В топ 5 сме в ЕС по младежи, които нито учат, нито работят /> var googletag = googletag || {}; googletag.cmd = googletag.cmd || []; { var gads = document.createElement; gads.async = true; gads.type = `text/javascript`; var useSSL = `https:` == document.
България е измежду петте страни с най-голям дял на младежи, които не учат и не работят в Европейския съюз.
Това е един тревожните обстоятелства, на които обръща внимание Институтът за пазарна стопанска система. За него той написа в новия си разбор, част от поредицата, отдадена на обществената политика, която си слага за цел да построи профила на младежите в България, които нито работят, нито учат.
Авторите на разбора желаят да изведат главните характерности на тези младежи - обучение, приходи, здравословно положение, район, фамилна среда.
Въз основа на резултатите те оферират съществени насоки за промяна на младежките политики, които да подобрят активирането и трайното връщане на младежите към образованието или към пазара на труда.
Сред значимите заключения на разбора е основната роля на бедността за задържането отвън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски приходи. Мнозинството от тях живеят в небогати семейства, което основава обилни спънки пред активирането им.
Сходно е наблюдението и при разпределението на приходите – до момента в който работещите или учещи младежи следват структурата на приходите на популацията като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.
Според изследването най-важният фактор, който разделя дейните от неактивните младежи, е образованието. Сред неактивните младежи има огромен дял, които са приключили единствено главно и по-ниско обучение, което блокира достъпа им до множеството сегменти на пазара на труда.
В същото време наклонността е към увеличение на търсенето на високообразовани експерти даже за доста от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на промишлеността. Ето за какво реализирането на пазара на труда на хора с ниско обучение ще става все по-трудно.
Сред неактивните младежи доминират тези от ромски генезис, като се следят обилни разлики в просветителния профил - измежду българите и турците има доста по-голям дял на приключилите приблизително и висше обучение. Това от своя страна значи, че разрешаването на казуса с неактивните младежи е неразривно обвързван с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, с изключение на директно ориентираните към активирането на младежите и връщането им на пазара на труда и в обучение.
Анализът не открива огромна взаимозависимост сред здравословното положение и неучастието в образованието, образованието и заетостта при българските младежи. Наблюдава се обаче, че има повече неактивни младежи в Южния централен и Югоизточния регион на страната.
На база резултатите от Института допускат, че има директна връзка сред майчинството, грижата за семейството и задържането отвън пазара на труда. Неактивните дами живеят в семейства със доста повече деца, а и като цяло с повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях, работата в дома е предопределящият фактор да стоят надалеч от пазара на труда.
Борислава Кирилова
Това е един тревожните обстоятелства, на които обръща внимание Институтът за пазарна стопанска система. За него той написа в новия си разбор, част от поредицата, отдадена на обществената политика, която си слага за цел да построи профила на младежите в България, които нито работят, нито учат.
Авторите на разбора желаят да изведат главните характерности на тези младежи - обучение, приходи, здравословно положение, район, фамилна среда.
Въз основа на резултатите те оферират съществени насоки за промяна на младежките политики, които да подобрят активирането и трайното връщане на младежите към образованието или към пазара на труда.
Сред значимите заключения на разбора е основната роля на бедността за задържането отвън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски приходи. Мнозинството от тях живеят в небогати семейства, което основава обилни спънки пред активирането им.
Сходно е наблюдението и при разпределението на приходите – до момента в който работещите или учещи младежи следват структурата на приходите на популацията като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.
Според изследването най-важният фактор, който разделя дейните от неактивните младежи, е образованието. Сред неактивните младежи има огромен дял, които са приключили единствено главно и по-ниско обучение, което блокира достъпа им до множеството сегменти на пазара на труда.
В същото време наклонността е към увеличение на търсенето на високообразовани експерти даже за доста от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на промишлеността. Ето за какво реализирането на пазара на труда на хора с ниско обучение ще става все по-трудно.
Сред неактивните младежи доминират тези от ромски генезис, като се следят обилни разлики в просветителния профил - измежду българите и турците има доста по-голям дял на приключилите приблизително и висше обучение. Това от своя страна значи, че разрешаването на казуса с неактивните младежи е неразривно обвързван с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, с изключение на директно ориентираните към активирането на младежите и връщането им на пазара на труда и в обучение.
Анализът не открива огромна взаимозависимост сред здравословното положение и неучастието в образованието, образованието и заетостта при българските младежи. Наблюдава се обаче, че има повече неактивни младежи в Южния централен и Югоизточния регион на страната.
На база резултатите от Института допускат, че има директна връзка сред майчинството, грижата за семейството и задържането отвън пазара на труда. Неактивните дами живеят в семейства със доста повече деца, а и като цяло с повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях, работата в дома е предопределящият фактор да стоят надалеч от пазара на труда.
Борислава Кирилова
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