Зеленият лудитизъм е непреодолимата пречка пред зеленото бъдеще
а 31 октомври деятелите от Национална гражданска самодейност „ България за Сърнена Средна гора “ оповестиха дефинитивна победа. Правителството анулира разрешителното за изследване за железни потребни изкопаеми на Дънди Прешъс Металс.
С това опитите на компанията да разбере дали въобще в региона има нещо забавно приключиха преди още да са почнали. Защото обединените лудити, в това число всевъзможни патриоти, зелени, червени и гербери, съумяха да ги изгонят още преди компанията да подписа контракт за самото изследване и без действително да е стъпвала на място.
Това се случва на фона на рекордни цени на златото и ужасно развиване на добива в мините на ДПМ в Челопеч и Крумовград, които не престават да покачват стандарта на живот в двете общини даже и по време на настоящата икономическа злополука. Но както знаем „ бедността е най-справедливото наказване за нелепостта “.
Затова този път ще се спра на един различен аспект на добива на метали – връзката му с фантазиите на Европейската зелена договорка и Парижкото съглашение.
„ Енергийният преход стартира и приключва с металите. Ако желаете да генерирате, предавате или съхранявате нисковъглеродна сила, имате потребност от алуминий, кобалт, мед, никел и литий “. Това е извадка от мненията на Wood Mackenzie по отношение на последния им отчет.
Инвестиции от над 1 трилион $ ще са нужни за металите, които ще играят основна роля в енергийния преход през идващите 15 години, единствено с цел да се отговори на възходящите условия за декарбонизация. Това е съвсем двойно повече от вложените през предходните 15 години.
През септември Европейската комисия обнови листата на сериозните първични материали (critical raw materials) - стратегически значимите запаси, от вноса, на които зависи Европейският съюз. Сред тях са боксит, литий, исполин и стронций, волфрам – общо 30 разнообразни първични материали. Комисията отбелязва, че за акумулаторите за електрически автомобили и оборудванията за предпазване на сила Европейски Съюз ще се нуждае от 18 пъти повече литий и 5 пъти повече кобалт през 2030 година и съвсем 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт през 2050 година спрямо актуалните размери на доставки.
Дори при съвършени условия добивната промишленост мъчно би могла да се оправи с това гигантско предизвикателство. Не е инцидентно, че цените на медта, алуминия и никела доста бързо се възвърнаха и надвишиха равнищата от преди настъпването на пандемията – просто търсенето е високо, находищата се изчерпват, а вложенията не доближават даже да поддържат актуалното ползване.
На процедура добивната промишленост няма безусловно никакви шансове, тъй като във всеки един съответен случай на нов план ще би трябвало да преодолява съпротивата на миш-маш от патриоти, социалисти, „ еколози “ или просто „ разтревожени майки “. При това не с цел да започва рандеман, а с цел да може да разбере дали въобще някъде има нещо!
Точно подобен образец е казусът в Средна гора.
Забележете, че разрешенията за изследване се издават не за съответен метал, а за всевъзможни железни потребни изкопаеми. Дънди може да са известни като „ златотърсачи “, само че в действителност в Челопеч добиват доста повече мед, в сравнение с злато. Бъдете сигурни – няма да подминат, в случай че инцидентно попаднат на качествени залежи на кобалт, литий или никел. Всъщност най-вероятно е в Средна гора да намерят още веднъж мед, която е в основата на преноса и трансформацията на всичко, обвързвано с електричество.
Разминаването сред заклинанията за Зелената договорка и действителните дейности на Европейска комисия и страните-членки във връзка с сериозните първични материали е умопомрачително. Европа сякаш дава благо и драго да има значими самостоятелни източници на тези първични материали, само че когато се стигне до конкретика добивът им се проваля. България да вземем за пример разполага с едно от най-големите залежи на волфрам (обявен за сериозна суровина още през 2011 г.) в Европейски Съюз, само че не разрешава на концесионера да го създава.
Дори при релативно удобни условия от началото на изследванията до действителния рандеман от едно находище нормално минава най-малко десетилетие. При всеобщия публичен отпор, който добивната промишленост среща освен у нас, а в целия свят, обезпечаването на нужните количества метали за „ спасяването на планетата “ е безусловно невероятно.
