По думите му те дължат на гражданите категорична и ясна заявка:

"Това е логичното действие - да защитят правителството и премиера Николай Денков. Тях ги няма, а оставят да бъде лидиран процесът от Борисов и Пеевски, които подготвят терена, за да се явят в следващите дни като спасители, които ще решат проблема. Това трябва да бъде разобличено".  

БОЕЦ организира в 18 часа протест пред Посолството на Руската федерация в София, съобщи лидерът на сдружението. 

"Всичко, което се случва в Украйна, включително и с тяхната продукция, зърното на Украйна, е следствие на войната срещу Украйна. Единственият отговорен за тази война е Путин и Русия. Но никой не протестира срещу причината, протестират срещу следствието. Затова решихме нашият протест да е пред руското посолство. ... 

Поставяме въпроси за незабавното изгонване на Митрофанова (Елеонора Митрофанова - посланик на Русия в България), темата за импийчмънт на Румен Радев, темата за демонтаж на МОЧА/ПСА, темата за руската агентура и зависимости в българските служби и институции", коментира той.

Георги Георгиев подчерта, че проблем на протестиращите пред Министерския съвет не са сегашното правителство и ресорните министри в него:

"Самите те казват, че техните проблеми са от дълги години - 10-15 години. ... Украйна не е част от техните проблеми. За съжаление, дребните и средни земеделски производители отново ще останат излъгани. Ние реагираме, за да поставим фокуса върху истинските проблеми и да изобличим лъжите. Мантрата, че украинското зърно щяло да ни залее, беше разобличена, но те веднага смениха аргумента - не искали украинско зърно, защото било пълно с тежки метали и обеднен уран, след което и това беше разобличено, защото такъв внос има и в други страни от ЕС, нима там ще позволят такова зърно да бъде предлагано на техните граждани".

Прокуратурата отдавна е повдигнала обвинения. Лошото, че начинът на повдигане, работата с руските служби в България се извършва така, че нищо да не се случи". Това каза още пред БНР  Ноев.

Една е задачата на българските разузнавателни служби, друга е тази на депутатите - "да осъществяват контрол, а не да хленчат по медиите и да говорят за хибридни атаки":

"Не съм чувал народен представител напоследък да попита защо се бавят разследванията на руските специални служби в България. А се говори за пълномощията на президента и за сливането на службите, при това се излагат несъстоятелни аргументи. Един народен представител иска да слее двете разузнавания, като дава пример с Германия, която има една разузнавателна служба. Ако гледаме чуждия пример, то САЩ имат 13, европейски държави имат по няколко. Реформата в службите не трябва да тръгне от техните началници, каквото се опитват да ни убедят".

Ноев посочи, че депутатите не действат в стерилна среда, а президентът е върховен главнокомандващ и той има свой инструментариум да вземе отношение по тези въпроси: "В момента по медиите ходят няколко души, които ни убеждават в едни аргументи, несъстоятелни. А къде е президентът? Той провежда пилонна политика, изразява позиции с език, който не е типичен за президент. Президентът има инструментариум, който трябва да използва и да поеме своята отговорност, когато се обсъждат тези въпроси. Този инструментариум е Консултативният съвет за национална сигурност".

Между двете четения могат да бъдат внесени други текстове, които концептуално не биха могли обаче да променят идеите, заложени в настоящия проект. Това заяви пред БНР Иван Брегов от правната програма на Института за пазарна икономика.

Според него идеите, свързани със служебното правителство и правомощията на президента и с националния празник са несъществените елементи от конституционния проект. За него основният фокус е в глава 6 - устройство на съдебната власт.

Правомощията на президента се засягат в 2 направления, напомни Брегов в интервю за предаването "Преди всички" и уточни, че те са свързани със служебните кабинети и избирането на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, което вече ще става само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.

Според него обаче това правомощие би следвало да остане:

"То е важно, защото президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС, за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция".

Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза Иван Брегов и добави: "Тези въпроси трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството".

Конституционният проект е подписан от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Авторството е неизвестно, но то не е необходимо да бъде назовавано, изказа мнение правният експерт.

"Тази тема беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда. /.../ Знаем, че те са предмет на санкционен режим от дружа държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече, че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор на инспектор в Инспектората".

