Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Академик Денков взе много правилна позиция, той се опитва да разговаря, опитва се най-вече да разчлени тези проблеми, които различните браншове дават, различните типове производители - и да реши за всеки един от тях по-отделно. Докато популистите, от друга страна, се опитват да тотализират, да го представят като едно цяло и да искат, разбира се, оставки. Това заяви в предаването „Пресечна точка” антропологът професор Ивайло Дичев по повод  ситуацията с протестите на земеделците, които блокираха страната. 

Той коментира и думите на премиера Денков, който сравни земеделците с терористи. "Вече стана някаква традиция у нас да обсъждаме кой какво казал, кой се извинил, кой му отговорил. Това сега не знам доколко е важно. Терористи в случая е някаква фигура. Може би премиерът е малко изнервен, доста тежко му е в момента, но това, което правят протестирищите, е точно тероризъм. Те щантажират правителството, като взимат за заложници всички нас - гражданите на държавата. Не мога да разбера защо в тази страна се позволява на някакви хора да протестират с тежки машини. Нека да протестират, нека да излязат на площада, както всички ние сме излизали, да скандират, да издигат лозунги. Но това да отидеш там с трактори, с комбайни.

Откъде накъде е това нещо? Мисля, че това с машини да се протестира е малко на границата на демокрацията", подчерта антропологът.

По думите му в случая с коментарите за това какви коли карали земеделните - не става въпрос за пари, изкарани с частен бизнес. "Това може да е подразнило земеделците, но става дума за хора, които разчитат на огромни държавни субсидии, за облекчения. Ако следите медиите, виждате какви само невероятни неща има за тях. Примерно намаление на ДДС, връщане на акцизите за гориво и какво ли не. И затова и казах, тотализиране. Популистите превръщат всичко това в един тотален проблем. А вътре в него има най-различни интереси и най-различни хора, най-различни видове хора. Академик Денков това се опита да покаже. Има няколко, не знам колко фамилии са те, които владеят огромната част от зърнодобива у нас", посочи Дичев. 

На въпрос каква е ролята на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който от началото на протестите  критикува подхода на премиера, че не бил достатъчно диалогичен с протестиращите земеделци, Дичев беше категоричен: "В момента просто му се вдига, както се казва, топка на воле. Точно преди изборите. Нинова дори за подозря, че той лично е организирал тези протести. Аз не знам такова нещо, не мога да прецена. Но в момента от него зависи дали ще устои тази ротационна коалиция. И той, особено ако получи добри резултати на местните избори, което е доста вероятно, ще започне да иска някакви неща - министри, преформулиране на управлението. Тоест  цялата коалиция в момента се държи на добрата воля на Бойко Борисов, който между другото се представя като един добронамерен човек, диалогичен. Ние много добре си спомняме как управляваше той. Той отстъпваше всеки път, когато трима души излязат на площада". 

