Вашингтон да се погледне в огледалото
Ако превръщането на комерсиалните и финансовите наказания в оръжие не се окаже задоволително средство, администрацията на щатския президент Доналд Тръмп може да трансферира агресивността си върху зелените пари и към валутните пазари, отбелязва някогашният деец от щатското финансово министерство Марк Соубъл, който сега е ръководител на OMFIF (Official Monetary and Financial Institutions Forum). (Бел. ред. - OMFIF е самостоятелен институт за централни банки, икономическа политика и обществени инвестиции). Белият дом даже желае да институционализира тази експанзия в щатската валутна политика. Този сгрешен метод ще навреди на Америка и ще отслаби интернационалната парична система, предизвестява Соубъл.
Загърбвайки траялата две десетилетия политика на "силен $ " и ограничавайки мненията за валутните пазари, американската администрация се включи в шумни акции против основни задгранични валути. Очевидно политиците подценяват обстоятелството, че слабостта на дадена парична единица може напълно основателно да отразява пазарните сили и вместо това се държат по този начин, като че ли поевтиняващите валути са просто нездравословна процедура.
Да вземем за образец рецензиите на Тръмп против ръководителя на Европейската централна банка - Марио Драги и юнското му предизвестие за по-ефективна парична политика. Основанията на Драги са кристално ясни - икономическата интензивност на еврозоната е слаба, а инфлационната вероятност - настойчиво алегорична. Следователно повече парични тласъци са изцяло съвместими със отговорностите на ЕЦБ, даже те да доведат до спад на еврото.
На последното заседание на финансовите министри от Г-20 във Фукуока, американският участник Стийвън Мнучин отбелязал, че пазарите са привикнали с китайските интервенции в поддръжка на юана и е загатнал, че неналичието на такива дейности са сигнал към интернационалната общественост за желанието на Пекин да отслаби националната валута. Очевидно Белият дом желае да предотврати пробив на равнището от 7 юана за един щ. $, даже в случай че зад слабостта на китайските пари се крият справедливи аргументи. А такива са налице: по-високите мита върху китайския експорт за Щатите отслабва конкурентната мощност на Пекин, респективно натиска надолу юана. Китай пък въобще няма аргументи да стяга паричната си политика и да пази валутата си като се регистрира забавянето на локалното стопанство, най-много поради комерсиалната война с американците.
Администрацията на Тръмп наподобява подценява обстоятелството, че макар икономическите проблеми на Съединени американски щати, съществуват ред основателни аргументи за усилването на зелените пари. По-силният щатски напредък е удобен за вложения в Америка, за разлика от анемичните Европа и Япония. По-високите публични лихвени проценти, които дават отговор и на по-силното развиване на Щатите, са съпроводени от зле ориентирана, проциклична фискална политика на администрацията, която подтиква търсенето на долари. Противно на дългогодишните задължения на Г-20 към валутната политика, по-голямата част от които са написани във Вашингтон, Белият дом се стреми целеустремено да отслаби зелените пари, с цел да увеличи конкурентната мощност на страната или пък да принуди конкурентните валути да нарастнат, отново със същата цел.
За да подкрепи постигането на тази цел, щатското финансово министерство стегна критериите си за валутни "манипулации " в последния си "Доклад за валутната политика ". Ведомството вярно разшири мрежата от "основни търговски сътрудници " от АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), които могат да бъдат изключени от "черния лист " на манипулаторите. Но в същото време намали от три на два % от Брутният вътрешен продукт прага на остатъка по настоящата сметка, който да ги уличи като манипулатори. Това е прекомерно ниска стойност и може да не се вземе поради действителните структурни или циклични аргументи за сходни скромни остатъци при някои страни. В последния си отчет финансовото министерство на Съединени американски щати понижи двойно размера на двустранните салда поради Китай, въпреки че остатъкът по китайската настояща сметка е дребен и е напът да се стопи. Нещо повече, Китайската национална банка не интервенира, с цел да отслаби валутата, а да я ускори.
