БЛС: Всеки медик, жертва на насилие, ще получи активна подкрепа, грижа и защита
Днес, 28.01. 2018 във Велико Търново се организира конференция на тематика „ Насилието над медици – процедура, доктрина и бъдеще “ , дадена от Регионалната гилдия (РК) на Българския лекарски съюз (БЛС) във Велико Търново с ръководител доктор Христо Димитров, доктор Хаджирадева – шеф на Центъра за незабавна здравна помощ (СПМ) във Велико Търново и доктор Виолета Пашова – шеф на филиала за СМП в Горна Оряховица.
Д-р Христо Димитров акцентира, че РК на БЛС взима мотив от скорошните събития с принуждение над медици в Горна Оряховица, само че тематиката е по-широка като значение и бъдеще. Той съобщи:
„ Регионалната гилдия счита, че защото обществото ни е болно се получават и тези произшествия. Ние не считаме, че насилието над лекари е изолирано от общите настройки в обществото. Ние ясно си даваме сметка, че тези произшествия са осъществени от пациенти, които имат проблеми. Те страдат, и тяхното страдалчество от време на време се демонстрира по метод, който не е допустим от обществото. Разбира се, ние това го оценяваме и по тази причина не си разрешаваме да отвръщаме по същия метод. Но ние като лекари считаме, че една от нашите задачи е да лекуваме не просто обособения пациент, само че и обществото като цяло. Като общопрактикуващ доктор мога да кажа, че това е една от задачите на общата медицина – грижата за групите и обществото като цяло, т.е. би трябвало да прилагаме и обществена медицина и да лекуваме обществото. За тази цел ще използваме нетрадиционни лечебни способи, които няма да са инжекции, сиропи и хапчета, а ще са правила и правила на държание.
Ние считаме, че наш дълг на лекари е да лекуваме обществото посредством потребление и на юридическите средства. Всеки наш член, получил физическа или вербална опасност, принуждение или друго влияние, ще получи нашата дейна поддръжка, грижа и отбрана в границите на правото, в качеството на служебно лице. Недупостимо е лекари и здравни експерти, които се пробват да оказват помощ на наши пациенти, да бъдат наказвани с принуждение. Искам да помоля да предупредите всички, които ще извърнат внимание на този сигнал, че оттук нататък няма да бъде толерирано такова държание. Ние се обръщаме към нашите сътрудници от другите районни колегии да поддържат тази наша самодейност. “
На съвещание на РК на БЛС, Управителният съвет взима следните решения:
1. Регионалната гилдия на БЛС във Велико Търново ще поеме правната отбрана на лекарите в случаите на принуждение, в това число вербално. Предлага на останалите районни колегии да подхващат същото за своите членове.
2. Предлага на Управителния съвет на БЛС да инициира социална полемика с присъединяване на Комисията по опазване на здравето, Министерство на здравеопазването, пациентски и публични организации за осъвременяване на Раздел II от Закона за здравето, по отношение на правата и отговорностите на пациентите.
Според член 94 от Закона за здравето пациентът е задължен
- да се грижи за личното си здраве;
- да не поврежда здравето на другите;
- да спомага на изпълнителите на здравна помощ при реализиране на дейностите, свързани с възстановяване и възобновяване на здравето му;
- да съблюдава открития ред в лечебните и здравните заведения.
3. Настоява за правенето на пакет от ограничения за ангажиране на пациента в грижата за личното здраве , както следва:
- Всяко посещаване в Спешно приемно поделение (СПО) да се заплаща по ценоразпис, в случай че визитата не е по незабавни индикации. Определянето кое е незабавно и кое не се прави от дежурният екип на Спешна здравна помощ (СМП) по общоприети критерии;
- При домашни визити съответната калкулация на разноските за изминати километри и ангажирано време на екипа и колата за спешна помощ, като няма освободени, неосигурените заплащат по избран ценоразпис според от размера на оказаната здравна помощ и насъбраните разходи;
- Задълженията се подават в Национална агенция за приходите за съответните процедри по приндително събиране на отговорности, както е в тази ситуация с несъбраните глоби; за лицата, които получават обществени помощи, сумата да бъде удържана от обществените помощи.
