Защо Байдън ще наблюдава отблизо Египет и Персийския залив
class= " first-letter-big " > С аудитска Арабия и Катар оповестиха тази седмица, че е комплициран завършек на няколкогодишния разкол посред им. Тази колизия се отрази на връзките в Персийския залив и в по-широк смисъл на геополитическите връзки в Близкия изток и елементи от Африка. Съединени американски щати посрещнаха с възторг доближаването, от което зависи личната им политика по отношение на Залива и разгръщането на проект за деяние против Иран. Израел също посрещна новината добре, както и Европейски Съюз. Но тези събития провокираха непредвидени земетресения измежду съдружници, което може да има последици в най-малко един конфликтен регион като Либия да вземем за пример.
Египетският президент Абдел Фатах ел Сиси съобщи, че няма да се причисли персонално на районната среща на арабските водачи от Персийския залив, която отбелязва края на разногласието с Катар. Вместо това, той изпрати външния министър Самих Шукри, който поздрави сбито триумфа. За да се разбере за какво тези събития имат значение за доста по-голям регион от Персийския залив и за какво районното съревнование ще е една от главните тематики за новата администрация във Вашингтон, би трябвало да си напомним последните събития.
Full ties are restored between Qatar and blockading nations Saudi Arabia, Egypt, the UAE, and Bahrain
— Al Jazeera English (@AJEnglish)
Египетският президент не е удовлетворен от някои от клаузите в съглашението, което поставя формален завършек на районния спор и изключително с отстъпките към Доха, които са против ползите на Кайро. Египетските медии оповестиха, че Сиси е изключително сърдит на премахването на условията към Катар да спре излъчването на световната медия „ Ал Джазира “ и да приключи поддръжката си за Мюсюлмански братя.
Подробностите за премахването на протеста и глобите против Катар от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет към момента не са оповестени обществено. Но позицията на Кайро във връзка с „ Ал Джазира “ откогато Сиси пристигна на власт през 2013 година и всеобхватната му война против Братството, са аргументите Египет да се причисли към протеста. Трябва да се напомни, че през 2013 Сиси извърши прелом против единствения демократично определен президент на Египет, Мохамад Мурси, който първоначално беше подсилен от Мюсюлмански братя. Това се трансформира в основа на цялата акция на Сиси за завладяването на властта и основаване на социална поддръжка, която с годините понижа доста и остана потреблението на Братството за всяване на боязън. Сиси има съответни аргументи да не харесва и „ Ал Джазира “, която смята за обвързвана с Братството, а държавното управление на Катар, което спонсори медията, за главен сътрудник на организацията. В момента към момента има публицисти на малкия екран, които са в пандиза в Египет без присъда.
Сиси обаче не може да се опълчи намерено на политиката на Саудитска Арабия и да саботира напъните на кралството за възобновяване на имиджа на страната в Съединени американски щати посредством съглашението с Катар. Затова той изпрати представител, вместо да се появи самичък на срещата за помиряване с Катар. Но до момента в който връзките на Египет със Саудитска Арабия в миналото се смятаха за постоянни - стига да бяха в общ фронт с ОАЕ и Бахрейн против Катар – през последните месеци започнаха да се появяват пукнатини. Това се дължи основно на страха на Египет, че страните от Персийския залив подриват статута му в Близкия изток и Вашингтон.
Напрежението сред Египет и ОАЕ се усили в края на лятото с израелските съглашения за нормализация с ОАЕ и Бахрейн. Според известия в арабските медии, Сиси не е бил в течение на процеса за нормализация. Египетски медийни източници декларират, че доколкото има информация, Сиси е знаел за проектите, само че не е бил изключително въодушевен от самодейността на ОАЕ, основно тъй като желае той да посредничи за дипломатическите ходове с Израел. Египетският президент се притеснява, че самодейността ще понижи водещата роля на Кайро в нормализирането с Израел, която заема след споразуменията от Кемп Дейвид през 1978 година и на която се основават египетските връзки със Съединените щати.
