Емили с тротинетката : Мразех майка ми и баща ми - добре,че умряха!
Eмили Йорданова е най-известното момиче в България, откакто освен вилнея с тротинетка по автомагистралата със 120 километра в час, само че се оказа и родена като момче. Плевенчанката, която е на 21 години, е транс-джендър, като е родена като момче, само че от дребна мечтае да е момиче. Стана фамозна с лудото си шофиране на тротинетка по автомагистралата и с годежа си с участника от „ Фермата ” Тихомир Рангелов-Мелиса. Емили се бори за правата на ЛГБТ хората от години, защото самата тя е страдала от извънредно отношение поради желанието да промени същността си. Живее с обичания Тихомир и твърди, че са най-хубавата транс-лесбийска двойка в България. Ще кара ли още веднъж тротинетката по автомагистралите, дали ще гласоподава на изборите на 2 октомври и по какъв начин я одобряват близките, тя описа особено за „ Уикенд ”. Публикуваме част от изявлението й:
– Емили, откакто два пъти падна тежко, най-сетне продаваш прословутата си тротинетка. С какво ще я замениш?
– С мотор! Даже обикалям по огледи сега за мотори и желая да си купя подобен, който подвига 300 километра в час! Задължително съм решила марката да е „ Кавазаки ”, а моторът – пистов. Не съм карала до момента мотор, само че съм решила да изкарвам курсове за мотоциклет през октомври и живот и здраве, през ноември към този момент да стартирам да го карам. Ще е доста хубав, ще подвига 300… Ама няма да подвигам триста на всички места де, ще съблюдавам правила и знаци. Но ще се покажа с хубав и бляскав мотор!
– Защо изобщо кара тази тротинетка по автомагистралата?
– Защото тя е мощна, тя подвига 120 километра в час, по какъв начин да я карам по велоалеите, където има хора, настрана, че нашите велоалеи никак не са с добра инфраструктура.
– А ти по какъв начин гледаш освен на партиите, само че и на хората, които те подлагат на критика за метода на живот, който си избрала? Била си момче, в този момент си момиче.
– Сега съм момиче, да. Държа да се промени законът за транссексуалните хора в България, тъй като доста имат проблеми със промяна на пола по юридически аргументи, с намирането на работа, дискриминирани са. И тази дискриминация идва тъкмо от тези партии, които загатнах – БНС, „ Възраждане ”, „ Атака ” най-много! „ Атака ” е най-лошата партия в България и не дава права на гейове, лесбийки, транссексуални, за промяна на пола и осиновяване на деца – неща, които би трябвало да са узаконени в България, както са узаконени в Европа.
– Ти би ли осиновила дете?
– Все още съм дребна, само че като порасна, бих го направила, нищо, че съм лесбийка и транссексуална. Децата в домовете не трябва да са там, там ги тормозят непрекъснато, не ги третират добре. Тези деца би трябвало да ги дават на лесбийките, гейовете и транссексуалните.
– Ти не си израсла в дом, само че била ли си унизена като дете?
– Да и това е хубаво да подчертая, че моите родители бяха доста неприятни, доста гадни хора. Постоянно ми се караха и се държаха неприятно с мен. Даваха ми по малко джобни пари, бяхме небогати, непрекъснато имаше кавги и обиди. И не ми позволяваха да ставам момиче, а аз още от дребна желаех да съм момиче, от 5-годишна желая да ставам жена! Още оттогава фантазията ми беше да съм Емили!
– Да, но Емили, не доста родители в България могат да си разрешат да дават доста джобни пари на децата си…
– Не, не е за това. Като цяло бяха доста неприятни родители, които не ми позволяваха да бъда себе си. С майка ми постоянно сме се били когато стане въпрос за сексуалността ми, тъй като аз хем одобрявам дами, хем самата желая да съм жена. И майка ми мразеше доста това. Беше срещу да си сменя пола и доста постоянно сме се били!
– Физически пердах или вербален?
– Бой, да, пердах! Като цяло и майка ми, и татко ми, те са умряли, както се споделя, лека им пръст, не че тяхната е лека, два кубика… И другото, което желая да кажа, е че никак не е хубаво да живееш в семейство, в което те наскърбяват всеки ден и не ти разрешават да бъдеш себе си. С татко ми съм имала история, в която сме се били доста, тъй като той хептен не ме приемаше – биеше ме, постановяваше ме с юмруци. Но аз като побеснях веднъж, ще го споделя и с вас, хванах един нож и го наръгах в ръката. Това го направих за отбрана, тъй като ме биеше във врата и аз хванах един нож и го ръгнах.
– Кога починаха родителите ти?