Д-р Христо Димитров изясни, че отговорностите на всеки пациент би трябвало да бъдат ясни на всеки от нашите сънародници. „ Всички като пациенти с изключение на права, имаме и отговорности, които би трябвало да съблюдаваме. Това го изисква съществуването на общество, което се нядявам, че към момента съществува в България. Не сме пасмина от човеци, а имаме правила, които всички дружно да съблюдаваме. Това включва и дебата за нашите отговорности като здравно обезпечаване, като прилагане на средствата за опазване на здравето, които всички работещи отделяме и които нашите сънародници, които нямат опция да заплащат, употребяват с наше единодушие и би трябвало да са признателни по тази причина, а не да ни атакуват по тази причина, че ги лекуваме гратис.
Имаме спор, който ние лекарите можем да стартираме, само че не можем сами да го създадем. Това е публично изпитание, което всички ние като жители би трябвало да поставим . Иначе има, както съм казвал, елементарен и сложен вид. Лесният вид е да създадем тия сложни старания. Трудният вид е да продължаваме да си бием лекарите и след няколко години, може би и месеци, няма да има кого да бием. “
Д-р Хаджирадева изрече своите визии по поредицата от неприятни случаи на проявена експанзия против медицински личен състав по време на осъществяване на служебните си отговорности, непровокирани и непредизвикани с нищо :
„ За страдание паниката в нашето управление пораства, тъй като в петък следобяд в Горна Оряховица оставих 6 индивида да пишат молби, а тази заран молбите, които са подадени като едномесечно предупреждение за овакантяване са към този момент 27 на брой. От тях 8 лекари, 6 фердшери, 9 медицински сестри, 2 парамедици и 2 водачи на коли за спешна помощ. Това са хора с дълготраен опит и стаж в системата на незабавната помощ. Те не могат елементарно да бъдат сменени с личен състав извън и за един ден да се получи обикновено работещ филиал. Дейността на филиал Горна Оряховица – това е втория максимален филиал след Велико Търново и там се прави и амбулаторна активност, където се явяват пациенти по лично предпочитание от пет общини. Трудно бихме могли да се оправим в случай че приложените ограничения, които сме запичнали взаимно с управлението на Министерството на здравеопазването не удовлетворят личния състав, който е угрижен, афектиран, наскърбен и твърдо решен да напусне в случай че няма внезапна смяна в изискванията на работа. Нзависимо, че беседвам с всеки поотделно и ги апелирам да не напущат по този начин елементарно специалността, на която са посветили години професионален живот, аз изцяло ги разбирам, тъй като неналичието на физическа сигурност е застрашаваща за всеки и никой не може да бъде принуждаван да работи в условия, застрашаващи здравето и живота му. Разбирам, че обществото е сериозно настроено към нас в огромна част от случаите, само че пациентското доволство или неодобрение е единствено дребна част от вярната оценка за качеството на положения труд. Това не трябва да бъде индикатор за разпра. Ние, медицинските чиновници и лекарите носим административна, професионална, морална и при нужда и наказателна отговорност. Има метод да се потърси сметка на чиновник за погрешно или немърливо осъществяване на служебните отговорности. В никакъв случай този метод не е посредством физическа експанзия върху дежурните.
Както управлението на нашия център, по този начин и управлението на Министерство на здравеопазването е извънредно разтревожено от тази обстановка. Министърът е съпричастен със чиновниците. Ще се направи всичко належащо да бъдат задоволени настояванията на личния състав, за което започнахме да работим и се надявам на един удобен свършек в края на интервала от предизвестията по подадените молби.