И въпреки всичко, в случай че Сиси се е ядосал на некоординираните ходове на Емирствата, той го крие добре. Той беше първият, който похвали съглашението, макар че не изпрати посланика на Египет във Вашингтон да участва на церемонията по подписването. Подкрепата му за споразуменията за нормализация не значи, че всички различия са изгладени с фактическия държател на ОАЕ, престолонаследникът на Абу Даби Мохамад бин Зайед. В Либия, Египет и ОАЕ имат разминавания във връзка с хода на гражданската война сред интернационално приетото държавно управление и водача на бунтовните сили, военачалник Халифа Хафтар. Двете страни са сътрудници и част от боен съюз с присъединяване на Франция и Русия, който подкрепя Хафтар да смъкна държавното управление в Триполи, подкрепено от Турция, Италия и Катар. Но до момента в който Мохамад бин Зайед е подготвен да бъде еластичен по отношение на либийското държавно управление, Сиси се тормози от метода на Триполи и евентуалната връзка на политици там с Мюсюлмански братя. Египет преглежда либийския фронт като опасност за сигурността си, до момента в който за ОАЕ това е дипломатическа акция, целяща да разшири районното въздействие на Емирствата.
Междувременно, на различен фронт, където Египет има директни ползи, ОАЕ даде обещание да подава към 3 милиарда $ в централната банка на Етиопия, с цел да й оказват помощ да преодолее икономическата рецесия. Според известия, отречени от Абу Даби, ОАЕ са дали на Етиопия безпилотни летателни апарати по време на военните интервенции в северната част против сепаратистките милиции от Народния фронт за избавление на Тиграй и дружно с Израел, напредват в разследващото съдействие сред страните от района. Появиха се фрагменти на дронове, употребявани от етиопското държавно управление в района Тиграй, за които има сведения, че са закупени благодарение на ОАЕ – присъединяване на емирствата в спора от края на 2020, разселил десетки хиляди, е очевидно.
Кайро има за какво да се тормози, че нещата в Африканския рог няма да се развият съгласно упованията му. Египет се опита да убеди Судан, върху който исторически има въздействие, да поддържа тиграйските сили против етиопското държавно управление и изиска ОАЕ да окажат стопански напън върху Етиопия да одобри настояванията на Египет по отношение на язовира, който Етиопия построява върху Нил. Това би подсигурило, че планът не лимитира достъпа на Египет до жизненоважните водни запаси, за които Адис Абеба и Кайро се оказват на ръба на войната няколко пъти през последните десетилетия.
Египет е нервиран и от забележимото присъединяване на Абу Даби в Судан. Емирствата дадоха ход на нормализацията сред Израел и Судан и благодарение на Израел убедиха Доналд Тръмп да отстрани Судан от листата на спонсориращите тероризма страни. Освен това, Абу Даби посредничи сред Хартум и Москва за построяването на съветска военноморска база в Порт Судан. Споразумението, подписано при започване на декември предходната година, е годно за 25 години и ще разреши на Русия да държи в пристанището най-малко четири военни кораба, в това число с нуклеарно оръжие. Порт Судан и пристанището Тартус в Сирия отразяват желанието на Москва да разшири военната си позиция в Близкия изток.
Правителството на Сиси има вяра, че ОАЕ не са създали задоволително, с цел да окажат напън върху Етиопия и подкопават въздействието му в Судан, само че страховете на Египет не стопират дотук. Докладите за проектите на Израел и ОАЕ за създаване на канал от Червено море през Ейлат до пристанище Хайфа, концепцията за пробутване на нефтопровод сред Ейлат и Ашдод и наддаването на ОАЕ за закупуване на пристанище Хайфа удостоверяват страховете на Египет, че ОАЕ и Израел желаят да заобиколят Суецкия канал и мощно да ерозират статута на Египет в района, както и да лишават основен източник на приходи.
