Единствено детето обича безусловно, всичко друго се дели
Децата изпитват безусловна обич досега, в който родителите им (и възрастните изобщо) стартират да разделят детето, а с него и любовта му. Детето обича. Обича всички. Обича по равно.
То не знае какво значи да обичаш някого повече от другиго. При него няма: “ако обичаш този или оня, то мен ме обичаш по-малко ”. То не схваща количествения израз на любовта. И тъкмо поради това, неговата обич е безусловна – без условия, без равенства, без делби.
Но в един миг на детето се задава безумният въпрос: “кой обичаш повече – мама или тати ” (или подобен) и тогава то е длъжно да раздели любовта си (защото е длъжно да се подчини на желанието на възрастния, който изисква отговор от него). Тогава стартира огромното мерене. Тогава стартират изискванията, тъй като в съзнанието на дребното дете към момента няма съответен чувствометър, с който да реши коя обич му дава повече.
Затова то избира оня, който му ДАВА повече – без значение какво – внимание, пари, грижи, играчки, лакомства – без да знае какво съставлява същинската стойностна обич, тъй като никой не си прави труда да му изясни какво е нейното естество. Ще кажете: “детето знае ”. Да, знае в действителност какво е обич – само че знае какво е чиста обич . Любовта, която дели не е чиста, по тази причина и то няма по какъв начин да я познава към този момент.
В момента, в който детето стартира да мери количествено любовта (който дава повече, обича повече) безусловността стопира. Любовта към този момент е разменна. Стойността се трансформира в цена (защото вкарваме количественото измерване), а цената няма единствено финансов израз. От тук нататък всичко в живота ни става разменно.
Ходиш на учебно заведение, не тъй като посредством него получаваш познание и развиваш мозъка си, а тъй като това е цената на позицията, която ще заемеш по-късно в живота. Оценката е цената на дипломата, която би трябвало да придобиеш. Дипломата е цената на бъдещата работна позиция, която от своя страна също се мери с цена. Животът става количествен. Измерителен .
Учат ни по какъв начин да завързваме потребни познанства. Учат ни на история- на дати, царе, събития. Но не ни учат на образование, дипломация, маниери, вярно артикулиране на желанията. Сдържаност, когато е належащо и храброст, когато обстановката го изисква. Не ни учат на мяра, нито на верен метод.
Вземете исторически разказ, без значение кой. От него ще научите доста повече както за историята (особено в случай че е основан на действителни исторически обстоятелства и събития), по този начин и за маниерите, привичките, потребностите на хората от съответния времеви откъслек. Ще научите по какъв начин са се справяли с живота във време, в което той е бил изложен на непрекъсната заплаха. Как са се водили договаряния и ред други все потребни неща, които сигурно ще запомните и ще ви бъдат доста по-полезни и използвани в личното ви развиване, от някаква години или партия, разтрогнала се и по-късно преименувала се n на брой пъти.
Учат ни на биология. Учим кръвоносна и нервна системи, само че не учим по какъв начин да се храним вярно, по какъв начин да поддържаме един естествен режим, по какъв начин да се грижим за тялото и мозъка си. Не учим до какво води прекомерното натоварване. Не ни споделят, че от с изключение на от физически заболявания, сърцето страда и от прочувствени такива.
Говорят ни за секса, само че не и за отдаването. Родителите вероятно благоволяват да ни опишат за това какво съставлява сексът във физическото му измерение, само че за обич никой не ни приказва. Затова за множеството хора, сексът си остава само физическо занятие . Реалната визия за сливането сред двама души, за поделянето на живот, обичай и разбирания, се изтиква някъде в периферията на възпитанието и образованието и си остава неразбираема.
Как бихме могли да създадем най-важните връзки – връзката със себе си, връзката с колегата и връзката с детето, когато животът ни минава в учене на редица непотребни неща, които не са и на половина толкоз значими, колкото съществуването и развиването ни като персони, като сътрудници и като родители?
Добре че и тук ги има книгите, тъй като нито домът, нито учебното заведение са съответно готови за сходни пояснения. Кой да попитаме тогава? Към кого да се обърнем? Учим “Ромео и Жулиета ” и си построяваме визия за това, че любовта значи жертва. Учим “Евгений Онегин ” и си мислим, че любовта значи уязвимост.
Възхваляваме Ахил и неглижираме Хектор. Очевидно славата, единственото, величието на личността е по-важна от отдаването, общността, грижата, верността и принадлежността. В моите показа Ахил постоянно е бил ниско проявяване на мъжката сила, тъй като това е сила, която работи за себе си. Тя не пази, не гради, не защищава, не основава. Тя унищожава за – персонална полза.
Представата за любовта на детето през годините не просто се видоизменя. Тя се добавя, потиска, разединява. Бива отричана, по-късно одобрявана. Докато стигнем досега, в който тя се трансформира в нещо прекомерно непостоянно. Нещо, което би трябвало да се заслужи. Нещо като премия , само че премия, която постоянно може да ни бъде отнета.
Любовта бива давана, само че в случай че нещо се обърка, си я взимат от нас и я дават на различен. Енергията бива превърната в материя, въпреки и невидима, тъй като откакто може да се отнеме, реалокира, убие, то това значи, че има въпреки всичко някаква форма, върху която можем да влияем.
И откакто любовта е премия, то тя би трябвало постоянно да бъде заслужена, завършена, опакована и поднесена като подарък в отговор на някакви заслуги . Така ден след ден живеем с чувството и с мисълта, че сме получили нещо поради нещо и непременно би трябвало да го поддържаме, с цел да можем да задържим подаръка. В противоположен случай той ще ни бъде взет.
Така е и с любовта към себе си. Така се ражда въпросният нарцисизъм. Да дам обич на теб, значи дам обич от себе си, т.е. да се ощетя. Разбирате ли, когато вкарате мерната единица, когато има “повече/по-малко ” постоянно се основава чувство за дефицит, за дребнавост и прекаленост. Убиваме изобилието и безграничността. Винаги има чувство за “аз ти дадох повече ”/ ”аз те обичам повече ”/ ”моята обич е по-силна ”…
Инфо: http://www.highviewart.com