Центърът за незабавна здравна помощ обслужва средногодишно 60 хиляди индивида, дали с домашни визити, на мястото на случая по време на транспортни катастрофи и с амболаторна помощ. Не всички пациенти са недоволни, имаме положителни резултати. Няма причина да се протяга ръка физически на медицинския личен състав. Надявам се с общи старания такива срамни и потрисащи случаи да няма повече. “
В отговор на журналистически въпрос доктор Хаджирадева посочи, че министър Ананиев е извънредно съпричастен към основаната обстановка. Той е дал единодушие за осигураване на средства за назначение на физическа защита, което не се е случвало до момента в страната . Персоналът упорства за физическа защита на място 24 часа в денонощието, да се размени сегашната охранителна компания с друга с по-бързи и ефикасни намеси, да има паник бутон и в придвижване за адрес, освен на място, и да се организира национална осведомителна акция за телефон 112, че службите на незабавна здравна помощ следва да се търсят при ненадейно настъпила животозастрашаваща обстановка, а не за по-бърза и безвъзмездна здравна услуга . " - Надявам се като създадем нужното за тяхната физическа сигурност да има размисляне по въпроса. “ - сподели в умозаключение доктор Хаджирадева
„ Ресурсът за незабавна здравна помощ е доста стеснен и по тази причина е доста значимо да се употребява рационално, когато в действителност имаме животозастрашаващо положение. “ – добави доктор Димитров.
Д-р Виолета Пашова от филиала в Горна Оряховица съобщи: - „ За предходната година има 5 физически похищения против сътрудници по време на осъществяване на служебни задължения на територията на филиала и на терен. Вербалните похищения са ежедневни, да не кажа ежечасни. Очакванията към нас са огромни. На процедура физическото наличие на медици в последните години понижава, защото междинната възраст на работещите пораства. Част от нас излизат в пенсия и нямат предпочитание да работят повече тази работа. Друга част напущат... Четрима от сътрудниците, които са подали молба, са с предпазени две клинични специалности, един сътрудник е също с клинична компетентност, останалите работят от доста години в системата на незабавната помощ и имат квалификационните курсове, които са нужни за работа със незабавни пациенти и считам задоволително опит за работа при незабавни положения. Такива сътрудници на опашката не чакат. Нека българина да си даде сметка, че незабавната помощ е в действителност за незабавни положения, не за работа с клиенти или пациенти, които считат, че им би трябвало гратис такси от обитаемото място до болничното заведение. Нека има схващане по въпроса и да има отговорност. Точно това предлага и доктор Димитров и по тази причина е нужна осведомителна акция.
По член 82а от Закона за здравето, със средства на общините могат да бъдат разкрити кабинети за обслужване на обществено слаби и безработни жители, които са с непрекъснат адрес в съответната община. Нека общините, които обслужваме, да си създадат труда и напъните да провеждат такива кабинети на място . Това би облекчило работата на хората във филиала. Имам уверението на част от сътрудниците, и аз съм включително, да отделяме от свободното си време по няколко часа на месец за работа в сходен кабинет.
От петък, 25 януари, в област Велико Търново има оповестена грипна зараза. В коя община има грипен кабинет, с цел да се разделят потоците заболели и да не се разнася болест?! В никоя, считам. Нека принципалите на тези общини да създадат нужното в бързи периоди за се провежда нещо сходно. От предходната седмица доста нарастна броят на пациентите, които посещават филиала, чакат бързо обслужване и измежду сътрудниците ми има хора, които се разболяват и би трябвало да се възстановят също. Един доктор и един медицински фелдшер са в нескончаем отпуск по болест, двама сътрудници с остри болести отсъстват. В това време остават не три, а два екипа. Няма от кое място да взема хора.
Очакваме дейности от съответните институции. На първо време - паник бутоните, физическата защита, този който има право на законодателна самодейност да направи нужното наказванията да са по-сериозни и ефикасни. “
Д-р Христо Димитров напомни, че незабавните екипи са част от националната сигурност и всеки би трябвало да си зададе въпроса какво е безспорното ни право като пациенти?! Той акцентира, че всеки би трябвало да бъде задоволително виновен да се грижи за здравето си, да почита здравето на всички останали и да има разбирането, че лекарите от незабавната помощ са стеснен брой и с лимитирани благоприятни условия. „ Същите, въпреки и в по-мека форма, са проблемите и в болничните заведения. Всяко лечебно заведение има устав за вътрешния ред, с който пациентите са длъжни да се преценяват. Не може някой да си разрешава да не съблюдава разпоредбите и да чака, че всички правила и негови права ще бъдат спазвани. Затова споделям, че ние би трябвало да реализираме салдото сред права и отговорности. “.