Египет, който е и член на арабската коалиция, основана от Саудитска Арабия против бунтовниците в Йемен, обезпокоително наблюдава въздействието на ОАЕ върху събитията в Южен Йемен и изключително в Аден, и архипелага Сокотра. Абу Даби е главната военно-икономическа мощ зад южните сепаратисти, които се стремят да върнат самостоятелната страна Южен Йемен, съществувала до началото на 1990-те. Емирствата имат вяра, че с поддръжка за сепаратистите, ще обезпечат непрекъснато наличие в Заливан на Аден, който е и един от най-важните търговски пътища в света. Емирствата към този момент имат база в Сокотра, като по този метод могат да следят целия морски трафик към Арабския полуостров и Източна Африка. През ноември 2019 година сепаратистите подписаха съглашение с централното държавно управление на Йемен, само че едвам предишният месец държавното управление и сепаратистите образуваха взаимно държавно управление, като съдействието на сепаратистите с Абу Даби не стопира. Заедно, те в действителност управляват архипелага Сокотра. И тук, съгласно арабските медии, се чака Израел да получи военна база с посредничеството на Емирствата.
Ерозията на статута на Египет в Червено море стартира, когато през 2017. Кайро, макар сериозната социална опозиция, даде на Саудитска Арабия островите Санафир и Тиран в подмяна на голяма финансова помощ. Сега обаче съперничеството сред тези съдружници и по едно и също време врагове, може да излезе на напред във времето поради значимостта на Червено море, което притегля вниманието на администрацията на Съединени американски щати. В момента всички чакат администрацията на Байдън. Тук не става въпрос само за авторитет, а за връзките с встъпващата в служба администрация на Байдън, угриженост, споделена от всички страни в района. Тези връзки ще имат отражение освен върху районната стратегическа подчиненост, която ще образува Джо Байдън, и смисъла, което той придава на всяка страна. Това също може да диктува вътрешната политика на държавните управления. Един от главните въпроси, за които Байдън приказва намерено, е окаяното състояние с правата на индивида, изключително в Саудитска Арабия и Египет. В предишното Кайро почувства неколкократно натиска на американските администрации, които стопират помощта или продажбите на оръжие заради нарушение на човешките права, угнетяване на гражданското общество и арестите на публицисти. Тук египетските управляващи имат „ проект Б “ за деяние, възложен им от Франция.
В края на 2020 френският президент Еманюел Макрон даде да се разбере, че няма желание да стопира договорите с Египет, без значение от правозащитните проблеми и това пристигна посред рецесия сред Кайро и Италия поради убийството на италиански студент в Египет, за което главните съмнения падат върху египетската полиция. Разбираемо е за какво Рим не гледа добре на френските желания без да уважат ползите на прилежаща европейска страна. Докато за Египет опцията да купува и да сътрудничи с Макрон е добре пристигнала, въпреки всичко египетският президент вижда в Париж съперник за въздействие в Либия. Със Съединени американски щати въпреки това, този проблем не е на дневен ред и историческите връзки с Вашингтон са за предпочитане. Не е изненада, че неотдавна Египет реши да освободи мнозина пандизчии, в това число политически. Сиси акцентира поддръжката си за християнското малцинство и нае консултантски компании във Вашингтон, с цел да усъвършенства имиджа на Египет в навечерието на идването на Байдън.
Но сянката на Тръмп продължава да има значение. Отиващият си американски президент назова Сиси „ обичания ми деспот “ и това не е без значение. Когато пристигна време за разискване на финансовата помощ за Египет и оръжейните доставки, Сиси може да се окаже под мощен напън от новия президент и на Демократическата партия в Конгреса, които ще изискат да бъдат осъществени задълбочени промени в региона на правата на индивида. Това може да подкопае ръководството на египетския водач, защото той зависи от армията и кръговете към нея, за които човешките права са последна грижа. Египет е доста по-чувствителен към подобен напън в сравнение с Саудитска Арабия и ОАЕ. Страната зависи от американската помощ и положителните връзки с администрацията във Вашингтон, която може да спре заеми от Международния валутен фонд или да блокира вложенията в Кайро, в случай че реши, че това дава отговор на ползите му. При сходна обстановка, Египет ще се нуждае от помощта на арабските си съдружници, с цел да разхлаби хватката, до момента в който те също се състезават за положителни връзки с Байдън. Израел и по-скоро министър председателят Бенямин Нетаняху също може да се откри в сложна обстановка поради новата администрация, която към този момент няма да му дава всичко, което желае както при Тръмп. Геополитическата конкуренция занапред ще се ускорява.