Очаква се лидерите на четири от петте държави, които имат постоянни места в Съвета за сигурност на ООН, да пропуснат годишното събитие, на което се събират държавни и правителствени ръководители от цял свят.
Тяхното отсъствие може да има желана съпътстваща последица за Байдън: то може да даде тласък на усилията на администрацията му да подобри имиджа на Америка сред по-малко влиятелните страни в Африка, Латинска Америка и Азия, които разглеждат ООН като важен форум. То също така би могло да помогне за отдръпването на тези страни от Китай и Русия.
Не се очаква ръководителите на двата най-големи американски съперника - Китай и Русия - да присъстват. Ръководителите на двама основни американски съюзници - Обединеното кралство и Франция - също няма да се явят. Всички те имат различни или неизвестни причини да не пътуват до Ню Йорк.
За много по-бедни държави форумът на ООН е рядка възможност да се защитят пред големите световни сили. Много от тези страни не са канени на срещи като Г-20 или Г-7.
Подобно на Г-20, отсъствието на Китай дава възможност на Съединените щати да кажат: "Ей, всъщност ние сме тук и ни е грижа за развиващите се страни", казва Стюарт Патрик, анализатор от Фондацията за международен мир "Карнеги".
Последната среща на Г-20 се проведе през изминалия уикенд и Байдън изглежда се възползва от отсъствието на китайските и руските лидери, за да се ангажира със страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, напомняйки им за интереса, ресурсите и силата на Америка.
Говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Адриана Уотсън заяви, че САЩ смятат, че годишната среща на ООН остава "изключително актуална".
"Президентът разбира значението на това да се появи, за да разговаря с колегите си по критични въпроси", каза Уотсън.
Китайският върховен лидер Си Дзинпин често пропуска срещата в Ню Йорк и не се очаква да присъства тази година. Но също така бяха създадени известни интриги във връзка с решението му да не изпрати външния си министър Ван И на събитието. Китайското външно министерство потвърди в петък, че вместо него Си изпраща вицепрезидента Хан Джън.
Ван е ветеран в контактите на високо равнище с американски служители. Държавният секретар Антъни Блинкен покани Ван да посети САЩ и имаше очаквания, че той ще се види с Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН. Това можеше да бъде ключова стъпка в продължаващите усилия на САЩ да организират среща между Байдън и Си по-късно тази година. Ролята на китайския вицепрезидент е предимно церемониална.Това означава, че Хан ще играе по-скоро роля на заместник-председател на срещата на ООН, отколкото да се стреми към активна дипломатическа дейност.
Руският автократ Владимир Путин също често пропуска годишната среща на Общото събрание на ООН. Тъй като Международният наказателен съд е издал заповед за ареста му във връзка с войната в Украйна, пътуването е по-трудно от обикновено. (Въпреки това, поради сложни юридически причини, включително дипломатически привилегии, е малко вероятно Путин да бъде арестуван в Ню Йорк - ако САЩ изобщо му издадат виза).
Еманюел Макрон ще бъде домакин на британския крал Чарлз III за пътуване, което вече веднъж беше пренасрочено, след което ще последва посещение на папа Франциск.
"Макрон току-що беше на срещата на върха на Г-20. Той ще се занимава много с външна политика, така че има въпрос на баланс и време", каза френски министър, който, както и други споменати в тази история, получи анонимност, за да обсъди откровено чувствителната тема.
Отсъствието на британския министър-председател Риши Сунак е по-изненадващо, като се има предвид, че това ще бъде първата му Генерална асамблея, откакто зае поста си през октомври миналата година. Въпреки това, Сунак и неговата Консервативна партия напоследък се провалят в социологическите проучвания, което подсказва, че предстоят проблеми на изборите.
Служител на британското посолство, запознат с въпроса, заяви, че Сунак се грижи много за международната дипломация, но че при разглеждането на препълнения календар е било решено, че вътрешните приоритети трябва да вземат превес. Офисът на Сунак отбеляза, че той присъства на множество други срещи на световни лидери само в рамките на няколко месеца.
"Тази есен графикът на срещите на върха е особено интензивен, на фона на натоварените вътрешни програми", заяви служителят, като подчерта, че в Ню Йорк ще бъдат и други висши британски служители: "Нашият заместник министър-председател и министърът на външните работи ще бъдат ангажирани през цялата седмица."
Пътуването на срещи на върха може да бъде уморително, както и логистично предизвикателство за всеки световен лидер, особено когато срещите са подредени близо една до друга. Байдън пропусна двойка срещи на върха в Азия по-рано този месец, като вместо това изпрати вицепрезидента Камала Харис. Той има и едно предимство, когато става въпрос за ООН: намира се в неговата обичайна часова зона.
Все пак отсъствието на четирима лидери от т.нар. постоянна петорка, или П5, може да подхрани усещането сред много дипломати, че ООН е по-малко ориентирано към действия - и следователно по-малко значимо - многостранно място, отколкото, да речем, неотдавнашната среща на Г-20, където бяха обявени сделки на високо равнище.
Ситуацията показва, че "ООН не само не е единствен играч в града, но може би дори не е предпочитан играч", каза Патрик.
Фактът, че световните сили разполагат с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, често означава, че органът е парализиран по големи въпроси, като войната в Украйна, които поставят тези държави в противоречие.
Годишното събрание на Общото събрание често е в най-добрия случай перформативно. Основната тема са речите на световните лидери. Министрите на външните работи и други официални лица, които заместват отсъстващите лидери, обикновено са прехвърлени да говорят в края на едноседмичната програма.
Но тези страни все още ценят ООН като основна световна платформа.
"Неучастието в Общото събрание на ООН често се възприема от много държави като липса на ангажимент към ООН, а това не е добре", казва Питър Йео, старши служител във Фондацията на ООН.