Д-р Христо Димитров акцентира, че РК на БЛС взима мотив от скорошните събития с принуждение над медици в Горна Оряховица, само че тематиката е по-широка като значение и бъдеще. Той съобщи:
„ Регионалната гилдия счита, че защото обществото ни е болно се получават и тези произшествия. Ние не считаме, че насилието над лекари е изолирано от общите настройки в обществото. Ние ясно си даваме сметка, че тези произшествия са осъществени от пациенти, които имат проблеми. Те страдат, и тяхното страдалчество от време на време се демонстрира по метод, който не е допустим от обществото. Разбира се, ние това го оценяваме и по тази причина не си разрешаваме да отвръщаме по същия метод. Но ние като лекари считаме, че една от нашите задачи е да лекуваме не просто обособения пациент, само че и обществото като цяло. Като общопрактикуващ доктор мога да кажа, че това е една от задачите на общата медицина – грижата за групите и обществото като цяло, т.е. би трябвало да прилагаме и обществена медицина и да лекуваме обществото. За тази цел ще използваме нетрадиционни лечебни способи, които няма да са инжекции, сиропи и хапчета, а ще са правила и правила на държание.
Ние считаме, че наш дълг на лекари е да лекуваме обществото посредством потребление и на юридическите средства. Всеки наш член, получил физическа или вербална опасност, принуждение или друго влияние, ще получи нашата дейна поддръжка, грижа и отбрана в границите на правото, в качеството на служебно лице. Недупостимо е лекари и здравни експерти, които се пробват да оказват помощ на наши пациенти, да бъдат наказвани с принуждение. Искам да помоля да предупредите всички, които ще извърнат внимание на този сигнал, че оттук нататък няма да бъде толерирано такова държание. Ние се обръщаме към нашите сътрудници от другите районни колегии да поддържат тази наша самодейност. “
На съвещание на РК на БЛС, Управителният съвет взима следните решения:
1. Регионалната гилдия на БЛС във Велико Търново ще поеме правната отбрана на лекарите в случаите на принуждение, в това число вербално. Предлага на останалите районни колегии да подхващат същото за своите членове.
2. Предлага на Управителния съвет на БЛС да инициира социална полемика с присъединяване на Комисията по опазване на здравето, Министерство на здравеопазването, пациентски и публични организации за осъвременяване на Раздел II от Закона за здравето, по отношение на правата и отговорностите на пациентите.
Според член 94 от Закона за здравето пациентът е задължен
- да се грижи за личното си здраве;
- да не поврежда здравето на другите;
- да спомага на изпълнителите на здравна помощ при реализиране на дейностите, свързани с възстановяване и възобновяване на здравето му;
- да съблюдава открития ред в лечебните и здравните заведения.
3. Настоява за правенето на пакет от ограничения за ангажиране на пациента в грижата за личното здраве , както следва:
- Всяко посещаване в Спешно приемно поделение (СПО) да се заплаща по ценоразпис, в случай че визитата не е по незабавни индикации. Определянето кое е незабавно и кое не се прави от дежурният екип на Спешна здравна помощ (СМП) по общоприети критерии;
- При домашни визити съответната калкулация на разноските за изминати километри и ангажирано време на екипа и колата за спешна помощ, като няма освободени, неосигурените заплащат по избран ценоразпис според от размера на оказаната здравна помощ и насъбраните разходи;
- Задълженията се подават в Национална агенция за приходите за съответните процедри по приндително събиране на отговорности, както е в тази ситуация с несъбраните глоби; за лицата, които получават обществени помощи, сумата да бъде удържана от обществените помощи.
