Това стана ясно след заседанието на парламентарната комисия по конституционни въпроси. На него бяха приети процедурните правила, по които да бъдат обсъдени и приети промените в основния закон. Проекторешението бе внесено от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и ИТН. 

Процедурата е стандартна, а текстовете повтарят тези от 2014 г., когато за последно беше отворена Конституцията. Нуждата от такива правила е заради разликата в процедурите по приемане на законови изменения и основния закон - Конституцията се реформира след три гласувания, а законопроекти в НС - на две четения. 

Днес членовете на комисията решиха сроковете за разглеждане на законопроекта да влизат и депутатските ваканции.

Според правилата на първото гласуване законопроектът се разглежда, след като НС изслуша доклада на комисията в 20 минути. При първото гласуване законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост при условията и по реда, които са предвидени в правилника за работа на НС. Законопроектът се приема, ако за него са гласували ¾ от всички народни представители. Повторно може да бъде разгледан, ако законопроектът получи по-малко гласове, но не-по малко от ⅔. 

При второто гласуване проектът се приема текст по текст. Отново са необходими ¾ от гласовете. 

Между второ и трето гласуване не се правят предложения. То протича в цялост и отново са нужни ¾ от народните представители.

"Това е хулиганство на пътя. Ако приемем, че това са хулиганите на пътя, които демонстративно не спазват правилата пред всички останали, то трябва да им въздействаме по същия начин, както въздействахме на футболните хулигани. В момента ние не говорим за футболно хулиганство, много рядко са случаите."

Това коментира пред БНР д-р инж. Богдан Милчев от Института за пътна безопасност, бивш директор на КАТ – Пътна полиция.

Според Милчев МВР има капацитета да въздейства, което се вижда по активността на полицаите да посетят земеделците, които се канят да протестират.

"Пътната безопасност е досадно служебно задължение за всички министри. Това е едно малко елементче. За МВР този приоритет е само на думи. По същия начин е и Министерството на транспорта, по същия начин е регионалното министерство. Тези три министерства не действат като система."

"Когато станах шеф на КАТ, същият проблем беше на масата. Започнахме специализирани полицейски операции, променяхме законодателство и постигнахме някакъв успех. Но това е процес, на който трябва да въздействаш постоянно", отбеляза Милчев.

Моделът е сбъркан. Когато 2011 г. започнахме да решаваме този проблем, играехме на котка и мишка, на мускули. Но това не може да бъде решение на въпроса. Тези действия дават краткосрочен ефект и трябва да надградим, подчерта Богдан Милчев в предаването "Хоризонт до обед".

Според него това е работа на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата", но тя се държи като неправителствена организация и "не искат да се карат с тримата министри".

"Този проблем много бързо може да бъде решен", категоричен е Богдан Милчев. По думите хората, които правят това, не са толкова много и може да бъдат идентифицирани и профилактирани.

"Обаче това, за да се направи, някой трябва да го ръководи, някой трябва да го изиска."

Прокуратурата отдавна е повдигнала обвинения. Лошото, че начинът на повдигане, работата с руските служби в България се извършва така, че нищо да не се случи". Това каза още пред БНР  Ноев.

Една е задачата на българските разузнавателни служби, друга е тази на депутатите - "да осъществяват контрол, а не да хленчат по медиите и да говорят за хибридни атаки":

"Не съм чувал народен представител напоследък да попита защо се бавят разследванията на руските специални служби в България. А се говори за пълномощията на президента и за сливането на службите, при това се излагат несъстоятелни аргументи. Един народен представител иска да слее двете разузнавания, като дава пример с Германия, която има една разузнавателна служба. Ако гледаме чуждия пример, то САЩ имат 13, европейски държави имат по няколко. Реформата в службите не трябва да тръгне от техните началници, каквото се опитват да ни убедят".

Ноев посочи, че депутатите не действат в стерилна среда, а президентът е върховен главнокомандващ и той има свой инструментариум да вземе отношение по тези въпроси: "В момента по медиите ходят няколко души, които ни убеждават в едни аргументи, несъстоятелни. А къде е президентът? Той провежда пилонна политика, изразява позиции с език, който не е типичен за президент. Президентът има инструментариум, който трябва да използва и да поеме своята отговорност, когато се обсъждат тези въпроси. Този инструментариум е Консултативният съвет за национална сигурност".

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.