Последното събитие, на което участва Антоний Гълъбов - за кризата в институциите и риска за демокрацията
Антоний Гълъбов умря ненадейно на 58 година във вторник. Политологът и социолог последно взе участие в обществена полемика на " Центърът за развиване и политики " на 15-и септември, обвързвана с провокациите и опциите за превъзмогване на актуалната политическа рецесия. Дискусията беше извършена в навечерието на изключителните парламентарни избори на 2-ри октомври, когато рецесиите и въпросителните пред ръководството на страната стават от ден на ден.
" Свидетели сме на невиждана по темперамент и време политическа дестабилизация, която рефлектира в институциите, държавната власт и стопанската система. Най-голямото предизвикателство през октомври ще бъде обвързвано със сформирането на парламентарно болшинство и дейно държавно управление. От това ще зависи стабилността на страната и обществото ни в кратковременен и дълготраен проект. Добавя се и фактът, че с изключение на вътрешно-политическите проблеми България към този момент е част от изменящия се свят. Ясно е, че съветската война в Украйна нападна целия международен ред. Редом със своите съдружници България е изправена пред новите провокации, които нападат ценностните ориентации и геополитическата непоклатимост в страната, в района ни, в Европа. В този подтекст извършената полемика имаше за съществена цел да потърси и дефинира факторите на непоклатимост в този проблематичен интервал ", бяха безапелационни участниците военачалник Константин Попов, политолозите - Тодор Танев, Антоний Гълъбов, Цветанка Андреева, социологът Иво Желев, и -р Петър Моллов. Обсъдени бяха опциите да бъде прекъсната спиралата на рецесията и стабилизирането на страната и ръководството.
Те оформиха следните съществени измерения, в които бяха посочени оздравителните фактори на непоклатимост. В сферата на институциите - с цел да се избегне само използването на палеативни ограничения, които краткотрайно ще замъглят рецесията се изисква дълготрайна визия за възобновяване на политическия разговор в обществото в която рамка да бъдат разисквани смислени и съответни промени. Това включва и политически диалог за премахване на недостатъци които Конституцията от 1991г. носи. Това би довело да основаване на ясно разделяне и баланс на управляващите. Подобна полемика би трябвало да обслужи националните ползи на България свързани с одобряване на Демокрацията. Идеята за конституционните промени не трябва да бъдат употребявани за определяне на персонални политически режими и затвърждаване на еднолична власт, която оспорва демократичния правов ред, включително и концепцията за съсредоточаване на властта в страната в президента. Политиците би трябвало да структурират нов разговор със сериозен проект и тематики за смяна. Отправяните политически послания към обществото от началото на рецесията, преди година и половина не основават публичен запас за поддръжка и обединяване. Те фрагментират обществото и изборната интензивност се срутва.
В подтекста на разрастващата се рецесия, в областта на публичния интерес би следвало да се разисква идентичността, като политическа просвета и позициониране на България, като част от Европа в опълчването Русия – Съединени американски щати, Запад. Европеизацията на България би трябвало да се реализира в настоящите измерения на новите провокации. От позиция на политическата просвета следва да се построява правно схващане на българските жители, като преграда пред недемократични политически процеси. Търсенето на единодушие в ползите и ценностната система е първата основа от която би трябвало да тръгне превъзмогването на рецесията.
Настоящата политическа рецесия в България слага в риск демокрацията. Това е и най-голямата заплаха за страната и обществото. Кризата би трябвало да бъде преодоляна в дълготраен политически проект, като бъдат препоръчани хрумвания за устойчиви промени пред обществото. Само по този начин рецесията няма да се трансформира в спор.
Сдружението " Центърът за развиване и политики " в поредност от мероприятия ще продължи да следи и проучва обществено-политическите процеси в страната за да бъдат създадени и подкрепени сполучливи практики за превъзмогване на наболелите рецесии. /БГНЕС
" Свидетели сме на невиждана по темперамент и време политическа дестабилизация, която рефлектира в институциите, държавната власт и стопанската система. Най-голямото предизвикателство през октомври ще бъде обвързвано със сформирането на парламентарно болшинство и дейно държавно управление. От това ще зависи стабилността на страната и обществото ни в кратковременен и дълготраен проект. Добавя се и фактът, че с изключение на вътрешно-политическите проблеми България към този момент е част от изменящия се свят. Ясно е, че съветската война в Украйна нападна целия международен ред. Редом със своите съдружници България е изправена пред новите провокации, които нападат ценностните ориентации и геополитическата непоклатимост в страната, в района ни, в Европа. В този подтекст извършената полемика имаше за съществена цел да потърси и дефинира факторите на непоклатимост в този проблематичен интервал ", бяха безапелационни участниците военачалник Константин Попов, политолозите - Тодор Танев, Антоний Гълъбов, Цветанка Андреева, социологът Иво Желев, и -р Петър Моллов. Обсъдени бяха опциите да бъде прекъсната спиралата на рецесията и стабилизирането на страната и ръководството.
Те оформиха следните съществени измерения, в които бяха посочени оздравителните фактори на непоклатимост. В сферата на институциите - с цел да се избегне само използването на палеативни ограничения, които краткотрайно ще замъглят рецесията се изисква дълготрайна визия за възобновяване на политическия разговор в обществото в която рамка да бъдат разисквани смислени и съответни промени. Това включва и политически диалог за премахване на недостатъци които Конституцията от 1991г. носи. Това би довело да основаване на ясно разделяне и баланс на управляващите. Подобна полемика би трябвало да обслужи националните ползи на България свързани с одобряване на Демокрацията. Идеята за конституционните промени не трябва да бъдат употребявани за определяне на персонални политически режими и затвърждаване на еднолична власт, която оспорва демократичния правов ред, включително и концепцията за съсредоточаване на властта в страната в президента. Политиците би трябвало да структурират нов разговор със сериозен проект и тематики за смяна. Отправяните политически послания към обществото от началото на рецесията, преди година и половина не основават публичен запас за поддръжка и обединяване. Те фрагментират обществото и изборната интензивност се срутва.
В подтекста на разрастващата се рецесия, в областта на публичния интерес би следвало да се разисква идентичността, като политическа просвета и позициониране на България, като част от Европа в опълчването Русия – Съединени американски щати, Запад. Европеизацията на България би трябвало да се реализира в настоящите измерения на новите провокации. От позиция на политическата просвета следва да се построява правно схващане на българските жители, като преграда пред недемократични политически процеси. Търсенето на единодушие в ползите и ценностната система е първата основа от която би трябвало да тръгне превъзмогването на рецесията.
Настоящата политическа рецесия в България слага в риск демокрацията. Това е и най-голямата заплаха за страната и обществото. Кризата би трябвало да бъде преодоляна в дълготраен политически проект, като бъдат препоръчани хрумвания за устойчиви промени пред обществото. Само по този начин рецесията няма да се трансформира в спор.
Сдружението " Центърът за развиване и политики " в поредност от мероприятия ще продължи да следи и проучва обществено-политическите процеси в страната за да бъдат създадени и подкрепени сполучливи практики за превъзмогване на наболелите рецесии. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