САЩ срещу Иран: Каква техника ще участва в неизбежния конфликт
Американски бойни самолети във въздуха и кораби на позиция за осъществяване на масиран ракетен удар – това имаше против себе си Иран в ранните часове на днешния ден локално време. Макар президентът Доналд Тръмп да анулира безусловно в последния миг интервенцията, военното опълчване сред Вашингтон и Техеран към този момент наподобява съвсем неизбежно.
Инцидентите от последните дни – офанзивите против петролни танкери и свалянето на американски безпилотен аероплан, нажежиха политическото говорене до степен, в която към този момент звучат съвсем несериозно мненията, че никой не желае война в района. Нова ескалация съвсем несъмнено ще изпрати управленията и на двете страни в обстановка, в която просто нямат опция за стъпка обратно.
Тръмп е отменил въздушна офанзива против Иран в последния миг Напрежението ескалира, откакто Техеран смъкна американски дрон
Това може докара до конфликт сред въоръжени сили, които имат големи разлики в мащабите си, техническото си ниво, само че и мотивацията да пазят ползите си.
Позната настройка от Съединени американски щати
Самолетоносач (в случая - „ Ейбрахам Линкълн”), тежък кръстосвач, четири разрушителя, стратегически бомбардировачи – по този метод в най-общ проект наподобяват ударните групи на Съединени американски щати по време на всички акции в Близкия Изток през последните десетилетия.
Снимка: Wikimedia Commons
Авиокрилото на самолетоносача включва изтребители F/A-18 “Хорнет”, както и машини, особено модифицирани за радиоелектронна битка. От палубата на „ Ейбрахам Линкълн” изхвърчат и летящи радари E-2 „ Хоукай”.
Снимка: iStock
Кръстосвачът и разрушителите пък са плаващи батареи, оборудвани с по сред 90 и 122 установки за изстрелване на крилати ракети „ Томахоук” или други „ умни” муниции за заличаване на летящи или водни цели.
Ракетни залпове могат да дойдат и от най-стария ударен аероплан на американските Военновъздушни сили – „ летящата крепост” B-52. „ Ветеранът” от Виетнамската война може да засипва вражеските цели и с авиобомби, откакто противовъздушната защита е унищожена.
За отбраната на американските кораби и бази има изпратени изтребители F-15C, които носят по 6 ракети за поразяване на цели на междинна отдалеченост и по още 2 за маневрен въздушен пердах. Противовъздушната защита от земята се обезпечава от комплекса „ Пейтриът”, който има и опция да стопира крилати и балистични ракети.
През последните близо 30 година, обаче, на Съединени американски щати не се е налагало да се бори с съперник, който има действителни благоприятни условия за боен отговор на нахлуване.
Отговорът на Иран
Ислямската република се постанова да води дълъг боен спор безусловно месеци след промяната на режима през 1979 година 10-годишната кървава война с Ирак е последната, в която страната е непосредствено ангажирана. Въпреки това, съгласно доста анализатори въоръжените сили на страната под една или друга форма натрупат опит и на други места – напоследък, Сирия (където оказват помощ на режима на Башар ал-Асад) и Йемен (където бунтовниците хуси са подкрепяни от Техеран против арабската коалиция).
Техниката на иранската войска е комплицирана композиция от западни мостри, останали от преди революцията в страната преди 40 година, китайски, руски, съветски и локално създадени модели. Именно на личната си военна индустрия разчита Иран, с цел да излезе от тежката обстановка с непрестанен дефицит на аварийни елементи за остарялото съоръжение.
Така сега Противовъздушна отбрана на страната разчита на остарелите комплекси „ Хоук”, „ Рапир” от преди близо половин век, само че и на доста други системи.
Снимка: EPA
Основен комплекс за отбрана на огромен периметър е руският С-200 „ Вега”, осъвременен и създаван в локални фабрики. Дълго време Иран не успяваше да се достави с по-модерната С-300, която може да се употребява и за противоракетна защита. Към момента има 4 батареи от модификацията С-300П и още толкоз от по-далекобойната С-300ПМУ2.
Първият създаден в страната ЗРК – „ Саяд-1” е от 2001 година и в действителност е копие на китайската версия на руския С-75 от 60-те години. Чисто локалните ракетни комплекси датират от последното десетилетие, като най-масови са системите със междинен радиус на деяние като „ Мерсад” (над 400 установки) и „ Раад” (над 400 установки). С комплекс от фамилията на „ Раад” беше погубен американският безмоторник.
