Хората са изненадани от личната им информация, достъпна онлайн
Една четвърт от възрастните консуматори желаят да я отстранен
Ако потърсим личното си име в интернет, резултатите може и да не ни харесат. Но има и какво да създадем по въпроса (снимка: CC0 Public Domain)
Какво се знае в интернет за всекиго от нас? Какво ще намерим, в случай че потърсим информация по личното си име? Това са се пробвали да схванат специалистите на Uswitch Broadband с изследване, което разказва какво са разкрили хората сами за себе си и и дали са удовлетворени от информацията в мрежата.
Въпреки че множеството хора могат да потвърдят, че са търсили информация за някой различен онлайн, съвсем 50% от хората признават, че са правили онлайн търсене и за самия себе си. Най-заинтригуваните от това каква информация могат да намерят онлайн за себе си са тези на възраст 25-34 години, като 63% в тази възрастова група са ровили из мрежата, с цел да схванат какво се знае в интернет за тях. Обратно, единствено една трета от тези на възраст 55+ са питали търсачките за самите себе си.
още по темата
„ Проучвайки известни хора онлайн, може да очаквате да видите своя профил в Wikipedia или IMDb. Но за елементарния човек, когато го попитат какво може да откри онлайн за себе си, се оказва, че първите три уеб страницата, които демонстрират персоналната им информация, са Фейсбук, Instagram и Linkedin. Почти 30% от хората имат Фейсбук профил. Той се появява, когато вкарват името си в търсачка като Гугъл. Това беше най-често срещаният уебсайт за обществени медии, като Instagram се появява при 12%, а LinkedIn при 11% от хората “, съгласно създателите на проучването.
„ Може би е разумно да се чака профилите ни в обществените медии да се появят при търсене за множеството от нас, защото тяхната концепция е е да ни поддържат свързани онлайн…. Някои хора обаче са разкрили много персонални детайлности, в това число всеки десети е намерил свои фотоси. Още по-тревожно е, че 5% намират домашния си адрес като публично притежание. 4% даже намират датата си на раждане, когато вкарват името си в онлайн търсене! “, отбелязва отчетът.
Над една трета от помолените да извършат търсене по личното си име са разкрили информация, която ги е изненадала. Почти една четвърт са поискали избрана информация, която са намерили, да не би била налична онлайн. Тази цифра е доста по-висока за хората във възрастова група 18 – 34, като близо 40% желаят несъмнено онлайн наличие да не би било обществено налично.
Осъзнаване на цифровия отпечатък
„ С развиването на интернет през последните години започнахме да разбираме какъв брой трайни отпечатъци оставят нашите онлайн дейности и че всичко, което вършим в мрежата, образува и надгражда нашия „ цифров отпечатък “. Дългосрочните последствия от това може да не са първата ни мисъл, когато публикуваме на пръв взор почтена ваканционна фотография или туит в търсене на работа. Но над една трета от запитаните признаха, че до момента не са обръщали никакво внимание на дълготрайните последствия от шерването на информация онлайн “, прибавят създателите.
Въздействие върху кариера и обучение
Едно значимо влияние, което би трябвало да се вземе поради, е въздействието върху бъдещите вероятности за претовареност и обучение. Фирмите, в които човек може да пожелае да кандидатства за работа, биха могли да създадат малко търсене за него по личното му име. И в някои случаи информацията, която HR отделите ще намерят, би могъл да повлияе отрицателно на решението им за наемане. Затова съветът на създателите на изследването е всеки човек да потърси какво знае интернет за него и да е наясно какво биха могли да узнаят евентуалните бъдещи работодатели за него.
„ Почти 30% от хората са разкрили онлайн информация, която – съгласно тях – може да повлияе отрицателно на бъдещата им работа и вероятности за обучение. За тези на възраст 25 – 34 години делът е съвсем 45% “, споделят откривателите.
Възможна ли е смяна?
Почти една четвърт от всички респонденти съжаляват, че са разгласили някои неща онлайн в предишното си. Младежите в диапазона 25-34 година са най-съжаляващата възрастова група.
„ Загрижени за метода, по който ни възприемат онлайн, не е изненада, че някои от нас може да желаят да изчистят онлайн наличието си. Въпреки това единствено 7% от хората са правили опити да го създадат. Други 17% декларират, че биха желали. Фейсбук, Instagram и TikTok са трите най-популярни обществени медии, където хората са правили опити да изчистят онлайн облика си. Фейсбук обаче господства в това: повече от половината от всички респонденти, които са премахнали акаунт в обществени медии, са избрали да изтрият своя профил във Фейсбук “, акцентират създателите.