"Ако това е линията на ДПС - да са прореформатовски устроени, бих ги призовал да повдигнат въпроса за 2 казуса. Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ. Дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски. Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората. Тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.

Призовавам г-н Пеевски да инициира комисия в НС, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно".

По думите му всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "може и за съжаление действа под политическо давление".

В конституционния проект много добре е предвидено съдиите да се самоуправляват, но на всяка мярка за самоуправление трябва да има контрамярка за отчетност и отговорност, категоричен бе експертът. И добави:

"Ако това не се случи, рискуваме да приемем приличен проект на Конституцията, който да не получи възможност да се правоприложи добре чрез Закона за съдебната власт".

Политиците много добре осъзнават, че механизмът за разследване на главния прокурор е важен, изказа мнението си Брегов. По думите му има текст в конституционния проект, който казва, че със закон се урежда статутът за разследване на главния прокурор. Според него е добре да има такъв текст.

Между двете четения могат да бъдат внесени други текстове, които концептуално не биха могли обаче да променят идеите, заложени в настоящия проект. Това заяви пред БНР Иван Брегов от правната програма на Института за пазарна икономика.

Според него идеите, свързани със служебното правителство и правомощията на президента и с националния празник са несъществените елементи от конституционния проект. За него основният фокус е в глава 6 - устройство на съдебната власт.

Правомощията на президента се засягат в 2 направления, напомни Брегов в интервю за предаването "Преди всички" и уточни, че те са свързани със служебните кабинети и избирането на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, което вече ще става само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.

Според него обаче това правомощие би следвало да остане:

"То е важно, защото президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС, за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция".

Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза Иван Брегов и добави: "Тези въпроси трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството".

Конституционният проект е подписан от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Авторството е неизвестно, но то не е необходимо да бъде назовавано, изказа мнение правният експерт.

"Тази тема беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда. /.../ Знаем, че те са предмет на санкционен режим от дружа държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече, че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор на инспектор в Инспектората".

"Ако това е линията на ДПС - да са прореформатовски устроени, бих ги призовал да повдигнат въпроса за 2 казуса. Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ. Дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски. Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората. Тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.

Призовавам г-н Пеевски да инициира комисия в НС, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно".

По думите му всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "може и за съжаление действа под политическо давление".

В конституционния проект много добре е предвидено съдиите да се самоуправляват, но на всяка мярка за самоуправление трябва да има контрамярка за отчетност и отговорност, категоричен бе експертът. И добави:

"Ако това не се случи, рискуваме да приемем приличен проект на Конституцията, който да не получи възможност да се правоприложи добре чрез Закона за съдебната власт".

Политиците много добре осъзнават, че механизмът за разследване на главния прокурор е важен, изказа мнението си Брегов. По думите му има текст в конституционния проект, който казва, че със закон се урежда статутът за разследване на главния прокурор. Според него е добре да има такъв текст.

Прокуратурата отдавна е повдигнала обвинения. Лошото, че начинът на повдигане, работата с руските служби в България се извършва така, че нищо да не се случи". Това каза още пред БНР  Ноев.

Една е задачата на българските разузнавателни служби, друга е тази на депутатите - "да осъществяват контрол, а не да хленчат по медиите и да говорят за хибридни атаки":

"Не съм чувал народен представител напоследък да попита защо се бавят разследванията на руските специални служби в България. А се говори за пълномощията на президента и за сливането на службите, при това се излагат несъстоятелни аргументи. Един народен представител иска да слее двете разузнавания, като дава пример с Германия, която има една разузнавателна служба. Ако гледаме чуждия пример, то САЩ имат 13, европейски държави имат по няколко. Реформата в службите не трябва да тръгне от техните началници, каквото се опитват да ни убедят".

Ноев посочи, че депутатите не действат в стерилна среда, а президентът е върховен главнокомандващ и той има свой инструментариум да вземе отношение по тези въпроси: "В момента по медиите ходят няколко души, които ни убеждават в едни аргументи, несъстоятелни. А къде е президентът? Той провежда пилонна политика, изразява позиции с език, който не е типичен за президент. Президентът има инструментариум, който трябва да използва и да поеме своята отговорност, когато се обсъждат тези въпроси. Този инструментариум е Консултативният съвет за национална сигурност".