Египетският президент Абдел Фатах ел Сиси съобщи, че няма да се причисли персонално на районната среща на арабските водачи от Персийския залив, която отбелязва края на разногласието с Катар. Вместо това, той изпрати външния министър Самих Шукри, който поздрави сбито триумфа. За да се разбере за какво тези събития имат значение за доста по-голям регион от Персийския залив и за какво районното съревнование ще е една от главните тематики за новата администрация във Вашингтон, би трябвало да си напомним последните събития.
Full ties are restored between Qatar and blockading nations Saudi Arabia, Egypt, the UAE, and Bahrain
— Al Jazeera English (@AJEnglish)
Египетският президент не е удовлетворен от някои от клаузите в съглашението, което поставя формален завършек на районния спор и изключително с отстъпките към Доха, които са против ползите на Кайро. Египетските медии оповестиха, че Сиси е изключително сърдит на премахването на условията към Катар да спре излъчването на световната медия „ Ал Джазира “ и да приключи поддръжката си за Мюсюлмански братя.
Подробностите за премахването на протеста и глобите против Катар от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет към момента не са оповестени обществено. Но позицията на Кайро във връзка с „ Ал Джазира “ откогато Сиси пристигна на власт през 2013 година и всеобхватната му война против Братството, са аргументите Египет да се причисли към протеста. Трябва да се напомни, че през 2013 Сиси извърши прелом против единствения демократично определен президент на Египет, Мохамад Мурси, който първоначално беше подсилен от Мюсюлмански братя. Това се трансформира в основа на цялата акция на Сиси за завладяването на властта и основаване на социална поддръжка, която с годините понижа доста и остана потреблението на Братството за всяване на боязън. Сиси има съответни аргументи да не харесва и „ Ал Джазира “, която смята за обвързвана с Братството, а държавното управление на Катар, което спонсори медията, за главен сътрудник на организацията. В момента към момента има публицисти на малкия екран, които са в пандиза в Египет без присъда.
Сиси обаче не може да се опълчи намерено на политиката на Саудитска Арабия и да саботира напъните на кралството за възобновяване на имиджа на страната в Съединени американски щати посредством съглашението с Катар. Затова той изпрати представител, вместо да се появи самичък на срещата за помиряване с Катар. Но до момента в който връзките на Египет със Саудитска Арабия в миналото се смятаха за постоянни - стига да бяха в общ фронт с ОАЕ и Бахрейн против Катар – през последните месеци започнаха да се появяват пукнатини. Това се дължи основно на страха на Египет, че страните от Персийския залив подриват статута му в Близкия изток и Вашингтон.
Напрежението сред Египет и ОАЕ се усили в края на лятото с израелските съглашения за нормализация с ОАЕ и Бахрейн. Според известия в арабските медии, Сиси не е бил в течение на процеса за нормализация. Египетски медийни източници декларират, че доколкото има информация, Сиси е знаел за проектите, само че не е бил изключително въодушевен от самодейността на ОАЕ, основно тъй като желае той да посредничи за дипломатическите ходове с Израел. Египетският президент се притеснява, че самодейността ще понижи водещата роля на Кайро в нормализирането с Израел, която заема след споразуменията от Кемп Дейвид през 1978 година и на която се основават египетските връзки със Съединените щати.
