Любопитни елементи от историята на чаените пликчета
Днес торбичките за чай са от пластмаса или хартия. Но в началото те били от коприна, а основателят им изобщо нямал визия какво е направил. През 1908 Томас Съливан, който се занимава с импорт и експорт на кафе и чай в Ню Йорк, изпраща образци от чая си, пакетиран в копринени торбички, из целия свят. Неговата цел е евентуалните клиенти да разопаковат торбичките и да си подготвят чая вътре по до момента познатия метод. Те обаче го потапяли във горещата вода напряко както е в пакетчето.
Трябва да отбележим, че на запад платнените чаени торбички са патентовани най-малко половин десетилетие по-рано от Роберта Лосън и Мери Моларен от Милуоки. Тяхното откритие излиза на пазара преди Съливан да направи инцидентното си изобретение. И въпреки всичко Съливан е наименуван за изобретател из доста източници, тъй като той има основна роля в популяризирането им. Първата компания пък, която пуска управление по какъв начин да се употребяват пакетчетата, е компанията на Томас Липтън.
Торбичките не престават да се развиват и през 20 век като първите квадратни се появяват през 1944. Но революционната торба не остава без рецензия: тя може да събере прахуляк или да промени усета на чая. Конкретно чаеният прахуляк, или доста ситно натрошени листа, пускат танини по-бързо, които дават присъщия цвят на напитката, само че я лишават от усета й. Вместо това тя става горчива и стипчива.
И най-после стигаме до съвременна Англия и любовта й към чая. Там има нещо, което ел. инженерите назовават „ TV Pickup “. Като по часовник (и значително оправдано) всеки работен ден след сериалите по малкия екран в електрическата мрежа на страната се включват 1,75 милиона електрически чайници, с които нацията си топли вода за чай. Това изисква спомагателни 3 гигавата мощ за към 3-5 минути. По този мотив всички централи в страната са готови да дадат спомагателна мощ в случай че се наложи, а ако мрежата се претрупа, помощ е разполагаем даже от прилежаща Франция.