Другият инструмент, който американската администрация употребява извънредно нападателно, е да свърже валутните хранителни запаси с комерсиалните покупко-продажби - развой, почнал още по времето на ръководството на Барак Обама. В комерсиалното съглашение на Съединени американски щати с Канада и Мексико са включени и валутни условия. Така за първи път задължения във връзка с валутната политика ще бъдат задействани законно при разрешаването на спор по комерсиалната договорка. И въпреки че в тази ситуация това не е чак от такова значение (защото валутите на Северна Америка плават свободно), то е значим казус за бъдещи договорености. Нещо повече, комерсиалната договорка сред Съединени американски щати и Китай, която се разисква от месеци, също включва валутна глава.
Накрая, министерството на търговията, с благословията на Белия дом, предложи нормативна уредба, която може да направи "подценяването " на валутата компенсираща субсидия. Това значи, че въпросната страна дава "нечестна " финансова поддръжка за износа си.
Почти всички търговски специалисти и адвокати настояват, че сходен норматив опонира на разпоредбите на Световната комерсиална организация. Нещо повече, няма акуратен метод за премерване на степента на подценяване на дадена валута. Монетарната политика въздейства извънредно мощно на придвижванията на обменните курсове и би трябвало да се насочи към постигането на оптималната претовареност и ценова непоклатимост, а не към избран търговски баланс, за което са съгласни и Г-7 и Г-20. Паричната политика е задача на Федералния запас и няма нищо общо с търговията.
Ако Съединени американски щати би трябвало да дефинират равновесната точка на валутния курс долар-юан, цената й ще зависи от това дали Вашингтон счита, че мечтаният двустранен търговски баланс е стотици милиарди $ или нула. С сходна теза не са съгласни болшинството икономисти. Защото, в случай че подценяването на дадена парична единица е противоположната страна на силата на $ и неговата висока цена се дължи на щатската политика или икономическо развиване, би трябвало ли подценената валута да се глоби?
Белият дом е в правото си да уличава фактически нездравословните валутни практики. Но никога не би трябвало първо да порицава задграничните валутни тактики и да ги приема за неверни. Защото това води до протекционизъм и няма да е в интерес на Америка. Международната парична система ще е по-слаба, в случай че Съединени американски щати внесат ненужни валутни спорове в комерсиалните войни, нежелана ограниченост на финансовите наказания и противоречие от интернационалните институции.
Загърбвайки траялата две десетилетия политика на "силен $ " и ограничавайки мненията за валутните пазари, американската администрация се включи в шумни акции против основни задгранични валути. Очевидно политиците подценяват обстоятелството, че слабостта на дадена парична единица може напълно основателно да отразява пазарните сили и вместо това се държат по този начин, като че ли поевтиняващите валути са просто нездравословна процедура.
Да вземем за образец рецензиите на Тръмп против ръководителя на Европейската централна банка - Марио Драги и юнското му предизвестие за по-ефективна парична политика. Основанията на Драги са кристално ясни - икономическата интензивност на еврозоната е слаба, а инфлационната вероятност - настойчиво алегорична. Следователно повече парични тласъци са изцяло съвместими със отговорностите на ЕЦБ, даже те да доведат до спад на еврото.
На последното заседание на финансовите министри от Г-20 във Фукуока, американският участник Стийвън Мнучин отбелязал, че пазарите са привикнали с китайските интервенции в поддръжка на юана и е загатнал, че неналичието на такива дейности са сигнал към интернационалната общественост за желанието на Пекин да отслаби националната валута. Очевидно Белият дом желае да предотврати пробив на равнището от 7 юана за един щ. $, даже в случай че зад слабостта на китайските пари се крият справедливи аргументи. А такива са налице: по-високите мита върху китайския експорт за Щатите отслабва конкурентната мощност на Пекин, респективно натиска надолу юана. Китай пък въобще няма аргументи да стяга паричната си политика и да пази валутата си като се регистрира забавянето на локалното стопанство, най-много поради комерсиалната война с американците.
