Наско от Б.Т.Р. и цветето от Луната за българската рок музика
Б.Т.Р. постоянно е определяна като „ най-успешната “ съвременна българска рок тайфа. В края на 90-те и в новия век съвсем няма човек, който да не си е припявал тяхна ария. Гласът на тези песни е считан за „ рок гласът на България “. Той е Атанас Пенев, или единствено Наско, а в понеделник навърши 52 години.
Атанас Пенев се ражда 27 февруари 1971 година в София. Още в детската градина излиза на сцената, само че по думите му схваща, че има гений за пеене чак в учебно заведение.
„ Пеех у дома. Бях в пети-шести клас. Сам с касетофона. Но последователно се понаучих “, споделя Наско и прибавя, че в първата си тайфа влиза в девети клас, само че тя просъществува доста малко.
" Когато чух първия си запис от живо осъществяване, бил съм на 16-17 години, напряко се ужасих. И в този момент доста не обичам да се чувам. Намирам си неточности. "
Той дефинира за свои идоли, от които като дребен се е учил, Рони Джеймс Дио, Дейвид Ковърдейл и Брус Дикинсън.
Точно това е времето, в което попада в групата „ Никога преди “, от която е част до момента в който влиза в казармата. Дори и в униформа той продължава да пее.
„ В казармата бях в хора. Пеех в представителния отбор на Строителни войски в София. Не съм носил пушка. Не съм давал и звук за ария, тъй като там всички бяхме артисти “, споделя той пред 24 часа. По думите му тогава едно от нещата, които най-вече го затрудняват, е било четенето на нотите и множеството творби, които е трябвало да запомни. Себе си разказва като „ слухар “, който запомня мелодията и текста.
След като отслужва дълга си към Българската войска Наско не изскача напряко на сцената. Той стартира работа в Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките като аеролог. Прави го две години. Работи още и като барман, само че желанието му да твори музика не го напуща.
Последователно е част от групите „ Сателит “ и „ Бард “ . Всичко обаче се трансформира, когато през 1993 година се причислява към Б.Т.Р. , дружно с друга съществена част днешния състав китаристът Славчо Николов . От по-старите членове пък е останал басистът и вокал Иван Калфов .
Тримата, дружно с Кирил Божков и Георги Милев основават албума „ Feel the life “, с който последователно стартират да натрупат известност с осъществявания по турнета и клубове.
През 95-та обаче един от най-незабравимите моменти за Наско и неговите сътрудници. Тогава по време на концерта на международните митове Iron Maiden в София Б.Т.Р. са подгряваща група.
Ние не бяхме към момента познати на публиката и успяхме да обърнем настроенията на 5000 индивида
„ Ние не бяхме към момента познати на публиката и успяхме да обърнем настроенията на 5000 индивида, които бяха пристигнали да чуят Maiden, а след края на нашия 20-минутен сет викаха „ Още! “. Това е нещо, което не се не помни и ни даде криле, с цел да работим за нашите песни, за нашата музика “, споделя Наско в изявление пред Dir, години по-късно.
„ Всички от Iron Maiden се бяха наредили в профил да ни гледат “, споделя още той.
През годините, в които натрупат участия и стават все по-известни, музикантите не стопират да работят в студиото. През 1997 година пък към групата се причислява и четвъртото късче от сегашния и състав на групата – барабанистът Илиян Диков .
През 97-ма на бял свят се появява „ Б.Т.Р. ‘97 “, от който са шлагерите „ Елмаз и стъкло “ , „ Хей, момиче “, „ Хвани живота си в ръце “ и други.
Годината е още по-успешна, тъй като в нейния край е записан и един от най-големите шлагери „ Спасение “ . Тя се трансформира в химн на придвижването за битка с опиатите в страната и даже попада в програмата в някои учебни заведения.
Ние да вземем за пример деликатно избираме идеите, за които се борим
„ Ние да вземем за пример деликатно избираме идеите, за които се борим. Има една, за която не сме спирали да даваме своя принос – битката против опиатите “, споделя Наско и прибавя, че съгласно него артистите и спортистите би трябвало да вземат отношение по значимите тематики в обществото.
Той споделя, че едно от нещата, за които е благополучен и признателен, е че дружно с сътрудниците си е останал в България. По думите му при започване на 90-те носи огромна наслада поради свободата след рухването на режима.
„ Искахме да сме в България, да сме част от демократичния развой. Да създадем по този начин, че да се случи рок музика. Често си приказваме в групата, че в случай че беше останал остарелият режим, ние нямаше да можем да се занимаваме с музиката, която желаеме “, споделя още той.