И въпреки всичко, в случай че Сиси се е ядосал на некоординираните ходове на Емирствата, той го крие добре. Той беше първият, който похвали съглашението, макар че не изпрати посланика на Египет във Вашингтон да участва на церемонията по подписването. Подкрепата му за споразуменията за нормализация не значи, че всички различия са изгладени с фактическия държател на ОАЕ, престолонаследникът на Абу Даби Мохамад бин Зайед. В Либия, Египет и ОАЕ имат разминавания във връзка с хода на гражданската война сред интернационално приетото държавно управление и водача на бунтовните сили, военачалник Халифа Хафтар. Двете страни са сътрудници и част от боен съюз с присъединяване на Франция и Русия, който подкрепя Хафтар да смъкна държавното управление в Триполи, подкрепено от Турция, Италия и Катар. Но до момента в който Мохамад бин Зайед е подготвен да бъде еластичен по отношение на либийското държавно управление, Сиси се тормози от метода на Триполи и евентуалната връзка на политици там с Мюсюлмански братя. Египет преглежда либийския фронт като опасност за сигурността си, до момента в който за ОАЕ това е дипломатическа акция, целяща да разшири районното въздействие на Емирствата.
Междувременно, на различен фронт, където Египет има директни ползи, ОАЕ даде обещание да подава към 3 милиарда $ в централната банка на Етиопия, с цел да й оказват помощ да преодолее икономическата рецесия. Според известия, отречени от Абу Даби, ОАЕ са дали на Етиопия безпилотни летателни апарати по време на военните интервенции в северната част против сепаратистките милиции от Народния фронт за избавление на Тиграй и дружно с Израел, напредват в разследващото съдействие сред страните от района. Появиха се фрагменти на дронове, употребявани от етиопското държавно управление в района Тиграй, за които има сведения, че са закупени благодарение на ОАЕ – присъединяване на емирствата в спора от края на 2020, разселил десетки хиляди, е очевидно.
Кайро има за какво да се тормози, че нещата в Африканския рог няма да се развият съгласно упованията му. Египет се опита да убеди Судан, върху който исторически има въздействие, да поддържа тиграйските сили против етиопското държавно управление и изиска ОАЕ да окажат стопански напън върху Етиопия да одобри настояванията на Египет по отношение на язовира, който Етиопия построява върху Нил. Това би подсигурило, че планът не лимитира достъпа на Египет до жизненоважните водни запаси, за които Адис Абеба и Кайро се оказват на ръба на войната няколко пъти през последните десетилетия.
Египет е нервиран и от забележимото присъединяване на Абу Даби в Судан. Емирствата дадоха ход на нормализацията сред Израел и Судан и благодарение на Израел убедиха Доналд Тръмп да отстрани Судан от листата на спонсориращите тероризма страни. Освен това, Абу Даби посредничи сред Хартум и Москва за построяването на съветска военноморска база в Порт Судан. Споразумението, подписано при започване на декември предходната година, е годно за 25 години и ще разреши на Русия да държи в пристанището най-малко четири военни кораба, в това число с нуклеарно оръжие. Порт Судан и пристанището Тартус в Сирия отразяват желанието на Москва да разшири военната си позиция в Близкия изток.
Правителството на Сиси има вяра, че ОАЕ не са създали задоволително, с цел да окажат напън върху Етиопия и подкопават въздействието му в Судан, само че страховете на Египет не стопират дотук. Докладите за проектите на Израел и ОАЕ за създаване на канал от Червено море през Ейлат до пристанище Хайфа, концепцията за пробутване на нефтопровод сред Ейлат и Ашдод и наддаването на ОАЕ за закупуване на пристанище Хайфа удостоверяват страховете на Египет, че ОАЕ и Израел желаят да заобиколят Суецкия канал и мощно да ерозират статута на Египет в района, както и да лишават основен източник на приходи.
Египет, който е и член на арабската коалиция, основана от Саудитска Арабия против бунтовниците в Йемен, обезпокоително наблюдава въздействието на ОАЕ върху събитията в Южен Йемен и изключително в Аден, и архипелага Сокотра. Абу Даби е главната военно-икономическа мощ зад южните сепаратисти, които се стремят да върнат самостоятелната страна Южен Йемен, съществувала до началото на 1990-те. Емирствата имат вяра, че с поддръжка за сепаратистите, ще обезпечат непрекъснато наличие в Заливан на Аден, който е и един от най-важните търговски пътища в света. Емирствата към този момент имат база в Сокотра, като по този метод могат да следят целия морски трафик към Арабския полуостров и Източна Африка. През ноември 2019 година сепаратистите подписаха съглашение с централното държавно управление на Йемен, само че едвам предишният месец държавното управление и сепаратистите образуваха взаимно държавно управление, като съдействието на сепаратистите с Абу Даби не стопира. Заедно, те в действителност управляват архипелага Сокотра. И тук, съгласно арабските медии, се чака Израел да получи военна база с посредничеството на Емирствата.