Кой унищожи US шпионския безпилотник? Зетнитно-ракетен комплекс иранско произвеждане за пръв път стопира дрона от тежка категория
Един от най-амбициозните планове по линия на иранското Противовъздушна отбрана е комплексът „ Бавар-373”, който в началото беше основан поради невъзможността за покупка на съветски С-300. В последна сметка той влезе в произвеждане и сега има най-малко 12 батареи, които пазят стратегически обекти.
Снимка: Wikimedia Commons
Във въздуха иранските Военновъздушни сили могат да вдигнат над 40 МиГ-29, само че множеството останали бойни самолети на ислямската република не са конкурентни на евентуалния съперник.
Останалите от преди 1979 година и изнесли на гърба си войната с Ирак през 80-те американски F-14 „ Томкет”, F-4 „ Фантом” и F-5 са в неразбираемо техническо положение заради компликациите в намирането на части и осъществяването на поправки.
Снимка: Wikimedia Commons
Други остарели самолети на първа линия са китайският „ Ченгу” J-7 (еквивалент на МиГ-21) и френският „ Мираж” F-1. Местната авиопромишленост създава без лиценз два самолета, основани на F-5 – изтребителя „ Сегех” и ударния „ Азаракш”. За поразяване на земни цели иранските Военновъздушни сили имат 6 съветски Су-25МК и две ескадрили фронтови бомбардировачи Су-24МК.
Снимка: Wikimedia Commons
Най-вероятно обаче Иран би дал отговор на възможен удар посредством ракетните си войски. Те имат огромно количество ракети вид „ Скъд”, в това число и създадени в страната.
Обектите на над 1000 км от Иран също не са в цялостна сигурност, защото на въоръжение са няколко разнообразни комплекса със междинен и огромен радиус на поразяване. Първата иранска ракета от този клас е „ Шабаб-3”, която е на въоръжение в минимум 6 бригади. Някои от модификациите като „ Гадр-110” имат радиус на деяние от 2000 км.
През последните години се появиха информации за два нови комплекса с двустепенни ракети с твърдо гориво – „ Ашура” и „ Седжил”. Те имат по-малко време за разрастване и подготовка за изстрелване, а също така са по-трудни за заличаване от ПРО след пуск. Няма данни какъв брой от тях са застъпили на бойно дежурство.
Какво да чакаме
Противопоставянето на съперник с ешелонирана противовъздушна защита, който може да отговори с балистични ракети слага Вашингтон в обстановка, не прекомерно друга от тази в навечерието на интервенция „ Пустинна буря” през 1991 година Тогава първичните упования бяха за големи загуби за съюзническата авиация през първите дни от боевете и за мощен ракетен отговор от страна на Багдад.
В последна сметка, прецизни удари по основни инфраструктурни обекти и ефикасна приложимост на разследващите данни доведоха безусловно за часове до провал на иракската войска, считана преди спора за една от най-силните в света. Със сигурност, обаче, в Техеран са изучили добре метода на деяние на американските сили и няма да повторят грешките на своите сътрудници.
Така евентуално всички информационни, електропреносни и така нататък връзки на значимите обекти от противовъздушната защита са дублирани (именно това се оказва „ слабото звено” в иракската Противовъздушна отбрана през 1991 г.), а, по образеца на Югославия през 1999 година, целият инвентар, който не е необходим за отразяване на първата офанзива, е прикрит в добре замаскирани подземни укрития и сменен на забележимите от спътниците места с макети.
Американското командване, на собствен ред, евентуално няма да поеме хазартни опасности и ще се стреми да ограничи мащабите на възможен удар до минимума, който въпреки всичко би донесъл нужния политически резултат. Израелските офанзиви по ирански цели в Сирия научиха радарните оператори и плановете на ЗРК по какъв начин да се пазят от удар от въздуха, а също и по какъв начин да дават отговор – като свалянето на F-16 през февруари т.г. е доказателство за опциите им.
Сегашното политическо управление на Иран (за разлика от това по времето на хардлайнера Махмуд Ахмединежад) наподобява по-слабо склонно да се впуска в гибелен пълномащабен спор със западните сили, а в Белия дом Доналд Тръмп добре осъзнава какъв удар по проектите му за нов мандат може да се окаже провал на война с Иран и следващо „ затъване” там по образеца на необятно подложените на критика от него акции в Ирак и Афганистан.
