За това има много индикации - от кремълските снимки на основна говорителка, през ярката роля на пилонаджията на Радев, ”украинската металистка” Кукушева, заканите на фашисткия вожд, до зова за оставка на мътночервеното радево вице.

И всичко това - заради слънчогледа. Защото почти всички други вносни продукти от Украйна представляват прекалено малък дял от пазара, за да смутят някого - т.е за тях протестът е по-скоро по принцип към чуждия внос, който “смущава” печалбите.
А за слънчогледа никой не попита - а не им ли помогна забраната от април?
Ами не. Защото направиха втора погрешна калкулация - както често се случва, когато правиш “бизнес” в антипазарни парникови условия.

Важно е да се уточни, че в света само Украйна произвеждаше повече слънчоглед на глава, но вече България е номер 1 по този показател. Дотук добре. Но пак не стига за нашите преработвателни мощности, защото те са едни от най-големите в Европа и разчитат и на внос.

Т.е “гениалната” идея, която осеня нашите производители като почва войната през 2022 г. е, че Русия бързо ще победи, това ще разстрои украинския износ и цените ще хвръкнат в небесата. И те задържаха стоката си на склад.

Да, ама не.

Русия не победи, а Украйна продължи да изнася и след първоначалния ценови шок цените паднаха. А нашите останаха с непродаден скъп слънчоглед.
Ще кажете - добре, като забраниха украинския внос през април, защо не го продадоха?

Ами защото решиха, че нашите преработватели няма къде да ходят и ще им купят слънчогледа на тяхната цена. Не помогнаха обясненията, че дори да не идва у нас, евтиният украински слънчоглед отива на други пазари и сваля международните цени и на слънчогледа, и на олиото. В полза на други народи. И няма как преработвателите да купуват слънчоглед над пазарната цена и да продават олио по пазарна цена.
Всуе.

По моя информация между април и юни сделките със слънчоглед бяха изцяло замрели, като зърнарите чакаха преработвателите да се пречупят.
Ще кажете - ами дребните? Ами те са като дребните бензиностанции - много са, но Лукойл кара влака. Така и тук - няколко телефона управляват сектора и всеки слушка, за да папка.

Страшно е. Но най-страшното е, че същите телефони могат да поръчат и падане на правителството.

Дали Денков е сбъркал с етикета?

Евгений Кънев

Коментарът на Николов дойде след като правителството реши да прекрати дерогацията, която бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия.

Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

Премиерът акад. Николай Денков заяви, че служебния кабинет не е свършил нищо, за да се излезе от дерогацията, но Стоянов не се съгласи с него: 

“Плановете бяха преди дерогацията, която ЕС даде на България, за две години това да може да се случи и до края на 2024 г. “Лукойл“ да може да работи изцяло без руски петрол. Това е ясно и така трябва да се случи. Не зная с какъв контекст го е казал, може би в контекста на това, че за пред последните два месеца горивата са поскъпнали с над 20%. Много е страшно да се правят някакви стъпки, без да се прави анализ”, обясни бившият министър на икономиката.

Стоянов предупреди за вакуум и недостиг на горива, който обаче предположи, че ще бъде наваксан бързо, тъй като сме в пазарна икономика. Въпросът обаче е, че цената на литър според него ще скочи до 4 лева. 

Между двете четения могат да бъдат внесени други текстове, които концептуално не биха могли обаче да променят идеите, заложени в настоящия проект. Това заяви пред БНР Иван Брегов от правната програма на Института за пазарна икономика.

Според него идеите, свързани със служебното правителство и правомощията на президента и с националния празник са несъществените елементи от конституционния проект. За него основният фокус е в глава 6 - устройство на съдебната власт.

Правомощията на президента се засягат в 2 направления, напомни Брегов в интервю за предаването "Преди всички" и уточни, че те са свързани със служебните кабинети и избирането на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, което вече ще става само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.

Според него обаче това правомощие би следвало да остане:

"То е важно, защото президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС, за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция".

Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза Иван Брегов и добави: "Тези въпроси трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството".

Конституционният проект е подписан от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Авторството е неизвестно, но то не е необходимо да бъде назовавано, изказа мнение правният експерт.

"Тази тема беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда. /.../ Знаем, че те са предмет на санкционен режим от дружа държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече, че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор на инспектор в Инспектората".

"Ако това е линията на ДПС - да са прореформатовски устроени, бих ги призовал да повдигнат въпроса за 2 казуса. Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ. Дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски. Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората. Тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.

Призовавам г-н Пеевски да инициира комисия в НС, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно".

По думите му всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "може и за съжаление действа под политическо давление".

В конституционния проект много добре е предвидено съдиите да се самоуправляват, но на всяка мярка за самоуправление трябва да има контрамярка за отчетност и отговорност, категоричен бе експертът. И добави:

"Ако това не се случи, рискуваме да приемем приличен проект на Конституцията, който да не получи възможност да се правоприложи добре чрез Закона за съдебната власт".

Политиците много добре осъзнават, че механизмът за разследване на главния прокурор е важен, изказа мнението си Брегов. По думите му има текст в конституционния проект, който казва, че със закон се урежда статутът за разследване на главния прокурор. Според него е добре да има такъв текст.