Да спре веднага вносът на зърно, мляко, месо, мед, зеленчуци и др. продукти от Украйна! Това отсече Симеон Караколев, председател на овцевъдна асоциация и любимец на президента Румен Радев заради пилона, който издигна на Рожен.

Да се забрани всичко украинско, - такова е посланието.

От тв студио Андрей Райчев даде сериозна подкрепа на тезите на Караколев и допълни, че на 50 000 украинци са им ампутирали крака или крак. Каква точно е връзката на тази трагична статистика, ако въобще е вярна, с искането да се забрани всичко, произведено в Украйна за внос у нас, не стана ясно, но Райчев уточни, че българите били настроени срещу Киев, НАТО и ЕС. 

Фактите

България внася продукция от цял свят, най-вече от страни в Европа и Балканите.

Стокообменът ни с Турция е 7.3 млрд. евро. Сред стоките са мляко, месо и какво ли още не. Вносът от Република Северна Македония възлиза на 462 млн. лева, като нараства на годишна база с близо 28%. Да забраним ли вноса оттам?

Българският износ за Република Северна Македония, например, скача с цели 46% на годишна база, сочат данните на НСИ. Страната ни е изнесла стоки за 670 млн. лева за първите осем месеца на годината. Миналата година сме изнесли за близо 200 млн по-малко.

Българският износ за Китай записва значително повишение от близо 30% на годишна база към края на месец август тази година. За първите осем месеца на настоящата година, страната ни е изнесла стоки за Китай на обща стойност 1.5 млрд. лева. В същото време, вносът от Китай записва увеличение от 31.5% на годишна база до общата сума от 2.61 млрд. лева. Стотици тонове мед се внасят от Китай, също и месо и други селскостопански продукти.

Караколев не казва дали да забраним и този внос, който е десетки път по-голям по обем от вноса на стоки от Украйна?

Полша и Турция са най-големите вносители на плодове и зеленчуци у нас. В България на практика не се произвежда масло от прясно мляко, защото го внасяме от Франция. Това казва преди година председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. Нищо оттогава не се е променило, но Караколев обявява търговска война на Украйна.

Пресни зеленчуци се докарват от доста далеч през последните години. Става дума за картофи от Египет и Франция. Чесън от години насам се внася чак от Китай, свежи подправки от Израел, екзотични плодове от Чили, Еквадор, Колумбия, Коста Рика, Виетнам, Перу, Индия.

Оранжерийните зеленчуци идват от Турция и Гърция. Напоследък и от Албания и Северна Македония. Защо мълчи Караколев, който иначе е впечатляващо гръмогласен.

Защо?

Защо се тръгна от зърнопроизводството и се стигна до буквално всичко? Защо Караколев и кръгът около него мълчаха докато действаха служебните правителства на президента Радев? Статистиката по тяхно време е абсолютно същата, каквато и днес.

За повдигане бойкото настроение на протестиращите им пускат по уредби „Край Босфора шум се вдига“. Странно, защото от „край Босфора“ внасяме почти 48% от доматите и краставиците, които са в родните магазини и сергиите… Общо към 80% от доматите и краставиците са внос.

Защо мълчи Караколев? Да не би са му обещани премиерски или поне министерски пост в следващо служебно правителство?

Не е първият, за съжаление няма да е и последният, надъхал се с подобни очаквания, като тийнейджър с райски газ. Затова е българското земеделие е на това дередже.

А Елеонора Митрофанова потрива доволно ръце в посолството. И с право. Всичко върви по план - ето че и синдикатите вдигат хора от енергетиката на протести. Просто голямо съвпадение с тракторите, разбира се...

Витали Роник

Можем да овладеем ситуацията, ако обясним ясно за какво става дума - че е дошъл моментът за нов баланс между пазар, потребители и производители. Става въпрос за бъдещето на българското земеделие, дали ще развиваме едно много по-модерно земеделие, което има по-широк ефект, дори демографски. Сегашното развитие на земеделието е обезлюдяващо, заяви Попов.

