Днес вицепремиерът ще вземе участие в откриването на Срещата на върха за Целите за устойчиво развитие. Тя ще направи изказване на министерската среща на тема „Ролята на изкуствения интелект за ускоряване на напредъка за постигане на Целите за устойчиво развитие".

Вицепремиерът ще участва и в срещата на министрите на външните работи на страните членки на ЕС.

Очаква се утре Мария Габриел да участва в откриването на Общия дебат на 78-ата сесия на ОС на ООН.

В програмата на вицепремиера са редица двустранни срещи, в това число и двустранна среща от името на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, с министъра на външните работи на Република Чили Алберто ван Клаверен.

Мария Габриел ще участва и в Министерската кръгла маса относно необходимостта от изменение на Римския статут, както и в четиристранна среща на ниво външни министри между България, Гърция, Румъния и Хърватия. Предвижда се да бъдат дискутирани теми, свързани с инициативата „Три морета", регионално и икономическо сътрудничество.

В сряда Габриел ще участва в заседанието на Съвета за сигурност по време на открит дебат на ООН на тема "Отстояване на целите и принципите на Устава на ООН чрез ефективен мултилатерализъм: поддържане на мира и сигурността в Украйна".

Програмата на вицепремиера включва и подписване на Споразумението към Конвенцията на ООН по морско право за съхранение и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните отвъд национална юрисдикция.

На 21 септември се очаква участие на вицепремиера в подготвителната министерска среща за Срещата на върха за бъдещето, както и среща с генералния секретар на ООН, заедно с държавния глава Румен Радев.

В момента е между 1 и 2%. Всички знаем, че се храним с вносни плодове и зеленчуци. Има дисбаланс в сектор земеделие. И този дисбаланс трябва да бъде решен с държавна и последователна политика като се преразпределят по-разумно средствата за отделните браншове."Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова в предаването "Неделя 150" по БНР.

Решението на правителството и парламента за вдигане на ветото за внос на жито от Украйна Нинова определи като предателство на националния интерес. "Прави впечатление, че Полша, Словакия, Унгария, които са ястреби в подкрепата за Украйна - този път защитиха собствените си национални интереси, икономиката и земеделието си. Този проблем има европейско измерение. Защото 4 пъти нашия министър на земеделието е заявявал позиция против вдигането на забраната. И изведнъж по някакви неясни причини това отношение се променя. Едва ли с това ще спечелим оттук нататък подкрепата на този източноевропейски блок от държави, които трудно, но правилно се обединихме тогава", добави лидерът на социалистите.

"Твърдението, че това ще понижи цените на хляба и хлебните изделия - е лъжа. И днес хлебопроизводителите обявиха, че няма да вложат украинско зърно в българското производство. Пред мен те споделиха следното: “Няма да го направим, защото се страхуваме да не си замърсим производството, нямаме гаранции за чистотата на украинското зърно. То не отговаря на европейските изисквания. Цените няма да се намалят и социален ефект няма да има от това решение. Тук и стои здравния въпрос. Съмнявам се, че контрола ще бъде толкова сериозен, че ще може напълно да установи дали вносната пшеница не е опасна за здравето. Българските зърнопроизводители се притесняват от дъмпингови цени. Българското производство ще остане по складовете, ще се калкулират загуби, а по-евтината пшеница ще залее пазара. Дъмпингът е в търговията със зърно. Защото от него не се произвежда само хляб, а и фуражи и други. Започваме да се съмняваме, че става въпрос просто за икономически интереси. Ще задаваме въпроси, ще следим кои фирми ще внасят украинско зърно на ниски цени и дали ще го препродават на по-високи цени просто, за да реализират едни печалби за сметка на българския национален интерес и производство", категорична бе Нинова за рисковете след премахване на ветото за внос на продукти от Украйна.

По думите й протеста се разраства, а от вчера се наблюдава и включването на пчеларите в него, които с основание се ядосват. "Вносът на мед и пчелни продукти не само им подбива цената. Оказва се по техни думи, че се внася украински мед, преопакова се като български и се продава като такъв. И това убива международните пазари на българския мед. Ако те поискат среща с нас - разбира се, че ще излезем при тях. Всичко и в този протест, и по принцип е политика. Защото решението на парламент и правителство - това е правене на политика. Борисов вчера каза: “Докато бях премиер дадох на зърнарите 30 млрд. лева”. Питаме се дали пък Борисов не използва справедливите протести на земеделците, за да сваля правителството? Кардиналното решение е да се промени това на Народното събрание - да се върне ветото и да се потърси отново съюз с Полша, Унгария, Словакия. Сектор земеделие е един от най-сериозните, които произвеждат БВП и внасят данъците в страната. Едва ли санкциите на ЕК трябва да ни притесняват. Както виждаме и други държави ще го направят. Стратегическото решение е правилно преразпределение на субсидиите към други сектори - плодове, зеленчуци, мляко и месо. Възстановяване на напоителни системи, които струват около 100 млн., за да имаме поливно земеделие. Земеделието е сектор, който предполага стратегическо мислене, за да имаме истинска и евтина храна на българската трапеза", добави лидерът на българските социалисти.

"Ние сме единствената партия, която в момента има предизборна платформа, кандидати за кметове и листи за общински съветници. Да не се омаловажава ролята на БСП. В пълна готовност сме да стартираме кампанията. Промяната, която се очакваше за разграждане на модела ГЕРБ и Борисов не се състоя след парламентарните избори. Очакванията се провалиха, защото промяната и статуквото се прегърнаха и направиха тази безпринципна сглобка. Съмнявам се, че избирателите на ПП, които искаха изчегъртване на ГЕРБ - са им казали да се прегърнат с Борисов. Както и се съмнявам, че избирателите на ГЕРБ, които 3 месеца слушаха колко вредни, неграмотни, некомпетентни и крадливи са ПП - са съгласни Борисов да им даде властта и да продаде ГЕРБ", обобщи Нинова за безпринципността, с която партиите на сглобката са предали своите избиратели.
"Нашата цел е промяна на модела на управлението на Борисов и ГЕРБ в общините в последните 15 години. Моделът на национално равнище той го пренесе на общинско равнище. Там има феодални имения на кметове. Държат хората в зависимости с назначения и друго. Голямата ни цел е промяната този път да стане отдолу. Желанието на Борисов от години наред да прегърне БСП, за да я задуши - продължава и през местните избори, но няма да стане. Гледала съм го какви манипулации прави - задкулисие, обръчи от фирми, държане в подчинение, непризнаване на институциите, унищожаване на опозицията и журналистическия глас, който се надига. Ето това искаме да променим. Трудно е, струва ни много, бият ни много, но няма да се откажем", добави председателят на БСП за приоритетите на партията.

"Като резултати очакваме повече от предишния път. Би било много жалко, ако една партия тръгва за по-малко или за запазване на положението такова, каквото е. Имаме добри кандидати, много опитни кметове с по няколко мандата и млади, които са кандидати за първи път. Надявам се хората да оценят това, че сме единствената партия, която не се предаде и не ги излъга, и не влезе в никакви сглобки и договорки. Принципни и последователни сме в политиките си. ", каза в заключение Корнелия Нинова.

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.