И двете сили в този евентуален спор осъзнават своите мощни и слаби страни и трезвата преценка е, че ориентираните в двете направления ракети са по-скоро мотив на масата за договаряния, в сравнение с действително готови бойни оръжия. Дали обаче залогът със скупчването на толкоз бойна техника и войнствена изразителност няма да се окаже съдбовно огромен, идващите няколко дни ще покажат.
Инцидентите от последните дни – офанзивите против петролни танкери и свалянето на американски безпилотен аероплан, нажежиха политическото говорене до степен, в която към този момент звучат съвсем несериозно мненията, че никой не желае война в района. Нова ескалация съвсем несъмнено ще изпрати управленията и на двете страни в обстановка, в която просто нямат опция за стъпка обратно.
Тръмп е отменил въздушна офанзива против Иран в последния миг Напрежението ескалира, откакто Техеран смъкна американски дрон
Това може докара до конфликт сред въоръжени сили, които имат големи разлики в мащабите си, техническото си ниво, само че и мотивацията да пазят ползите си.
Позната настройка от Съединени американски щати
Самолетоносач (в случая - „ Ейбрахам Линкълн”), тежък кръстосвач, четири разрушителя, стратегически бомбардировачи – по този метод в най-общ проект наподобяват ударните групи на Съединени американски щати по време на всички акции в Близкия Изток през последните десетилетия.
Снимка: Wikimedia Commons
Авиокрилото на самолетоносача включва изтребители F/A-18 “Хорнет”, както и машини, особено модифицирани за радиоелектронна битка. От палубата на „ Ейбрахам Линкълн” изхвърчат и летящи радари E-2 „ Хоукай”.
Снимка: iStock
Кръстосвачът и разрушителите пък са плаващи батареи, оборудвани с по сред 90 и 122 установки за изстрелване на крилати ракети „ Томахоук” или други „ умни” муниции за заличаване на летящи или водни цели.
Ракетни залпове могат да дойдат и от най-стария ударен аероплан на американските Военновъздушни сили – „ летящата крепост” B-52. „ Ветеранът” от Виетнамската война може да засипва вражеските цели и с авиобомби, откакто противовъздушната защита е унищожена.
За отбраната на американските кораби и бази има изпратени изтребители F-15C, които носят по 6 ракети за поразяване на цели на междинна отдалеченост и по още 2 за маневрен въздушен пердах. Противовъздушната защита от земята се обезпечава от комплекса „ Пейтриът”, който има и опция да стопира крилати и балистични ракети.
През последните близо 30 година, обаче, на Съединени американски щати не се е налагало да се бори с съперник, който има действителни благоприятни условия за боен отговор на нахлуване.
Отговорът на Иран
Ислямската република се постанова да води дълъг боен спор безусловно месеци след промяната на режима през 1979 година 10-годишната кървава война с Ирак е последната, в която страната е непосредствено ангажирана. Въпреки това, съгласно доста анализатори въоръжените сили на страната под една или друга форма натрупат опит и на други места – напоследък, Сирия (където оказват помощ на режима на Башар ал-Асад) и Йемен (където бунтовниците хуси са подкрепяни от Техеран против арабската коалиция).
Техниката на иранската войска е комплицирана композиция от западни мостри, останали от преди революцията в страната преди 40 година, китайски, руски, съветски и локално създадени модели. Именно на личната си военна индустрия разчита Иран, с цел да излезе от тежката обстановка с непрестанен дефицит на аварийни елементи за остарялото съоръжение.
Така сега Противовъздушна отбрана на страната разчита на остарелите комплекси „ Хоук”, „ Рапир” от преди близо половин век, само че и на доста други системи.
Снимка: EPA
Основен комплекс за отбрана на огромен периметър е руският С-200 „ Вега”, осъвременен и създаван в локални фабрики. Дълго време Иран не успяваше да се достави с по-модерната С-300, която може да се употребява и за противоракетна защита. Към момента има 4 батареи от модификацията С-300П и още толкоз от по-далекобойната С-300ПМУ2.
Първият създаден в страната ЗРК – „ Саяд-1” е от 2001 година и в действителност е копие на китайската версия на руския С-75 от 60-те години. Чисто локалните ракетни комплекси датират от последното десетилетие, като най-масови са системите със междинен радиус на деяние като „ Мерсад” (над 400 установки) и „ Раад” (над 400 установки). С комплекс от фамилията на „ Раад” беше погубен американският безмоторник.
Кой унищожи US шпионския безпилотник? Зетнитно-ракетен комплекс иранско произвеждане за пръв път стопира дрона от тежка категория
Един от най-амбициозните планове по линия на иранското Противовъздушна отбрана е комплексът „ Бавар-373”, който в началото беше основан поради невъзможността за покупка на съветски С-300. В последна сметка той влезе в произвеждане и сега има най-малко 12 батареи, които пазят стратегически обекти.
