измерена температура тук е била -71°С в метеорологичната станция Томтор през 1933 година
Снимка: tagasiapril / Shutterstock.com
Интересно е, че тук водата не замръзва даже при нормалните минусови температури. Причина за това е фактът, че когато почвата към подземното езеро замръзне, тя изтласква водата нагоре, заради което тя се движи непрестанно. Хората са привикнали на студа и се радват на много положително здраве, като измежду тях има и столетници. Всички нужни артикули се продават в един разбъркан магазин и по предписание би трябвало да се употребяват бързо, защото студът поврежда съвсем всичко. Така да вземем за пример, батериите на фотоапарата могат да работят не повече от 10 минути, а оставена на открито, водката към този момент не може да се пие, а би трябвало да се реже.
Снимка: tagasiapril / Shutterstock.com
Туристите тук могат да се купят нещо в единствения магазин в селото, където цените не са по-ниски от московските, да влязат в учебното заведение, с цел да видят по какъв начин работят хората в котелното помещение, което обезпечава топлота на локалните поданици или да следят метеоролога, който се движи из селото на моторна шейна, с цел да мери равнището на водата там, където реката не замръзва. Колкото и дълга, и сурова да е зимата в Оймякон обаче, тя въпреки всичко си има край, след който времето сензитивно се затопля. През лятото междинните температурни стойности са сред 15 и 20 градуса над нулата, като от време на време доближават даже 34 градуса по Целзий! Това обаче не се харесва на локалните поданици, които не са привикнали на такива температури и се оплакват, когато стоплянето пристигна ненадейно и продължи дълго.
