Президентът Румен Радев ще произнесе реч в рамките на Общополитическия дебат към Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Той проведе редица двустранни срещи - една от които с австрийския му колега Александър Ван дер Белен.

След разговорите стана ясно, че Виена не е променила позицията си за членството ни в Шенген, а Радев отправи препоръки и към кабинета по тази тема, предава БНТ.

Според Румен Радев обещанието на премиера Николай Денков да забрани вноса на слънчоглед и помощите за земеделците няма да успокоят протестиращите. Радев очерта като проблем и неравномерното разпределение на субсидии в сектора, както и "политиката на противопоставяне", която кабинетът води.

"За да се управлява държавата, трябва да се управлява така, че да има доверие в хората и те ще дадат доверието си, когато видят, че правителството поставя на първо място техния интерес, интересът на българската икономика и на българските граждани", коментира президентът.

Очевидно той действа с план в дадената ситуация. Защо прави този рязък завой, ми е трудно да кажа. Трябва да видим и кой ще е кандидатът на ГЕРБ за София. Вероятно е със забавяне, защото така е пресметнато, че ще донесе най-добър ефект. Това каза в интервю за предаването „Денят на живо“ проф. Александър Маринов.

„Природата на това правителство е особена, то по принцип е нестабилно. Протестите са симптом за проблемите в това управление. Виждате, че другите участници, извън ПП-ДБ, побързаха да се разграничат и критикуват дори правителството и премиера. Това е голямо изпитание заради начина на реакция на правителството, която за мен е необяснима“, коментира още политологът.

По думите му е повече от очевидно, че ДПС и ГЕРБ не искат да носят пасивите от протестите на земеделците. „Ясно е, че цялата тази сглобка е изградена на временно съвпадение на някакви интереси и планове. Докога ще съществува това крехко равновесие, е много трудно да се прецени“, посочи още проф. Маринов.

„По-скоро се изчаква да се види какъв ще е ефектът от функционирането на сглобката. В София картината е изключително объркана и е много трудно да се предвиди какво ще се случи. Ясно е, че когато и това правителство да бъде развалено, ще бъде важен не само реалният повод, а преди всичко обяснението. То трябва да е убедително и да докаже, че този, който е бутнал коалицията, е прав, а другите виновни. Цялата тежест се стоварва върху правителството, тъй като това е уязвимият елемент“, добави още той.

Очевидно той действа с план в дадената ситуация. Защо прави този рязък завой, ми е трудно да кажа. Трябва да видим и кой ще е кандидатът на ГЕРБ за София. Вероятно е със забавяне, защото така е пресметнато, че ще донесе най-добър ефект. Това каза в интервю за предаването „Денят на живо“ проф. Александър Маринов.

„Природата на това правителство е особена, то по принцип е нестабилно. Протестите са симптом за проблемите в това управление. Виждате, че другите участници, извън ПП-ДБ, побързаха да се разграничат и критикуват дори правителството и премиера. Това е голямо изпитание заради начина на реакция на правителството, която за мен е необяснима“, коментира още политологът.

По думите му е повече от очевидно, че ДПС и ГЕРБ не искат да носят пасивите от протестите на земеделците. „Ясно е, че цялата тази сглобка е изградена на временно съвпадение на някакви интереси и планове. Докога ще съществува това крехко равновесие, е много трудно да се прецени“, посочи още проф. Маринов.

„По-скоро се изчаква да се види какъв ще е ефектът от функционирането на сглобката. В София картината е изключително объркана и е много трудно да се предвиди какво ще се случи. Ясно е, че когато и това правителство да бъде развалено, ще бъде важен не само реалният повод, а преди всичко обяснението. То трябва да е убедително и да докаже, че този, който е бутнал коалицията, е прав, а другите виновни. Цялата тежест се стоварва върху правителството, тъй като това е уязвимият елемент“, добави още той.

"Позицията и желанието на Хърватия е, че ние сме транзитна страна, а не страна, която получава огромни количества украинско зърно, което е по-евтино от нашето, което би застрашило нашите фермери", заяви Пленкович, цитиран от хърватската национална телевизия ХИНА.

Решението идва след като Европейската комисия продължи въведената забрана за внос на зърно от Украйна. Такава въведоха едностранно няколко държави - Полша, Унгария, Словакия. България обаче напусна "зърнената коалиция" и вдигна ембаргото. Киев вече започна правни действия. 

По думите на Пленкович не се изключва Хърватия също да въведе забрана. 

Хърватия предложи използването на морските си пристанища на Украйна докато достъпът на Киев до Черно море е блокиран от Русия на фона на продължаващата война. Не е известно колко зърно е изнесено през хърватските пристанища.

Това заяви пред Нова телевизия Яни Янев от Съюз на производителите на растителни масла.

Повод за коментара му са протестите на земеделците, които недоволстват заради отмяната на забраната за внос на стоки от Украйна. 

“Мога със сигурност да кажа, че ако ние натоварим нашите мощности да работят с по-висок капацитет, това се отразява съществено на цените. Но основното в себестойността на слънчогледовото олио е цената на суровината”, посочи Яни Янев, Съюз на производителите на растителни масла.

Той допълни, че фабриките за преработване ще затворят при липса на суровина, но това не означава, че у нас няма да влиза продукция от други места: 

“Сигурно ще затворим, ако няма откъде да купим количества суровина. Ние сме един отворен пазар, забранен е вносът от Украйна, но слънчогледово олио може да влезе отвсякъде. Ние ще затворим фабриките, няма да произвеждаме българско, но ще влезе от други места”.

Атанас Атанасов от Федерацията на развъдните организации в говедовъдството посочи, че животновъдството разчита на по-евтина продукция, но забраната за внос на зърно няма да попречи на националната политика в България. Той даде пример, че продуктите, за които не е имало забрана като суровото и сухото мляко, не са довели до понижаване на цените за потребителя. Позицията му идва след като правителството мотивира решението си да премахне забраната за внос с това, че украинското зърно би спомогнало за намаляване на инфлацията. 

По темата за поканата за квоти какви стоки, в какво количество, за какъв период от време да се разпределят Атанасов посочи, че това не зависи от правителството. 

“Съгласно решението на ЕС за разрешаване на вноса от Украйна това се решава от украинското Министерство на икономиката. Ако има разрешение от украинското министерство за износ към България, нашето правителство не може да попречи”, добави той.

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/