Добрият нощен сън е важен по много причини: той помага

Добрият нощен сън е значим по доста аргументи: той оказва помощ на тялото ни да се възвърне и действа както би трябвало, и е обвързван с по-доброто психологично здраве и по-нисък риск от доста заболявания – в това число сърдечни болести и диабет. Също по този начин е потвърдено, че неналичието на задоволително сън е обвързвана със спад в когнитивните качества и придобиване на положения като заболяването на Алцхаймер.

Но повече не постоянно е по-добре, както открива едно скорошно изследване. Изследователи от Медицинския факултет на Вашингтонския университет разгласяват отчет, в който показват, че тъкмо както прекомерно дребното сън, прекомерно многото сън също може да бъде обвързван с когнитивен спад.

Изследователският екип желае да разбере какъв брой спане провокира когнитивни увреждания с течение на времето и за задачата преглеждат 100 индивида на междинна възраст 75 като ги наблюдава в продължение на 4-5 години. По време на тяхното изследване 88 души не демонстрират никакви признаци на деменция, до момента в който 12 демонстрират признаци на когнитивно увреждане (един с лека деменция и 11 с преддементен етап на леко когнитивно увреждане).

По време на изследването участниците са помолени да изпълнят редица нормални когнитивни и невропсихологични проби, с цел да се засекат признаци на когнитивен спад или деменция. Техните резултати по-късно са комбинирани в един резултат, наименуван предклиничен когнитивен композит на Алцхаймер (ПККА). Колкото по-висок е резултатът им, толкоз по-добре когнитивно са се представители.

Сънят се мери благодарение на устройство за енцефалография с един електрод (ЕЕГ), което участниците носят на челото си, до момента в който спят, за общо сред 4 до 6 нощи. Това е направено един път, три години откакто хората за първи път приключват годишните си когнитивни проби и е за да се мери тъкмо мозъчната интензивност, което да покаже дали някой спи, какъв брой време и какъв брой спокоен е този сън.

Въпреки че сънят е измерен единствено в един интервал по време на изследването, това въпреки всичко дава на изследователския екип добра индикация за естествените привички на участниците. Докато потреблението на ЕЕГ за премерване на мозъчната интензивност може да бъде ненапълно неловко за съня през първата нощ, защото хората привикват с оборудването, спокойствието им се връща към естественото на идната нощ. Това значи, че когато сънят се наблюдава от втората нощ нататък, добива се действителна визия за общоприетите привички на човек за сън.

Изследователите също по този начин вземат поради други фактори, които могат да повлияят на когнитивния спад – в това число възраст, генетика и дали човек има признаци на протеини бета-амилоид или тау, които и двата са свързани с деменция.

От предходни проучвания знаем, че неналичието на сън е обвързвана с когнитивен спад. Например, едно изследване демонстрира, че хората, които оповестяват за нарушавания на съня, като бодърствуване или несъразмерна унесеност денем, имат по-голям риск от развиване на деменция спрямо останалите. Други проучвания демонстрират, че хората, които прекарват малко време в сън, имат по-високи равнища на бета-амилоид в мозъка си, който нормално се намира в мозъците на хора, които имат заболяването на Алцхаймер.

Изследователите не знаят сигурно за какво неналичието на сън е обвързвана с когнитивния спад. Една доктрина е, че той оказва помощ на мозъка ни да изхвърли нездравословните протеини, които се натрупват денем. Някои от тези протеини – като бета-амилоид и тау – се счита, че предизвикват деменция. Така че намесата в съня може да попречи на способността на нашия мозък да се отърве от тях. Експерименталните доказателства даже поддържат това като демонстрират, че даже единствено една нощ отнемане от сън краткотрайно покачва равнищата на бета-амилоид в мозъка на здрави хора.

Но не е толкоз ясно дългият сън се свързва с когнитивния спад. Предишни изследвания също откриват връзка сред несъразмерното спане и когнитивната успеваемост, само че множеството разчитат на участниците, които сами засичат какъв брой дълго спят през нощта – което значи, че данните са по-малко точни от потреблението на ЕЕГ за премерване на мозъчната интензивност. Следователно това ново изследване прибавя тежест към тези изказвания.

Това, което е изненадващо в констатациите на новото изследване, е, че оптималната дълготрайност на съня е доста по-ниска от тази, която предходни изследвания допускат. Проучването сподели, че спането по-дълго от 6,5 часа е обвързвано с когнитивния спад с течение на времето – това е ниско, като се има поради, че на възрастните хора се предлага да спят сред 7 и 8 часа всяка нощ.

Може да се окаже, че не е значима безусловно продължителността на съня, а качеството на този сън, когато става въпрос за риск от развиване на деменция. Например, това изследване също демонстрира и, че по-малко „ бавно-вълнов “ сън – оздравителен сън – визира изключително когнитивното увреждане.

Нещо, което също не можем да кажем от това изследване, е дали дългата дълготрайност на съня може без значение да предскаже когнитивен спад. По създание не можем да изключим, че участниците, които спят повече от 6,5 часа всяка нощ, не са имали към този момент съществуващи когнитивни проблеми, предполагащи деменция, които не са били открити при тестванията. И макар че откривателите внимават да се приспособяват към обвързваните с деменцията фактори, по-дълго спящите може да са имали и други положения, които да са съдействали за когнитивния им спад, които не са били взети поради. Например, неприятно здраве, социално-икономически статус или равнища на физическа интензивност. Всички тези фактори дружно могат да обяснят за какво по-дългият сън е обвързван с когнитивен спад.

Има доста детайли, които могат да повлияят както върху качеството на съня ни, по този начин и върху това дали залиняваме интелектуално. Въпреки че някои фактори не могат да бъдат предотвратени (като генетично предразположение), имаме варианти, които да използван дружно с положителния нощен сън, с цел да понижим вероятността от развиване на деменция – като извършения и здравословна диета. Но до момента в който откривателите тук допускат, че има оптимална дълготрайност на съня – сред 4,5 и 6,5 часа всяка нощ – малко евентуално е излежаването през уикенда да навреди на мозъка ни.