Не всеки човек има вътрешен монолог – оказва се, че

Не всеки човек има вътрешен монолог – става известно, че сред 5 и 10% от популацията нямат. Според ново проучване тази група може да изпитва по-големи усложнения при решаването на избрани задания, изключително на такива, свързани с вербалната памет.

Липсата на интуиция или анендофазията, както е наречена в последното изследване, към момента е дребна мистерия. Имаме някаква концепция какво е да живееш с нея, само че доста по-малко визия за това какви могат да бъдат последствията от него. Всъщност това проучване, доколкото е известно на екипа, е „ първото, което преглежда дали разликите във вътрешната тирада имат поведенчески последствия “.

И се оказва, че имат. Новите открития демонстрират, че неналичието на интуиция може да повлияе отрицателно на вербалната работна памет и способността на човек да преценя римите – макар че наподобява не въздейства на способността за превключване сред задания или на перцептивната дискриминация.

В поредност от опити откривателите ревизират въздействието на съществуването или неналичието на вътрешен монолог върху тези четири неща. Тестовете обгръщат 46 души, които оповестяват за ниски равнища на вътрешна тирада, и 47 души, които оповестяват за високи.

При първия опит от тях се изисква да запомнят думи, които се изписват по подобен метод или звучат по същия метод, като да вземем за пример “bought ”, “caught ”, “taut ”, and “wart ” („ платен “, „ заловен “, „ под напрежение “ и „ брадавица “). Ако имате интуиция, може да повтаряте думите в главата си, с цел да си помогнете да ги запомните, само че в случай че нямате, ще ви е по-трудно, допускат създателите.

„ Тази догадка се оказа вярна: участниците без интуиция запомнят думите доста по-зле “, споделя в изказване съавторът на проучването, лингвистът доктор Йохана Недергорд от Университета в Копенхаген.

Същото важи и за втория опит, при който участниците би трябвало да дефинират дали двойка картинки съдържа думи, които се римуват. Лицата с по-слаба вътрешна тирада се показват по-зле при определянето на римите. „ И тук е от решаващо значение да можеш да повториш думите, с цел да сравниш звуците им и по този метод да определиш дали се римуват “, добави Недергорд.

В другите два опита, които се концентрират върху бързото превключване сред разнообразни задания и разграничаването на сходни фигури, триумфът на хората наподобява не е обвързван с разликите във вътрешния им разговор.

„ Всичко дружно, нашите опити допускат, че има действителни отблясъци в държанието от съществуването на по-малко или повече вътрешна тирада “, заключава екипът, като прибавя, че „ тези разлики постоянно могат да бъдат замаскирани, защото хората с анендофазия употребяват различни тактики за реализиране на сходни общи резултати “.

Например, някои от тях споделят, че почукват с показалеца си по време на един тип задача, а със междинния пръст – по време на различен, изяснява Недергорд.

Що се отнася до това какъв брой значими са тези въздействия в живота, към момента не сме сигурни. „ Краткият отговор е, че просто не знаем, тъй като едвам в този момент започнахме да учим въпроса “, споделя Недергорд, въпреки че тя подозира, че то може да е значимо за това по какъв начин хората реагират на разнообразни типове терапия.

Въпреки че изследването е малко, то въпреки всичко дава по този начин нужната информация за анендофазията и вярата е да послужи като трамплин за бъдещи проучвания, които да оказват помощ да се отговори на някои от многото останали въпроси, свързани с нея.