Антон Страшимиров е от тия, които от обич към човека

„ Антон Страшимиров е от тия, които от любов към индивида не може да понесе гледката на човешките премеждия. “

~ Асен ЗЛАТАРОВ

Българския учен Асен Златаров (1885-1936)

Гражданин

Асен Златаров

Най-хубавият епитет, който мога да кажа за живота и делото на Антон Страшимирова, е: жител. И аз мисля тая подготовка в нейната чиста примитивност - такава, каквато беше когато революцията за Правата на Човека и Гражданина я носеше с чест и горделивост.

Да бъдеш жител е необичаен чоп за нашето време на нищожество и сметка. Защото, в случай че си белязан с тоя чоп, би трябвало да се простиш с изгодите на лесните домогвания и блажени прозявки; би трябвало да се обречеш щото малко на брой да те схванат и мнозина да ти заповядват, би трябвало да понесеш кръста на бедност и горда самотност, тъй като ще си неуместен постоянно и за приятелите си.

Тоя, който заслужава тая скъпа купа жител, би трябвало да я купи с цената на дълготраен героизъм и смелостта на отрешения за жертва и работа.

От живите наши духовни водачи и избраници Антон Страшимиров е на първа линия измежду неколцината единствено, които нашето време може да уточни като знаме и образец.

Лесно е да бъдеш воин на игрословия и чудатости във времена на цивилен мир и спокойни дни.

Но какъв брой калена воля за добро; какъв брой любов към тия, които страдат, какъв брой себеотрицания са потребни да вдигнеш глас на трибун, да отбележиш мигове на човещина и съвест тогава, когато тъмни сили издевателствуват над народа, когато злото се шири и властвува, крепено от високопоставени публични злодеи, когато зад святи пароли се прикриват жестокостта и цинизма, когато езиците са занемели и уплахата е принизила до животно индивида.

Тогава да бъдеш жител е героизъм, и в такива времена поличава дареният с нравствено предимство.

Антон Страшимиров е от тия, които от любов към индивида не може да понесе гледката на човешките премеждия.

И неговият глас на отвращение е проеквал в такива дни, с цел да сепне и жигоса; 1907 и 1924 години са най-ярките страници от живота на неговата гражданска стойност.

О, несъмнено, че тия, които не познават цената на подвига, намират време, с цел да хвърлят камък по отдалите се на отрешена социална работа и да жигосат със жлъч неговото дело. Така мнозина са постъпвали и с Антон Страшимирова. Но какво важи всичко това? Нима неговото дело на публицист и неговият живот не са най-хубавата защита за името му?

И през днешния ден кой ще посмее да го подцени?

И след това: той има най-хубавата премия, която човек може да пожелае: обичта и уважението на мислеща и трудова България, която в книгите му вижда същия жител, какъвто го познава и от дните на своята злочестина, когато той е бил покровител на гонените и разобличител на незаконните и жестоките.

*Публикувано във в. „ Литературен глас ”, 15 ноември 1931 година

Източник: 
*Антон Страшимиров - портретна фотография, източник: ДА „ Архиви “ - bg.wikipedia.org
*Българския учен Асен Златаров (1885-1936), bg.wikipedia.org