Бюджет 2026 г. влезе в капана на изборите
Злополучният бюджет за 2026 година още преди да е признат, се трансформира в жертва на предизборната игра. Вместо да бъде инструмент за финансова непоклатимост и развиване, той се употребява като политическа бухалка – и от ръководещите в оставка, и от опозицията.
Резултатът е добре прочут – безпорядък, взаимни обвинявания, митинги по улиците и все по-реалната вероятност финансовата рамка на страната да се употребява като маша от партиите да активизират електоратите си, вместо да е в полза на жителите.
Формално видяно най-разумният сюжет е постоянно държавно управление да изготви и одобри бюджета, който по-късно ще извършва. На процедура обаче Бюджет 2026 се оказа пленник на изборния календар. Така от стопански инструмент той се трансформира в предизборна платформа с обещания за нараствания, с внушения за „ обири “ и с откровени опити за активизиране на електорална поддръжка. Нищо чудно скоро да чуем и старите апели за минимална пенсия от 1000 евро.
Напрежението ескалира, откакто в програмата на Народното събрание изненадващо бяха включени постоянните бюджети за 2026 година – този на страната и на НЗОК. Това се случи макар предварителните уверения, че те са оттеглени и че на 17 декември ще се гледа само удължителния. Решението, взето на председателски съвет и прокарано с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, провокира основателни подозрения, че ръководещите в оставка в действителност не са се отказали от желанието си да прокарат противоречивия бюджет.
От обединяването „ Продължаваме промяната “–„ Демократична България “ реагираха остро. Асен Василев дефинира протичащото се като „ най-наглото гласоподаване “ в този парламент и разгласи нов митинг против „ крадливия бюджет “ в четвъртък, 18 декември.
„ Уредникът на музея на социалистическите бюджет преди малко реши България да одобри този граблив бюджет. Става дума за милиарди, които би трябвало да бъдат харчени по време на предизборната акция, с цел да могат да бъдат купени гласове. Това е задачата да мине този бюджет, тъй като другояче нямат от кое място да харчат милиарди. Подчинили са ГЕРБ и уредникът на музея на социалистическите бюджети е споделил на Борисов ГЕРБ да поддържа и ГЕРБ го поддържа “, разяснява Ивайло Мирчев.
ГЕРБ и Има Такъв Народ отвърнаха стремително с контраофанзива. На специфичен брифинг те упрекнаха ПП–ДБ, че саботират нарастването на приходите на стотици хиляди хора, измежду които държавни чиновници, служители на реда, военни, учители и всички на бюджетна прехрана.
Деница Сачева увери, че ГЕРБ в действителност поддържа удължителния бюджет, само че призна, че включването на постоянния бюджет в дневния ред е самобитен „ опит “, целящ да разкрие „ лицемерието “ на опозицията.
Тук обаче обстоятелствата са по-сложни от политическите лозунги. В поправения вид на бюджета за 2026 година 10% нарастване е планувано единствено за към 400 хиляди души. Останалите разноски, в това число новият дълг, пораждат съществени въпроси за устойчивостта на обществените финанси. Именно това трансформира бюджета в толкоз комфортен инструмент за предизборна изразителност. В последна сметка едните дават обещание повече пари в този момент, а другите плашат с обири и банкрут на следващия ден.
Ситуацията в Народното събрание в допълнение акцентира деградацията на политическия развой. Физическият конфликт сред Радостин Василев от партия МЕЧ и Гюнай Далоолу от Движение за права и свободи – Ново начало по време на гласуването на програмата не беше просто скандал, а признак за институционален разпад. За следващ път при разискване на значима точка в дневния ред вместо причини и цифри се разменят хули и удари, а бюджетът се приема като трофей, а не като отговорност.
На този декор удължителният бюджет наподобява като техническо, само че належащо зло. Той планува заледяване на заплатите (с изключение на минималната), само че обезпечава базова предвидимост. Законът за обществените финанси ясно регламентира какво се случва, в случай че няма признат бюджет. Разходите не могат да надвишават тези от миналата година, което не е изключително положително решение, само че е по-малкото зло в условия на политическа парализа.
Икономисти и финансисти предизвестяват, че несъразмерната политизация на бюджета е рискова. Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията подсети в изявление за „ Блумбърг “, че даже недостиг от 3% значи нов дълг – и то в страна, която има мъчителен исторически опит с дългови рецесии.
Левон Хампарцумян пък акцентира пред Би Ти Ви, че същинската заплаха не е в самото преправяне на бюджета, а в това той да се употребява като избирателен инструмент, вместо като инструмент за публично развиване. В последна сметка бюджет 2026 година се оказа в клопката на изборите.
Вместо спор за цели, промени и дълготрайна непоклатимост, обществото получи следващия политически театър. А сметката, както нормално, ще бъде платена от жителите, без значение кой ще завоюва идващия избор.