Ерозията на статута на Египет в Червено море стартира, когато през 2017. Кайро, макар сериозната социална опозиция, даде на Саудитска Арабия островите Санафир и Тиран в подмяна на голяма финансова помощ. Сега обаче съперничеството сред тези съдружници и по едно и също време врагове, може да излезе на напред във времето поради значимостта на Червено море, което притегля вниманието на администрацията на Съединени американски щати. В момента всички чакат администрацията на Байдън. Тук не става въпрос само за авторитет, а за връзките с встъпващата в служба администрация на Байдън, угриженост, споделена от всички страни в района. Тези връзки ще имат отражение освен върху районната стратегическа подчиненост, която ще образува Джо Байдън, и смисъла, което той придава на всяка страна. Това също може да диктува вътрешната политика на държавните управления. Един от главните въпроси, за които Байдън приказва намерено, е окаяното състояние с правата на индивида, изключително в Саудитска Арабия и Египет. В предишното Кайро почувства неколкократно натиска на американските администрации, които стопират помощта или продажбите на оръжие заради нарушение на човешките права, угнетяване на гражданското общество и арестите на публицисти. Тук египетските управляващи имат „ проект Б “ за деяние, възложен им от Франция.
В края на 2020 френският президент Еманюел Макрон даде да се разбере, че няма желание да стопира договорите с Египет, без значение от правозащитните проблеми и това пристигна посред рецесия сред Кайро и Италия поради убийството на италиански студент в Египет, за което главните съмнения падат върху египетската полиция. Разбираемо е за какво Рим не гледа добре на френските желания без да уважат ползите на прилежаща европейска страна. Докато за Египет опцията да купува и да сътрудничи с Макрон е добре пристигнала, въпреки всичко египетският президент вижда в Париж съперник за въздействие в Либия. Със Съединени американски щати въпреки това, този проблем не е на дневен ред и историческите връзки с Вашингтон са за предпочитане. Не е изненада, че неотдавна Египет реши да освободи мнозина пандизчии, в това число политически. Сиси акцентира поддръжката си за християнското малцинство и нае консултантски компании във Вашингтон, с цел да усъвършенства имиджа на Египет в навечерието на идването на Байдън.
Но сянката на Тръмп продължава да има значение. Отиващият си американски президент назова Сиси „ обичания ми деспот “ и това не е без значение. Когато пристигна време за разискване на финансовата помощ за Египет и оръжейните доставки, Сиси може да се окаже под мощен напън от новия президент и на Демократическата партия в Конгреса, които ще изискат да бъдат осъществени задълбочени промени в региона на правата на индивида. Това може да подкопае ръководството на египетския водач, защото той зависи от армията и кръговете към нея, за които човешките права са последна грижа. Египет е доста по-чувствителен към подобен напън в сравнение с Саудитска Арабия и ОАЕ. Страната зависи от американската помощ и положителните връзки с администрацията във Вашингтон, която може да спре заеми от Международния валутен фонд или да блокира вложенията в Кайро, в случай че реши, че това дава отговор на ползите му. При сходна обстановка, Египет ще се нуждае от помощта на арабските си съдружници, с цел да разхлаби хватката, до момента в който те също се състезават за положителни връзки с Байдън. Израел и по-скоро министър председателят Бенямин Нетаняху също може да се откри в сложна обстановка поради новата администрация, която към този момент няма да му дава всичко, което желае както при Тръмп. Геополитическата конкуренция занапред ще се ускорява.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