Дали ще използваме думата терористи или друга дума, но не може да ставаме заложници на един вид земеделие, което трябва да се реформира много дълбоко, добави той.

Една голяма част от този казус е доста добре разбираем за хората. Когато говорим, че цените трябва да паднат и земеделието да се реформира, хората разбират. В същото време правителството полага големи усилия да подкрепи всички земеделци. Смятам, че с добра комуникация ще преодолеем този сблъсък, посочи екоминистърът.

По думите му обективната причина за наводненията по Южното ни Черноморие са изключително силните дъждове. Този район е описан в нашите планове като високорисков. Човешка намеса няма, но може да има човешки фактори като вида строителство. Още преди да падне дъждът можем да видим строителните дефекти на този мост, който се оказа фатален. Тези дефекти създават допълнителен риск и безспорно са човешка намеса, коментира Юлиян Попов.

Трябва да променим начина на ранното предупреждение, защото система има, но тя не стигна до всички хора. Можем да въведем система, с която да се изпращат есемеси на хората в района, както в Гърция, както и да се уведомяват всички ключови органи, като например МВР, каза министърът на околната среда и водите.

Ключът е да се работи много по-тясно с общините, добави той.

По повод подготвяния национален протест за запазване на въгледобива и срещу преждевременното затваряне на мощности във въглищния сектор Попов отбеляза, че трябва да бъде отворена възможността за инвестиции в новите технологии.

Справедливото социално решение изглежда така – ние сме длъжници към развитието на зелената енергетика в тези райони. Съдбата на въглищните централи е очевидна за мен и за много хора, заяви екоминистърът.

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

Да се спрем на някои от основните версии.

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

Емил Азар

Видимо беше, че започваме с различен старт. Оказа се разбира се, че район “Нови Искър” е имал навреме пари и има изготвени технически паспорти. Е това някак си е ясно и явно за управлението на ГЕРБ, някак си кметът на Столична община е майка на нейните си кметове от нейната партия и мащеха за останалите. Колегата от Панчерево се отказа веднага. Каза, че този срок е неизпълним и няма намерение да си къса нервите за нещо недостижимо. Аз обаче не. Познавате ме, трудно се отказвам. Скапах колегите си, свършихме много работа от тази, която трябваше да свърши фирмата, работихме почти денонощно и успяхме.

Тук е моментът да благодаря на колегите си. И на луната с вас тръгвам.

И така доволни и щастливи ние живеехме допреди два дни, защото знаехме, че за сградите на кметствата в кварталите Враждебна и Кремиковци чакаме одобрение по проекти от Фонда за развитие и възстановяване. Преди тези два напрегнати дни, колегите Дани Йорданова и Йовчо Йовчев ми носят писмо с искане до Столична общита да осигурят пари за авариен ремонт, защото покривът на кметството в Кремиковци много тече. Ядосвам се аз и им казвам - знаете, че голямата община пари няма да даде, звъннете в тяхната дирекция, отговаряща за европрограмите и питайте кога ще бъдат разглеждани депозираните проекти. Е това беше достатъчно лош момент за мен и колегите. Йовчо се връща след малко и достатъчно притеснен ми казва - Лили тези не са внесли проектите в срок и му били казали, че виновната колежка вече не работела в общината.

Ако искате ми вярвайте, но вдигнах кръвно 200 за секунди, нямам думи. Това не е нормално. Аз все пак съм кмет на района, ние се справихме, въпреки неадекватните срокове, а те дори не решиха, че трябва да ми кажат. Изпратих разбира се веднага съобщение на вайбър на г-жа Фандъкова, е и след това отговор не получих. Боли ме много и ми тежи, защото точно от ресора на г-жа Савина преди малко повече от четири години не защитиха проектите за канализация за районите Кремиковци и Панчерево , сега други проекти.

Отново се оказва, че ние дори няма нужда да знаем - е кои сме ние, някакъв район с някакъв кмет. Жестоко е и обидно също. Не знам докога ние ще сме нищо за общината, защото не става въпрос за къщата на кмета, а за сгради публична общинстка собственост, не районна.