Поколенчески разлики
Това, което е ясно е, че по-младите генерации (Поколение Z и късните милениали) са по-склонни да имат онлайн наличие, от което не са изцяло удовлетворени – и са правили или желаят да се опитат да поправят това. Почти 40% от хората в тези две възрастови групи считат, че онлайн информацията за тях може да повлияе на вероятностите им. Доста по-слабо е осъзнаването при поколението X (28%) и при бейби-бумърите (13% ).
В светлината на тези разкрития не е изненадващо и, че Поколение Z и милениалите имат доста по-голямо предпочитание да изчистят онлайн образа си.
Препоръките на специалистите
Макс Бекет, специалист по широколентов интернет при Uswitch.com, споделя най-хубавите си препоръки за понижаване на нежелания дигитален отпечатък и пречистване на съществуващото онлайн наличие. „ Въведете своята персонална информация като цялостното си име, адрес и телефонен номер в търсачка – и търсете обратно, постарайте се да изтриете всички обществени сметки, които се появяват, или се свържете непосредствено с уебсайтовете с молба да бъдете отстранени. “
Както се вижда от статистиката, обществените медии постоянно са първото нещо, което се появява в резултатите от онлайн търсене за нечие име, по тази причина за всеки човек си коства първо да прочисти профилите си в другите обществени мрежи. Тези, които човек не употребява към този момент, е по-добре да бъдат дефинитивно изтрити.
Що се касае до други „ резултати “ и онлайн наличие, хората могат да се извърнат непосредствено и до фирмите-оператори н а търсещи машини. „ Направете директна поръчка до търсачките. Тук можете непосредствено да поискате, да вземем за пример, от Гугъл да отстрани всяко остаряло наличие. MySpace към този момент може да е отдалечен спомен, само че с цел да сте сигурни, че останките от вашето онлайн минало са изчезнали вечно, можете да употребявате Wayback Machine, с цел да търсите персонална информация в неговия списък, в това число от уеб сайтове, които са затворени. “
Ако потърсим личното си име в интернет, резултатите може и да не ни харесат. Но има и какво да създадем по въпроса (снимка: CC0 Public Domain)
Какво се знае в интернет за всекиго от нас? Какво ще намерим, в случай че потърсим информация по личното си име? Това са се пробвали да схванат специалистите на Uswitch Broadband с изследване, което разказва какво са разкрили хората сами за себе си и и дали са удовлетворени от информацията в мрежата.
Въпреки че множеството хора могат да потвърдят, че са търсили информация за някой различен онлайн, съвсем 50% от хората признават, че са правили онлайн търсене и за самия себе си. Най-заинтригуваните от това каква информация могат да намерят онлайн за себе си са тези на възраст 25-34 години, като 63% в тази възрастова група са ровили из мрежата, с цел да схванат какво се знае в интернет за тях. Обратно, единствено една трета от тези на възраст 55+ са питали търсачките за самите себе си.
още по темата
„ Проучвайки известни хора онлайн, може да очаквате да видите своя профил в Wikipedia или IMDb. Но за елементарния човек, когато го попитат какво може да откри онлайн за себе си, се оказва, че първите три уеб страницата, които демонстрират персоналната им информация, са Фейсбук, Instagram и Linkedin. Почти 30% от хората имат Фейсбук профил. Той се появява, когато вкарват името си в търсачка като Гугъл. Това беше най-често срещаният уебсайт за обществени медии, като Instagram се появява при 12%, а LinkedIn при 11% от хората “, съгласно създателите на проучването.
„ Може би е разумно да се чака профилите ни в обществените медии да се появят при търсене за множеството от нас, защото тяхната концепция е е да ни поддържат свързани онлайн…. Някои хора обаче са разкрили много персонални детайлности, в това число всеки десети е намерил свои фотоси. Още по-тревожно е, че 5% намират домашния си адрес като публично притежание. 4% даже намират датата си на раждане, когато вкарват името си в онлайн търсене! “, отбелязва отчетът.