Въпреки, че близо три десетилетия е сцена нито той, нито сътрудниците му от Б.Т.Р. не мислят за отричане или за това да спрат да вършат музика. Групата непрекъснато възнамерява турнета и участия, а не остава по-назад и опцията за издаване на нов албум.
Освен звезда обаче през 30-те години на сцена Наско и сътрудниците му стават и доста близки с сътрудниците си от други огромни рок групи като Сигнал, ФСБ, Щурците . Дори и за тях, по-„ старите “, Наско е измежду най-хубавите в специалността.
„ Една група е добра, колкото артистът ѝ е добър. Отнася се за БТР на 100% това нещо. Каквото и да му дадеш, и най-тъпата ария да му дадеш, той ще направи по този начин, че е писана за него “, споделя фронтменът на група Сигнал Йордан Караджов.
Той и Б.Т.Р. постоянно получават и самопризнание от най-големите в музиката, които ги избират за част от представянията им в България, а и по фестивали отвън страната. Някои от тях не могат да повярват какво значи карето български рокаджии за почитателите в страната.
Дейвид Ковърдейл излязъл от гримьорната и споделил: „ Кои са тия по дяволите?!
„ Когато подгрявахме „ Whitesnake “ в Каварна, до момента в който сме изпълнявали „ Елмаз и стъкло “ и 30 000 индивида пееха с нас, Дейвид Ковърдейл излязъл от гримьорната и споделил: „ Кои са тия по дяволите?! “, споделя фронтемнът на Б.Т.Р.
Въпреки триумфите и славата той твърди, че не се трансформира и за „ съучениците, с които се виждам постоянно, съм Наско от „ Б ” клас, за съказармениците – съм Наско от казармата “. През смях обаче споделя, че в случай че преди 15 години не е считал за правилно, че Б.Т.Р. са наричани „ рокдинозаври “, то след 30 години на сцена, това може и да е правилно.
„ Даваш си фотография какъв брой си пораснал, не стар, и какъв брой доста време е минало от издаването на първия албум “, споделя Наско.
Между 1992 и 2021 година БТР има издадени 13 албума, а 11 от тях са с присъединяване на Наско. Съставът е подгрявал и взел участие в концерти на Iron Maiden, Motorhead, Whitesnake, Deep Purple, Nazareth и други.
След всичко това обаче можете да срещнете една мисъл, която Наско постоянно повтаря в интервютата си:
„ Имам доста значим принцип в живота - постоянно би трябвало да търсиш първо положителното у индивида, само че в случай че те разочарова... прав му път! “
Атанас Пенев се ражда 27 февруари 1971 година в София. Още в детската градина излиза на сцената, само че по думите му схваща, че има гений за пеене чак в учебно заведение.
„ Пеех у дома. Бях в пети-шести клас. Сам с касетофона. Но последователно се понаучих “, споделя Наско и прибавя, че в първата си тайфа влиза в девети клас, само че тя просъществува доста малко.
" Когато чух първия си запис от живо осъществяване, бил съм на 16-17 години, напряко се ужасих. И в този момент доста не обичам да се чувам. Намирам си неточности. "
Той дефинира за свои идоли, от които като дребен се е учил, Рони Джеймс Дио, Дейвид Ковърдейл и Брус Дикинсън.
Точно това е времето, в което попада в групата „ Никога преди “, от която е част до момента в който влиза в казармата. Дори и в униформа той продължава да пее.
„ В казармата бях в хора. Пеех в представителния отбор на Строителни войски в София. Не съм носил пушка. Не съм давал и звук за ария, тъй като там всички бяхме артисти “, споделя той пред 24 часа. По думите му тогава едно от нещата, които най-вече го затрудняват, е било четенето на нотите и множеството творби, които е трябвало да запомни. Себе си разказва като „ слухар “, който запомня мелодията и текста.
След като отслужва дълга си към Българската войска Наско не изскача напряко на сцената. Той стартира работа в Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките като аеролог. Прави го две години. Работи още и като барман, само че желанието му да твори музика не го напуща.
Последователно е част от групите „ Сателит “ и „ Бард “ . Всичко обаче се трансформира, когато през 1993 година се причислява към Б.Т.Р. , дружно с друга съществена част днешния състав китаристът Славчо Николов . От по-старите членове пък е останал басистът и вокал Иван Калфов .
Тримата, дружно с Кирил Божков и Георги Милев основават албума „ Feel the life “, с който последователно стартират да натрупат известност с осъществявания по турнета и клубове.
През 95-та обаче един от най-незабравимите моменти за Наско и неговите сътрудници. Тогава по време на концерта на международните митове Iron Maiden в София Б.Т.Р. са подгряваща група.
