ОББ: Стабилен ръст на икономиката през деветте месеца на 2025 г.
През третото тримесечие на 2025 година българската стопанска система реализира относително висок действителен растеж от 3.2% спрямо третото тримесечие на предходната година. „ Въз основа на данните на Национален статистически институт нашите калкулации демонстрират нарастване на Брутният вътрешен продукт с 3.1% за деветмесечието (спрямо същия интервал предходната година) “, разяснява основният икономист на ОББд-р Емил Калчев.
От страна на търсенето, икономическата интензивност през деветмесечието се движеше от крайното ползване, което се усили солидно с 8.9% (реално) при преобладаващ условен дял (80.4%) в структурата на Брутният вътрешен продукт. Инвестициите набъбнаха даже още по-бързо, достигайки растеж от 9.7% и през своя надалеч по-малък дял (17.5%) устойчиво поддържаха растежа. На този декор и заради резултата на лимитираното търсене от главните търговски сътрудници, износът се сви с 4.6%, до момента в който вносът набъбна умерено с 3.6%, движен от растежа на покупателната дарба и вноса на артикули за ползване.
От страна на производството,
растежът за деветте месеца на 2025 година се движеше от строителството и услугите.
„ Строителството усили продукцията си с действително 6.9% през пъвите девет месеца на 2025 година, само че неговото въздействие върху динамичността на Брутният вътрешен продукт не бе изключително мощно, заради скромния му условен дял (4.6%). Макар и по-бавно, услугите също съществено набъбнаха – с 3.9% на годишна база, като задвижиха растежа на стопанската система въз основа на големия си дял в Брутният вътрешен продукт (63.9%) “, обясни доктор Калчев. Селското стопанство регистрира минимално нарастване от 1.2% при непретенциозен условен дял (3.6%), а промишлеността означи следващ спад с 2.7% (15.2% от БВП), корелирайки със спадащия експорт.
„ Поради мощния растеж на Брутният вътрешен продукт през деветмесечието, покачваме прогнозата си от 3% на 3.1% за 2025 година, оставайки консервативни.
Оставаме прогнозата за 2026 година непроменена на 2.7%, заради рисковете към растежа на главните ни търговски сътрудници (Германия, Румъния и др.), политическата неустойчивост и фискалната неустановеност в страната, в това число неприет бюджет за 2026 година, неразбираема средносрочна фискална рамка и други “, добави доктор Калчев.
По последни данни на Национален статистически институт през третото тримесечие на 2025 година цените на жилищата у нас набъбнаха с 15.4% по отношение на същия интервал на предходната година, като темпът се намали напълно нищожно – с 0.1 пр.п. спрямо този от второто тримесечие на годината.
В параленост с предишно тримесечие,
темпът на показателя на цените на жилищата от 3.8% се резервира и през третото тримесечие.
По този индикатор най-голямо нарастване за тримесечието записва Стара Загора (+7.2%), следвана от София (+5.3%) и Варна (+5.2%), а понижение бе регистрирано в Пловдив (-0.1%).
„ Очакваме цените да продължат да порастват и след въвеждане на еврото като публична валута на 1 януари т.г., само че да забавят темпа си, защото факторите, движещи пазара нагоре, трансформират своята активност в средносрочен проект “, изясни доктор Калчев.
Най-вероятно настойчивото разбиране от последните години, че цените на жилищата у нас са кардинално прекомерно ниски за страна членка на еврозоната ще имат към този момент по-ограничен резултат върху упованията на вложителите. Постепенно ще отпадат като движещи психически фактори и страховете от обезценяване на спестяванията при възможни инфлационни процеси, свързани с въвеждането на еврото, защото през идващите месеци този резултат ще бъде привършен като капацитет. „ Не на последно място, участието в еврозоната усъвършенства опциите за вложение на свободни средства и част от тях последователно ще се насочат отвън търсенето на парцели “, заключи основният икономист на ОББ.