Над една трета от помолените да извършат търсене по личното си име са разкрили информация, която ги е изненадала. Почти една четвърт са поискали избрана информация, която са намерили, да не би била налична онлайн. Тази цифра е доста по-висока за хората във възрастова група 18 – 34, като близо 40% желаят несъмнено онлайн наличие да не би било обществено налично.
Осъзнаване на цифровия отпечатък
„ С развиването на интернет през последните години започнахме да разбираме какъв брой трайни отпечатъци оставят нашите онлайн дейности и че всичко, което вършим в мрежата, образува и надгражда нашия „ цифров отпечатък “. Дългосрочните последствия от това може да не са първата ни мисъл, когато публикуваме на пръв взор почтена ваканционна фотография или туит в търсене на работа. Но над една трета от запитаните признаха, че до момента не са обръщали никакво внимание на дълготрайните последствия от шерването на информация онлайн “, прибавят създателите.
Въздействие върху кариера и обучение
Едно значимо влияние, което би трябвало да се вземе поради, е въздействието върху бъдещите вероятности за претовареност и обучение. Фирмите, в които човек може да пожелае да кандидатства за работа, биха могли да създадат малко търсене за него по личното му име. И в някои случаи информацията, която HR отделите ще намерят, би могъл да повлияе отрицателно на решението им за наемане. Затова съветът на създателите на изследването е всеки човек да потърси какво знае интернет за него и да е наясно какво биха могли да узнаят евентуалните бъдещи работодатели за него.
„ Почти 30% от хората са разкрили онлайн информация, която – съгласно тях – може да повлияе отрицателно на бъдещата им работа и вероятности за обучение. За тези на възраст 25 – 34 години делът е съвсем 45% “, споделят откривателите.
Възможна ли е смяна?
Почти една четвърт от всички респонденти съжаляват, че са разгласили някои неща онлайн в предишното си. Младежите в диапазона 25-34 година са най-съжаляващата възрастова група.
„ Загрижени за метода, по който ни възприемат онлайн, не е изненада, че някои от нас може да желаят да изчистят онлайн наличието си. Въпреки това единствено 7% от хората са правили опити да го създадат. Други 17% декларират, че биха желали. Фейсбук, Instagram и TikTok са трите най-популярни обществени медии, където хората са правили опити да изчистят онлайн облика си. Фейсбук обаче господства в това: повече от половината от всички респонденти, които са премахнали акаунт в обществени медии, са избрали да изтрият своя профил във Фейсбук “, акцентират създателите.
Поколенчески разлики
Това, което е ясно е, че по-младите генерации (Поколение Z и късните милениали) са по-склонни да имат онлайн наличие, от което не са изцяло удовлетворени – и са правили или желаят да се опитат да поправят това. Почти 40% от хората в тези две възрастови групи считат, че онлайн информацията за тях може да повлияе на вероятностите им. Доста по-слабо е осъзнаването при поколението X (28%) и при бейби-бумърите (13% ).
В светлината на тези разкрития не е изненадващо и, че Поколение Z и милениалите имат доста по-голямо предпочитание да изчистят онлайн образа си.
Препоръките на специалистите
Макс Бекет, специалист по широколентов интернет при Uswitch.com, споделя най-хубавите си препоръки за понижаване на нежелания дигитален отпечатък и пречистване на съществуващото онлайн наличие. „ Въведете своята персонална информация като цялостното си име, адрес и телефонен номер в търсачка – и търсете обратно, постарайте се да изтриете всички обществени сметки, които се появяват, или се свържете непосредствено с уебсайтовете с молба да бъдете отстранени. “
Както се вижда от статистиката, обществените медии постоянно са първото нещо, което се появява в резултатите от онлайн търсене за нечие име, по тази причина за всеки човек си коства първо да прочисти профилите си в другите обществени мрежи. Тези, които човек не употребява към този момент, е по-добре да бъдат дефинитивно изтрити.
Що се касае до други „ резултати “ и онлайн наличие, хората могат да се извърнат непосредствено и до фирмите-оператори н а търсещи машини. „ Направете директна поръчка до търсачките. Тук можете непосредствено да поискате, да вземем за пример, от Гугъл да отстрани всяко остаряло наличие. MySpace към този момент може да е отдалечен спомен, само че с цел да сте сигурни, че останките от вашето онлайн минало са изчезнали вечно, можете да употребявате Wayback Machine, с цел да търсите персонална информация в неговия списък, в това число от уеб сайтове, които са затворени. “
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