Д-р Христо Димитров изясни, че отговорностите на всеки пациент би трябвало да бъдат ясни на всеки от нашите сънародници. „ Всички като пациенти с изключение на права, имаме и отговорности, които би трябвало да съблюдаваме. Това го изисква съществуването на общество, което се нядявам, че към момента съществува в България. Не сме пасмина от човеци, а имаме правила, които всички дружно да съблюдаваме. Това включва и дебата за нашите отговорности като здравно обезпечаване, като прилагане на средствата за опазване на здравето, които всички работещи отделяме и които нашите сънародници, които нямат опция да заплащат, употребяват с наше единодушие и би трябвало да са признателни по тази причина, а не да ни атакуват по тази причина, че ги лекуваме гратис.
Имаме спор, който ние лекарите можем да стартираме, само че не можем сами да го създадем. Това е публично изпитание, което всички ние като жители би трябвало да поставим . Иначе има, както съм казвал, елементарен и сложен вид. Лесният вид е да създадем тия сложни старания. Трудният вид е да продължаваме да си бием лекарите и след няколко години, може би и месеци, няма да има кого да бием. “
Д-р Хаджирадева изрече своите визии по поредицата от неприятни случаи на проявена експанзия против медицински личен състав по време на осъществяване на служебните си отговорности, непровокирани и непредизвикани с нищо :
„ За страдание паниката в нашето управление пораства, тъй като в петък следобяд в Горна Оряховица оставих 6 индивида да пишат молби, а тази заран молбите, които са подадени като едномесечно предупреждение за овакантяване са към този момент 27 на брой. От тях 8 лекари, 6 фердшери, 9 медицински сестри, 2 парамедици и 2 водачи на коли за спешна помощ. Това са хора с дълготраен опит и стаж в системата на незабавната помощ. Те не могат елементарно да бъдат сменени с личен състав извън и за един ден да се получи обикновено работещ филиал. Дейността на филиал Горна Оряховица – това е втория максимален филиал след Велико Търново и там се прави и амбулаторна активност, където се явяват пациенти по лично предпочитание от пет общини. Трудно бихме могли да се оправим в случай че приложените ограничения, които сме запичнали взаимно с управлението на Министерството на здравеопазването не удовлетворят личния състав, който е угрижен, афектиран, наскърбен и твърдо решен да напусне в случай че няма внезапна смяна в изискванията на работа. Нзависимо, че беседвам с всеки поотделно и ги апелирам да не напущат по този начин елементарно специалността, на която са посветили години професионален живот, аз изцяло ги разбирам, тъй като неналичието на физическа сигурност е застрашаваща за всеки и никой не може да бъде принуждаван да работи в условия, застрашаващи здравето и живота му. Разбирам, че обществото е сериозно настроено към нас в огромна част от случаите, само че пациентското доволство или неодобрение е единствено дребна част от вярната оценка за качеството на положения труд. Това не трябва да бъде индикатор за разпра. Ние, медицинските чиновници и лекарите носим административна, професионална, морална и при нужда и наказателна отговорност. Има метод да се потърси сметка на чиновник за погрешно или немърливо осъществяване на служебните отговорности. В никакъв случай този метод не е посредством физическа експанзия върху дежурните.
Както управлението на нашия център, по този начин и управлението на Министерство на здравеопазването е извънредно разтревожено от тази обстановка. Министърът е съпричастен със чиновниците. Ще се направи всичко належащо да бъдат задоволени настояванията на личния състав, за което започнахме да работим и се надявам на един удобен свършек в края на интервала от предизвестията по подадените молби.