Пред така наречен световен енергиен преход има голям брой бариери, само че най-високата са страховете, незнанието и нелепостта на същите „ зелени “ лудити, чиито фантазии за ВЕИ, електрически автомобили и декарбонизация добивната промишленост би трябвало да задоволи.
С това опитите на компанията да разбере дали въобще в региона има нещо забавно приключиха преди още да са почнали. Защото обединените лудити, в това число всевъзможни патриоти, зелени, червени и гербери, съумяха да ги изгонят още преди компанията да подписа контракт за самото изследване и без действително да е стъпвала на място.
Това се случва на фона на рекордни цени на златото и ужасно развиване на добива в мините на ДПМ в Челопеч и Крумовград, които не престават да покачват стандарта на живот в двете общини даже и по време на настоящата икономическа злополука. Но както знаем „ бедността е най-справедливото наказване за нелепостта “.
Затова този път ще се спра на един различен аспект на добива на метали – връзката му с фантазиите на Европейската зелена договорка и Парижкото съглашение.
„ Енергийният преход стартира и приключва с металите. Ако желаете да генерирате, предавате или съхранявате нисковъглеродна сила, имате потребност от алуминий, кобалт, мед, никел и литий “. Това е извадка от мненията на Wood Mackenzie по отношение на последния им отчет.
Инвестиции от над 1 трилион $ ще са нужни за металите, които ще играят основна роля в енергийния преход през идващите 15 години, единствено с цел да се отговори на възходящите условия за декарбонизация. Това е съвсем двойно повече от вложените през предходните 15 години.
През септември Европейската комисия обнови листата на сериозните първични материали (critical raw materials) - стратегически значимите запаси, от вноса, на които зависи Европейският съюз. Сред тях са боксит, литий, исполин и стронций, волфрам – общо 30 разнообразни първични материали. Комисията отбелязва, че за акумулаторите за електрически автомобили и оборудванията за предпазване на сила Европейски Съюз ще се нуждае от 18 пъти повече литий и 5 пъти повече кобалт през 2030 година и съвсем 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт през 2050 година спрямо актуалните размери на доставки.
Дори при съвършени условия добивната промишленост мъчно би могла да се оправи с това гигантско предизвикателство. Не е инцидентно, че цените на медта, алуминия и никела доста бързо се възвърнаха и надвишиха равнищата от преди настъпването на пандемията – просто търсенето е високо, находищата се изчерпват, а вложенията не доближават даже да поддържат актуалното ползване.
На процедура добивната промишленост няма безусловно никакви шансове, тъй като във всеки един съответен случай на нов план ще би трябвало да преодолява съпротивата на миш-маш от патриоти, социалисти, „ еколози “ или просто „ разтревожени майки “. При това не с цел да започва рандеман, а с цел да може да разбере дали въобще някъде има нещо!
Точно подобен образец е казусът в Средна гора.
Забележете, че разрешенията за изследване се издават не за съответен метал, а за всевъзможни железни потребни изкопаеми. Дънди може да са известни като „ златотърсачи “, само че в действителност в Челопеч добиват доста повече мед, в сравнение с злато. Бъдете сигурни – няма да подминат, в случай че инцидентно попаднат на качествени залежи на кобалт, литий или никел. Всъщност най-вероятно е в Средна гора да намерят още веднъж мед, която е в основата на преноса и трансформацията на всичко, обвързвано с електричество.
Разминаването сред заклинанията за Зелената договорка и действителните дейности на Европейска комисия и страните-членки във връзка с сериозните първични материали е умопомрачително. Европа сякаш дава благо и драго да има значими самостоятелни източници на тези първични материали, само че когато се стигне до конкретика добивът им се проваля. България да вземем за пример разполага с едно от най-големите залежи на волфрам (обявен за сериозна суровина още през 2011 г.) в Европейски Съюз, само че не разрешава на концесионера да го създава.
Дори при релативно удобни условия от началото на изследванията до действителния рандеман от едно находище нормално минава най-малко десетилетие. При всеобщия публичен отпор, който добивната промишленост среща освен у нас, а в целия свят, обезпечаването на нужните количества метали за „ спасяването на планетата “ е безусловно невероятно.
Пред така наречен световен енергиен преход има голям брой бариери, само че най-високата са страховете, незнанието и нелепостта на същите „ зелени “ лудити, чиито фантазии за ВЕИ, електрически автомобили и декарбонизация добивната промишленост би трябвало да задоволи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