– През 2017 година татко ми умря от инсулт, а майка ми от рак на белите дробове през 2018 година Те доста пушеха, татко ми доста пиеше. Но бих споделила, че въобще не скърбя, че са умряли! Защото животът ми в София е доста по-добър, тъй като тук всички ме одобряват каквато съм. Бях на 16 години, когато ги изгубих и се наложи 2 години да пребивавам при моите леля и вуйчо, където обстановката беше още по-зле. Там безусловно не одобряваха лесбийки, транссексуални и непрекъснато ме обиждаха и се карахме. Скандали, побоища и там, превръщане на маси, чупене на чинии, идваше полиция, беше доста ужасно!
– Емили, откакто два пъти падна тежко, най-сетне продаваш прословутата си тротинетка. С какво ще я замениш?
– С мотор! Даже обикалям по огледи сега за мотори и желая да си купя подобен, който подвига 300 километра в час! Задължително съм решила марката да е „ Кавазаки ”, а моторът – пистов. Не съм карала до момента мотор, само че съм решила да изкарвам курсове за мотоциклет през октомври и живот и здраве, през ноември към този момент да стартирам да го карам. Ще е доста хубав, ще подвига 300… Ама няма да подвигам триста на всички места де, ще съблюдавам правила и знаци. Но ще се покажа с хубав и бляскав мотор!
– Защо изобщо кара тази тротинетка по автомагистралата?
– Защото тя е мощна, тя подвига 120 километра в час, по какъв начин да я карам по велоалеите, където има хора, настрана, че нашите велоалеи никак не са с добра инфраструктура.
– А ти по какъв начин гледаш освен на партиите, само че и на хората, които те подлагат на критика за метода на живот, който си избрала? Била си момче, в този момент си момиче.
– Сега съм момиче, да. Държа да се промени законът за транссексуалните хора в България, тъй като доста имат проблеми със промяна на пола по юридически аргументи, с намирането на работа, дискриминирани са. И тази дискриминация идва тъкмо от тези партии, които загатнах – БНС, „ Възраждане ”, „ Атака ” най-много! „ Атака ” е най-лошата партия в България и не дава права на гейове, лесбийки, транссексуални, за промяна на пола и осиновяване на деца – неща, които би трябвало да са узаконени в България, както са узаконени в Европа.
– Ти би ли осиновила дете?
– Все още съм дребна, само че като порасна, бих го направила, нищо, че съм лесбийка и транссексуална. Децата в домовете не трябва да са там, там ги тормозят непрекъснато, не ги третират добре. Тези деца би трябвало да ги дават на лесбийките, гейовете и транссексуалните.
– Ти не си израсла в дом, само че била ли си унизена като дете?
– Да и това е хубаво да подчертая, че моите родители бяха доста неприятни, доста гадни хора. Постоянно ми се караха и се държаха неприятно с мен. Даваха ми по малко джобни пари, бяхме небогати, непрекъснато имаше кавги и обиди. И не ми позволяваха да ставам момиче, а аз още от дребна желаех да съм момиче, от 5-годишна желая да ставам жена! Още оттогава фантазията ми беше да съм Емили!
– Да, но Емили, не доста родители в България могат да си разрешат да дават доста джобни пари на децата си…
– Не, не е за това. Като цяло бяха доста неприятни родители, които не ми позволяваха да бъда себе си. С майка ми постоянно сме се били когато стане въпрос за сексуалността ми, тъй като аз хем одобрявам дами, хем самата желая да съм жена. И майка ми мразеше доста това. Беше срещу да си сменя пола и доста постоянно сме се били!
– Физически пердах или вербален?
– Бой, да, пердах! Като цяло и майка ми, и татко ми, те са умряли, както се споделя, лека им пръст, не че тяхната е лека, два кубика… И другото, което желая да кажа, е че никак не е хубаво да живееш в семейство, в което те наскърбяват всеки ден и не ти разрешават да бъдеш себе си. С татко ми съм имала история, в която сме се били доста, тъй като той хептен не ме приемаше – биеше ме, постановяваше ме с юмруци. Но аз като побеснях веднъж, ще го споделя и с вас, хванах един нож и го наръгах в ръката. Това го направих за отбрана, тъй като ме биеше във врата и аз хванах един нож и го ръгнах.
– Кога починаха родителите ти?
– През 2017 година татко ми умря от инсулт, а майка ми от рак на белите дробове през 2018 година Те доста пушеха, татко ми доста пиеше. Но бих споделила, че въобще не скърбя, че са умряли! Защото животът ми в София е доста по-добър, тъй като тук всички ме одобряват каквато съм. Бях на 16 години, когато ги изгубих и се наложи 2 години да пребивавам при моите леля и вуйчо, където обстановката беше още по-зле. Там безусловно не одобряваха лесбийки, транссексуални и непрекъснато ме обиждаха и се карахме. Скандали, побоища и там, превръщане на маси, чупене на чинии, идваше полиция, беше доста ужасно!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