Мнозинството на неподкрепящите спечели изборите
Добър образец за това е София .
Графика: С. Гогова, Dir.bg
Кметът на столицата на България ще бъде определен с към 175 000 гласа. Имащите право да вземат участие в изборите са 1 056 354 души.
Тези, които одобряват с доверие новия кмет, са единствено около 16%.
В София към 67% от гласоподавателите не са подкрепили нито един от двамата претенденти на балотажа. Те или не са отишли до урните, или умишлено са пуснали бюлетина " Не поддържам никого ". Това ги трансформира в най-голямата група от имащите право да гласоподават.
Още по-краен е образецът със столичните региони . В Люлин живеят над 110 000 души. За избирането на областен кмет обаче са задоволителни 12 000 гласа. Ситуацията е сходна в над 110-хилядния регион Младост, където кмет се става с 16 000 гласа. И в двата случая над 85% от имащите право на глас не са подкрепили бъдещия си областен кмет.
Функцията на районния кмет не е за подценяване, тъй като в най-общия случай точно той издава разрешителни за градеж на нови здания -. Наред с другите си пълномощия районните администрации могат и да афишират публични поръчки за ремонт на инфраструктура и общински здания.
Поглед и към провинцията.
Пловдив е вторият по величина град в страната. Той е дом на 340 000 души, а броят на гласоподавателите е 282 253. Костадин Димитров става кмет с 37 041 гласа. На балотажа взема 54.15% пред своя противник, който е с 10 пункта по-надолу. Спрямо общия брой пловдивчани с право на избор тези, които са дали своят вот доверие на Димитров, са едва 13%.
Във Варна живеят 335 000 души, а гласоподавателите са 281 610. Победителят от втория тур Благомир Коцев взема с 10 000 гласа повече от Иван Портних. Разликата им е над 10%, като това се сочи за една от най-големите победи на обединението ППДБ. Благомир Коцев обаче става кмет с волята единствено на 16% от имащите право на глас.
В община Хасково Станислав Дечев резервира своя кметски пост с безапелационен на резултат от 60 процента срещу 37% за подгласника. Но даже в този случай Дечев не може да разчита на близо 80% от имащите право на глас в общината. Те са 75 987 души, а за него са дали своят вот 16 241. В същата община единствено 700 гласа са задоволителни за спечелването на място в локалният парламент. Причината - ниската интензивност и многото невалидни бюлетини при гласоподаване за представители в общинския съвет на града.
Подобни истории могат да се опишат за съвсем всяка една община. Причината е че междинната интензивност на балотажа за цялата страна не едвам 36.87%.
Резултатът от пасивността на гласоподавателите е отрицателен. На първо място ниската интензивност облагодетелства купеният избор и машинациите. Може би малко на брой знаят, само че изборите биха били законни даже на тях да гласоподава единствено един гласоподавател.
Представителната народна власт работи най-добре при висока интензивност. Така болшинството от жителите получава най-малко теоретичния късмет за политическо посланичество. Масовото отрицание към политическата класа по никакъв метод не й пречи да взема решения, които най-вероятно няма да се харесат на същинското болшинство от извършените избори - неподкрепящите.
Графика: С. Гогова, Dir.bg
Кметът на столицата на България ще бъде определен с към 175 000 гласа. Имащите право да вземат участие в изборите са 1 056 354 души.
Тези, които одобряват с доверие новия кмет, са единствено около 16%.
В София към 67% от гласоподавателите не са подкрепили нито един от двамата претенденти на балотажа. Те или не са отишли до урните, или умишлено са пуснали бюлетина " Не поддържам никого ". Това ги трансформира в най-голямата група от имащите право да гласоподават.
Още по-краен е образецът със столичните региони . В Люлин живеят над 110 000 души. За избирането на областен кмет обаче са задоволителни 12 000 гласа. Ситуацията е сходна в над 110-хилядния регион Младост, където кмет се става с 16 000 гласа. И в двата случая над 85% от имащите право на глас не са подкрепили бъдещия си областен кмет.
Функцията на районния кмет не е за подценяване, тъй като в най-общия случай точно той издава разрешителни за градеж на нови здания -. Наред с другите си пълномощия районните администрации могат и да афишират публични поръчки за ремонт на инфраструктура и общински здания.
Поглед и към провинцията.
Пловдив е вторият по величина град в страната. Той е дом на 340 000 души, а броят на гласоподавателите е 282 253. Костадин Димитров става кмет с 37 041 гласа. На балотажа взема 54.15% пред своя противник, който е с 10 пункта по-надолу. Спрямо общия брой пловдивчани с право на избор тези, които са дали своят вот доверие на Димитров, са едва 13%.
Във Варна живеят 335 000 души, а гласоподавателите са 281 610. Победителят от втория тур Благомир Коцев взема с 10 000 гласа повече от Иван Портних. Разликата им е над 10%, като това се сочи за една от най-големите победи на обединението ППДБ. Благомир Коцев обаче става кмет с волята единствено на 16% от имащите право на глас.
В община Хасково Станислав Дечев резервира своя кметски пост с безапелационен на резултат от 60 процента срещу 37% за подгласника. Но даже в този случай Дечев не може да разчита на близо 80% от имащите право на глас в общината. Те са 75 987 души, а за него са дали своят вот 16 241. В същата община единствено 700 гласа са задоволителни за спечелването на място в локалният парламент. Причината - ниската интензивност и многото невалидни бюлетини при гласоподаване за представители в общинския съвет на града.
Подобни истории могат да се опишат за съвсем всяка една община. Причината е че междинната интензивност на балотажа за цялата страна не едвам 36.87%.
Резултатът от пасивността на гласоподавателите е отрицателен. На първо място ниската интензивност облагодетелства купеният избор и машинациите. Може би малко на брой знаят, само че изборите биха били законни даже на тях да гласоподава единствено един гласоподавател.
Представителната народна власт работи най-добре при висока интензивност. Така болшинството от жителите получава най-малко теоретичния късмет за политическо посланичество. Масовото отрицание към политическата класа по никакъв метод не й пречи да взема решения, които най-вероятно няма да се харесат на същинското болшинство от извършените избори - неподкрепящите.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