Вярвам и искам от сърце отношението към този район и жителите му да се промени и знам, че това няма да се промени със сегашното управление. Моля се да бъдем забелязани. От сегашното мога винаги да получа обаждане с текст - “ако за теб е приемливо да напишеш в доклада като съвносител ….. ……”- общински съветник от ГЕРБ, “защото само така мога да обясня на групата съветници “ ГЕРБ-СДС “защо ти давам пари, ще ти ги дадем” и аз разбира се да отговоря - г-жо ……… всичко полезно за жителите на района за мен е приемливо. Ама госпожо Кмет, защо вие трябва да обяснявате на нашите съветници, та нали вие сте кмет и на този район?! Е оставям изводите всеки сам да си направи.

Бъдете здрави!

Публикувам и снимки от двете сгради, за да разберете колко наистина е необходим ремонта им.

Лилия Донкова, Facebook

Видимо беше, че започваме с различен старт. Оказа се разбира се, че район “Нови Искър” е имал навреме пари и има изготвени технически паспорти. Е това някак си е ясно и явно за управлението на ГЕРБ, някак си кметът на Столична община е майка на нейните си кметове от нейната партия и мащеха за останалите. Колегата от Панчерево се отказа веднага. Каза, че този срок е неизпълним и няма намерение да си къса нервите за нещо недостижимо. Аз обаче не. Познавате ме, трудно се отказвам. Скапах колегите си, свършихме много работа от тази, която трябваше да свърши фирмата, работихме почти денонощно и успяхме.

Тук е моментът да благодаря на колегите си. И на луната с вас тръгвам.

И така доволни и щастливи ние живеехме допреди два дни, защото знаехме, че за сградите на кметствата в кварталите Враждебна и Кремиковци чакаме одобрение по проекти от Фонда за развитие и възстановяване. Преди тези два напрегнати дни, колегите Дани Йорданова и Йовчо Йовчев ми носят писмо с искане до Столична общита да осигурят пари за авариен ремонт, защото покривът на кметството в Кремиковци много тече. Ядосвам се аз и им казвам - знаете, че голямата община пари няма да даде, звъннете в тяхната дирекция, отговаряща за европрограмите и питайте кога ще бъдат разглеждани депозираните проекти. Е това беше достатъчно лош момент за мен и колегите. Йовчо се връща след малко и достатъчно притеснен ми казва - Лили тези не са внесли проектите в срок и му били казали, че виновната колежка вече не работела в общината.

Ако искате ми вярвайте, но вдигнах кръвно 200 за секунди, нямам думи. Това не е нормално. Аз все пак съм кмет на района, ние се справихме, въпреки неадекватните срокове, а те дори не решиха, че трябва да ми кажат. Изпратих разбира се веднага съобщение на вайбър на г-жа Фандъкова, е и след това отговор не получих. Боли ме много и ми тежи, защото точно от ресора на г-жа Савина преди малко повече от четири години не защитиха проектите за канализация за районите Кремиковци и Панчерево , сега други проекти.

Отново се оказва, че ние дори няма нужда да знаем - е кои сме ние, някакъв район с някакъв кмет. Жестоко е и обидно също. Не знам докога ние ще сме нищо за общината, защото не става въпрос за къщата на кмета, а за сгради публична общинстка собственост, не районна.

Вярвам и искам от сърце отношението към този район и жителите му да се промени и знам, че това няма да се промени със сегашното управление. Моля се да бъдем забелязани. От сегашното мога винаги да получа обаждане с текст - “ако за теб е приемливо да напишеш в доклада като съвносител ….. ……”- общински съветник от ГЕРБ, “защото само така мога да обясня на групата съветници “ ГЕРБ-СДС “защо ти давам пари, ще ти ги дадем” и аз разбира се да отговоря - г-жо ……… всичко полезно за жителите на района за мен е приемливо. Ама госпожо Кмет, защо вие трябва да обяснявате на нашите съветници, та нали вие сте кмет и на този район?! Е оставям изводите всеки сам да си направи.

Бъдете здрави!

Публикувам и снимки от двете сгради, за да разберете колко наистина е необходим ремонта им.

Лилия Донкова, Facebook