Снимка: Wikimedia Commons
Във въздуха иранските Военновъздушни сили могат да вдигнат над 40 МиГ-29, само че множеството останали бойни самолети на ислямската република не са конкурентни на евентуалния съперник.
Останалите от преди 1979 година и изнесли на гърба си войната с Ирак през 80-те американски F-14 „ Томкет”, F-4 „ Фантом” и F-5 са в неразбираемо техническо положение заради компликациите в намирането на части и осъществяването на поправки.
Снимка: Wikimedia Commons
Други остарели самолети на първа линия са китайският „ Ченгу” J-7 (еквивалент на МиГ-21) и френският „ Мираж” F-1. Местната авиопромишленост създава без лиценз два самолета, основани на F-5 – изтребителя „ Сегех” и ударния „ Азаракш”. За поразяване на земни цели иранските Военновъздушни сили имат 6 съветски Су-25МК и две ескадрили фронтови бомбардировачи Су-24МК.
Снимка: Wikimedia Commons
Най-вероятно обаче Иран би дал отговор на възможен удар посредством ракетните си войски. Те имат огромно количество ракети вид „ Скъд”, в това число и създадени в страната.
Обектите на над 1000 км от Иран също не са в цялостна сигурност, защото на въоръжение са няколко разнообразни комплекса със междинен и огромен радиус на поразяване. Първата иранска ракета от този клас е „ Шабаб-3”, която е на въоръжение в минимум 6 бригади. Някои от модификациите като „ Гадр-110” имат радиус на деяние от 2000 км.
През последните години се появиха информации за два нови комплекса с двустепенни ракети с твърдо гориво – „ Ашура” и „ Седжил”. Те имат по-малко време за разрастване и подготовка за изстрелване, а също така са по-трудни за заличаване от ПРО след пуск. Няма данни какъв брой от тях са застъпили на бойно дежурство.
Какво да чакаме
Противопоставянето на съперник с ешелонирана противовъздушна защита, който може да отговори с балистични ракети слага Вашингтон в обстановка, не прекомерно друга от тази в навечерието на интервенция „ Пустинна буря” през 1991 година Тогава първичните упования бяха за големи загуби за съюзническата авиация през първите дни от боевете и за мощен ракетен отговор от страна на Багдад.
В последна сметка, прецизни удари по основни инфраструктурни обекти и ефикасна приложимост на разследващите данни доведоха безусловно за часове до провал на иракската войска, считана преди спора за една от най-силните в света. Със сигурност, обаче, в Техеран са изучили добре метода на деяние на американските сили и няма да повторят грешките на своите сътрудници.
Така евентуално всички информационни, електропреносни и така нататък връзки на значимите обекти от противовъздушната защита са дублирани (именно това се оказва „ слабото звено” в иракската Противовъздушна отбрана през 1991 г.), а, по образеца на Югославия през 1999 година, целият инвентар, който не е необходим за отразяване на първата офанзива, е прикрит в добре замаскирани подземни укрития и сменен на забележимите от спътниците места с макети.
Американското командване, на собствен ред, евентуално няма да поеме хазартни опасности и ще се стреми да ограничи мащабите на възможен удар до минимума, който въпреки всичко би донесъл нужния политически резултат. Израелските офанзиви по ирански цели в Сирия научиха радарните оператори и плановете на ЗРК по какъв начин да се пазят от удар от въздуха, а също и по какъв начин да дават отговор – като свалянето на F-16 през февруари т.г. е доказателство за опциите им.
Сегашното политическо управление на Иран (за разлика от това по времето на хардлайнера Махмуд Ахмединежад) наподобява по-слабо склонно да се впуска в гибелен пълномащабен спор със западните сили, а в Белия дом Доналд Тръмп добре осъзнава какъв удар по проектите му за нов мандат може да се окаже провал на война с Иран и следващо „ затъване” там по образеца на необятно подложените на критика от него акции в Ирак и Афганистан.
И двете сили в този евентуален спор осъзнават своите мощни и слаби страни и трезвата преценка е, че ориентираните в двете направления ракети са по-скоро мотив на масата за договаряния, в сравнение с действително готови бойни оръжия. Дали обаче залогът със скупчването на толкоз бойна техника и войнствена изразителност няма да се окаже съдбовно огромен, идващите няколко дни ще покажат.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