Администрацията на Тръмп наподобява подценява обстоятелството, че макар икономическите проблеми на Съединени американски щати, съществуват ред основателни аргументи за усилването на зелените пари. По-силният щатски напредък е удобен за вложения в Америка, за разлика от анемичните Европа и Япония. По-високите публични лихвени проценти, които дават отговор и на по-силното развиване на Щатите, са съпроводени от зле ориентирана, проциклична фискална политика на администрацията, която подтиква търсенето на долари. Противно на дългогодишните задължения на Г-20 към валутната политика, по-голямата част от които са написани във Вашингтон, Белият дом се стреми целеустремено да отслаби зелените пари, с цел да увеличи конкурентната мощност на страната или пък да принуди конкурентните валути да нарастнат, отново със същата цел.
За да подкрепи постигането на тази цел, щатското финансово министерство стегна критериите си за валутни "манипулации " в последния си "Доклад за валутната политика ". Ведомството вярно разшири мрежата от "основни търговски сътрудници " от АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), които могат да бъдат изключени от "черния лист " на манипулаторите. Но в същото време намали от три на два % от Брутният вътрешен продукт прага на остатъка по настоящата сметка, който да ги уличи като манипулатори. Това е прекомерно ниска стойност и може да не се вземе поради действителните структурни или циклични аргументи за сходни скромни остатъци при някои страни. В последния си отчет финансовото министерство на Съединени американски щати понижи двойно размера на двустранните салда поради Китай, въпреки че остатъкът по китайската настояща сметка е дребен и е напът да се стопи. Нещо повече, Китайската национална банка не интервенира, с цел да отслаби валутата, а да я ускори.
Другият инструмент, който американската администрация употребява извънредно нападателно, е да свърже валутните хранителни запаси с комерсиалните покупко-продажби - развой, почнал още по времето на ръководството на Барак Обама. В комерсиалното съглашение на Съединени американски щати с Канада и Мексико са включени и валутни условия. Така за първи път задължения във връзка с валутната политика ще бъдат задействани законно при разрешаването на спор по комерсиалната договорка. И въпреки че в тази ситуация това не е чак от такова значение (защото валутите на Северна Америка плават свободно), то е значим казус за бъдещи договорености. Нещо повече, комерсиалната договорка сред Съединени американски щати и Китай, която се разисква от месеци, също включва валутна глава.
Накрая, министерството на търговията, с благословията на Белия дом, предложи нормативна уредба, която може да направи "подценяването " на валутата компенсираща субсидия. Това значи, че въпросната страна дава "нечестна " финансова поддръжка за износа си.
Почти всички търговски специалисти и адвокати настояват, че сходен норматив опонира на разпоредбите на Световната комерсиална организация. Нещо повече, няма акуратен метод за премерване на степента на подценяване на дадена валута. Монетарната политика въздейства извънредно мощно на придвижванията на обменните курсове и би трябвало да се насочи към постигането на оптималната претовареност и ценова непоклатимост, а не към избран търговски баланс, за което са съгласни и Г-7 и Г-20. Паричната политика е задача на Федералния запас и няма нищо общо с търговията.
Ако Съединени американски щати би трябвало да дефинират равновесната точка на валутния курс долар-юан, цената й ще зависи от това дали Вашингтон счита, че мечтаният двустранен търговски баланс е стотици милиарди $ или нула. С сходна теза не са съгласни болшинството икономисти. Защото, в случай че подценяването на дадена парична единица е противоположната страна на силата на $ и неговата висока цена се дължи на щатската политика или икономическо развиване, би трябвало ли подценената валута да се глоби?
Белият дом е в правото си да уличава фактически нездравословните валутни практики. Но никога не би трябвало първо да порицава задграничните валутни тактики и да ги приема за неверни. Защото това води до протекционизъм и няма да е в интерес на Америка. Международната парична система ще е по-слаба, в случай че Съединени американски щати внесат ненужни валутни спорове в комерсиалните войни, нежелана ограниченост на финансовите наказания и противоречие от интернационалните институции.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