Центърът за незабавна здравна помощ обслужва средногодишно 60 хиляди индивида, дали с домашни визити, на мястото на случая по време на транспортни катастрофи и с амболаторна помощ. Не всички пациенти са недоволни, имаме положителни резултати. Няма причина да се протяга ръка физически на медицинския личен състав. Надявам се с общи старания такива срамни и потрисащи случаи да няма повече. “
В отговор на журналистически въпрос доктор Хаджирадева посочи, че министър Ананиев е извънредно съпричастен към основаната обстановка. Той е дал единодушие за осигураване на средства за назначение на физическа защита, което не се е случвало до момента в страната . Персоналът упорства за физическа защита на място 24 часа в денонощието, да се размени сегашната охранителна компания с друга с по-бързи и ефикасни намеси, да има паник бутон и в придвижване за адрес, освен на място, и да се организира национална осведомителна акция за телефон 112, че службите на незабавна здравна помощ следва да се търсят при ненадейно настъпила животозастрашаваща обстановка, а не за по-бърза и безвъзмездна здравна услуга . " - Надявам се като създадем нужното за тяхната физическа сигурност да има размисляне по въпроса. “ - сподели в умозаключение доктор Хаджирадева
„ Ресурсът за незабавна здравна помощ е доста стеснен и по тази причина е доста значимо да се употребява рационално, когато в действителност имаме животозастрашаващо положение. “ – добави доктор Димитров.
Д-р Виолета Пашова от филиала в Горна Оряховица съобщи: - „ За предходната година има 5 физически похищения против сътрудници по време на осъществяване на служебни задължения на територията на филиала и на терен. Вербалните похищения са ежедневни, да не кажа ежечасни. Очакванията към нас са огромни. На процедура физическото наличие на медици в последните години понижава, защото междинната възраст на работещите пораства. Част от нас излизат в пенсия и нямат предпочитание да работят повече тази работа. Друга част напущат... Четрима от сътрудниците, които са подали молба, са с предпазени две клинични специалности, един сътрудник е също с клинична компетентност, останалите работят от доста години в системата на незабавната помощ и имат квалификационните курсове, които са нужни за работа със незабавни пациенти и считам задоволително опит за работа при незабавни положения. Такива сътрудници на опашката не чакат. Нека българина да си даде сметка, че незабавната помощ е в действителност за незабавни положения, не за работа с клиенти или пациенти, които считат, че им би трябвало гратис такси от обитаемото място до болничното заведение. Нека има схващане по въпроса и да има отговорност. Точно това предлага и доктор Димитров и по тази причина е нужна осведомителна акция.
По член 82а от Закона за здравето, със средства на общините могат да бъдат разкрити кабинети за обслужване на обществено слаби и безработни жители, които са с непрекъснат адрес в съответната община. Нека общините, които обслужваме, да си създадат труда и напъните да провеждат такива кабинети на място . Това би облекчило работата на хората във филиала. Имам уверението на част от сътрудниците, и аз съм включително, да отделяме от свободното си време по няколко часа на месец за работа в сходен кабинет.
От петък, 25 януари, в област Велико Търново има оповестена грипна зараза. В коя община има грипен кабинет, с цел да се разделят потоците заболели и да не се разнася болест?! В никоя, считам. Нека принципалите на тези общини да създадат нужното в бързи периоди за се провежда нещо сходно. От предходната седмица доста нарастна броят на пациентите, които посещават филиала, чакат бързо обслужване и измежду сътрудниците ми има хора, които се разболяват и би трябвало да се възстановят също. Един доктор и един медицински фелдшер са в нескончаем отпуск по болест, двама сътрудници с остри болести отсъстват. В това време остават не три, а два екипа. Няма от кое място да взема хора.
Очакваме дейности от съответните институции. На първо време - паник бутоните, физическата защита, този който има право на законодателна самодейност да направи нужното наказванията да са по-сериозни и ефикасни. “
Д-р Христо Димитров напомни, че незабавните екипи са част от националната сигурност и всеки би трябвало да си зададе въпроса какво е безспорното ни право като пациенти?! Той акцентира, че всеки би трябвало да бъде задоволително виновен да се грижи за здравето си, да почита здравето на всички останали и да има разбирането, че лекарите от незабавната помощ са стеснен брой и с лимитирани благоприятни условия. „ Същите, въпреки и в по-мека форма, са проблемите и в болничните заведения. Всяко лечебно заведение има устав за вътрешния ред, с който пациентите са длъжни да се преценяват. Не може някой да си разрешава да не съблюдава разпоредбите и да чака, че всички правила и негови права ще бъдат спазвани. Затова споделям, че ние би трябвало да реализираме салдото сред права и отговорности. “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