Ние не бяхме към момента познати на публиката и успяхме да обърнем настроенията на 5000 индивида
„ Ние не бяхме към момента познати на публиката и успяхме да обърнем настроенията на 5000 индивида, които бяха пристигнали да чуят Maiden, а след края на нашия 20-минутен сет викаха „ Още! “. Това е нещо, което не се не помни и ни даде криле, с цел да работим за нашите песни, за нашата музика “, споделя Наско в изявление пред Dir, години по-късно.
„ Всички от Iron Maiden се бяха наредили в профил да ни гледат “, споделя още той.
През годините, в които натрупат участия и стават все по-известни, музикантите не стопират да работят в студиото. През 1997 година пък към групата се причислява и четвъртото късче от сегашния и състав на групата – барабанистът Илиян Диков .
През 97-ма на бял свят се появява „ Б.Т.Р. ‘97 “, от който са шлагерите „ Елмаз и стъкло “ , „ Хей, момиче “, „ Хвани живота си в ръце “ и други.
Годината е още по-успешна, тъй като в нейния край е записан и един от най-големите шлагери „ Спасение “ . Тя се трансформира в химн на придвижването за битка с опиатите в страната и даже попада в програмата в някои учебни заведения.
Ние да вземем за пример деликатно избираме идеите, за които се борим
„ Ние да вземем за пример деликатно избираме идеите, за които се борим. Има една, за която не сме спирали да даваме своя принос – битката против опиатите “, споделя Наско и прибавя, че съгласно него артистите и спортистите би трябвало да вземат отношение по значимите тематики в обществото.
Той споделя, че едно от нещата, за които е благополучен и признателен, е че дружно с сътрудниците си е останал в България. По думите му при започване на 90-те носи огромна наслада поради свободата след рухването на режима.
„ Искахме да сме в България, да сме част от демократичния развой. Да създадем по този начин, че да се случи рок музика. Често си приказваме в групата, че в случай че беше останал остарелият режим, ние нямаше да можем да се занимаваме с музиката, която желаеме “, споделя още той.
Въпреки, че близо три десетилетия е сцена нито той, нито сътрудниците му от Б.Т.Р. не мислят за отричане или за това да спрат да вършат музика. Групата непрекъснато възнамерява турнета и участия, а не остава по-назад и опцията за издаване на нов албум.
Освен звезда обаче през 30-те години на сцена Наско и сътрудниците му стават и доста близки с сътрудниците си от други огромни рок групи като Сигнал, ФСБ, Щурците . Дори и за тях, по-„ старите “, Наско е измежду най-хубавите в специалността.
„ Една група е добра, колкото артистът ѝ е добър. Отнася се за БТР на 100% това нещо. Каквото и да му дадеш, и най-тъпата ария да му дадеш, той ще направи по този начин, че е писана за него “, споделя фронтменът на група Сигнал Йордан Караджов.
Той и Б.Т.Р. постоянно получават и самопризнание от най-големите в музиката, които ги избират за част от представянията им в България, а и по фестивали отвън страната. Някои от тях не могат да повярват какво значи карето български рокаджии за почитателите в страната.
Дейвид Ковърдейл излязъл от гримьорната и споделил: „ Кои са тия по дяволите?!
„ Когато подгрявахме „ Whitesnake “ в Каварна, до момента в който сме изпълнявали „ Елмаз и стъкло “ и 30 000 индивида пееха с нас, Дейвид Ковърдейл излязъл от гримьорната и споделил: „ Кои са тия по дяволите?! “, споделя фронтемнът на Б.Т.Р.
Въпреки триумфите и славата той твърди, че не се трансформира и за „ съучениците, с които се виждам постоянно, съм Наско от „ Б ” клас, за съказармениците – съм Наско от казармата “. През смях обаче споделя, че в случай че преди 15 години не е считал за правилно, че Б.Т.Р. са наричани „ рокдинозаври “, то след 30 години на сцена, това може и да е правилно.
„ Даваш си фотография какъв брой си пораснал, не стар, и какъв брой доста време е минало от издаването на първия албум “, споделя Наско.
Между 1992 и 2021 година БТР има издадени 13 албума, а 11 от тях са с присъединяване на Наско. Съставът е подгрявал и взел участие в концерти на Iron Maiden, Motorhead, Whitesnake, Deep Purple, Nazareth и други.
След всичко това обаче можете да срещнете една мисъл, която Наско постоянно повтаря в интервютата си:
„ Имам доста значим принцип в живота - постоянно би трябвало да търсиш първо положителното у индивида, само че в случай че те разочарова... прав му път! “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