Автор:Max Milo Éditions25 май 2024 г.Наред с това, което се

Автор:Max Milo Éditions

25 май 2024 година

Наред с това, което се случи в Рафах през последните седмици, бяха открити голям брой всеобщи гробове, породени от израелската войска, където има деца, очевидно убити от упор, вижда се, че е имало същински кланета, военни закононарушения, като тези в Източна Европа през Втората международна война, осъществени от айнзацгрупите. Това ненапълно е същата скица, която има същата последна цел - битка против съпротивата, т.е. пробват се да тероризират популацията, изтребвайки доста хора. Точно това направиха израелците в Рафах и многото всеобщи гробове, които бяха открити, провокираха ужаса на Обединените народи, даже и нашите медии да не приказват за това, тъй като в действителност ние го прикриваме. Това е трагичното. Мисля, че един ден би трябвало да се замислим за метода, по който обработвахме информацията, тъй като фактът, че не приказваме за това, че прикриваме тези закононарушения, в действителност е метод да ги подкрепим. Това е плачевна обстановка за Запада, плачевна обстановка за положението на западната преса, плачевна обстановка за положението на западната политическа класа. Цивилните не престават да умират. Сега американците сътвориха изкуствено пристанище, с цел да докарат храна в Газа. Очевидно това пристанище няма потенциал за превозване на нужното количество храна за популацията на Газа, само че най-малко съществува. Поразителното е, че от другата страна на границата израелското население загражда пътя на камионите с храни. И тук има един забавен феномен, тъй като израелското население е забъркано в това. Това е много изненадващо, тъй като си спомняме фрагментите от 1945 година, когато съдружниците накараха немското население да посети лагерите на гибелта и немското население беше шокирано от това, което видя. Германското население не знаеше или беше държано в незнание, то не осъзнаваше вредите или закононарушенията, осъществени покрай тяхното село. В Израел имаме тъкмо противоположния резултат - популацията взе участие, и тъкмо това е трагичното. Несъмнено има израелци, които се опълчват, това е ясно. Но в тази ситуация тези, които пречат на влизането на камионите с храни за популацията на Газа, са цивилни израелци, а израелската войска им разрешава, Йоав Галант им разрешава всичко това. Мисля, че напълно неотдавна той въпреки всичко подреди преградите да бъдат вдигнати, с цел да влизат камионите с храна. Това стана откакто се появи опасността за издаване на заповед за арест. Това потвърждава, че въпреки всичко малко се е разтревожил какво би могло да се случи, само че е доста показателно ръководството на тези военни закононарушения. Това не е единствено феномен, управителен от горната страна от “диктатори ”. Както сподели Бенямин Нетаняху, това е народна власт, само че тази народна власт се държи неприятно и това е обвързвано с това, което споделих по-рано за усещането, което ще имаме за Израел и тук не става дума единствено за ръководителите. Когато денацифицираха Германия, отстраниха тези ръководители и казусът частично беше решен. Докато тук има нещо друго и тъкмо това би трябвало да следим деликатно през днешния ден, тъй като то би могло да има дълготрайни последствия и за облика, който светът има за Израел, и за мястото на Израел в света след това, и за самото му битие. Това са въпроси, които ще имат дълготраен отзив и в случай че желаеме да се резервира съществуването на Израел, на неговата същина, в действителност би трябвало да се замислим за метода, по който израелците, Израел, правителството се държат с палестинците, казва Жак Бо, някогашен полковник от швейцарското стратегическо разузнаване.

- Добър ден, Жак Бо!

- Добър ден!

- Вие сте някогашен член на швейцарското стратегическо разузнаване, някогашен началник на доктрината за мироподдържащите интервенции на Организация на обединените нации. През 2020 година написахте “Gouverner par les fake news ” (Управление посредством подправени новини), издадена от “Макс Мило ”, а току-що публикувахте “Opération déluge d’Al-Aqsa ” за израело-палестинския спор, също в издателство “Макс Мило ”. В тази книга анализирате обстойно и с рядка прецизост събитията от 7 октомври, както и последвалата война сред израелци и палестинци. Едно събитие, на което Западът и по-специално Джо Байдън реагираха доста твърдо е решението на Международния наказателен съд да упрекна израелския министър председател Бенямин Нетаняху, израелския министър на защитата Йоав Галант и тримата ръководители на Хамас Яхия Синуар, Мохамед Дейф и Исмаил Хания. Байдън назова това решение скандално и че няма еквивалент сред Израел и Хамас. Какво мислите за това решение на Международния углавен съд и западната реакция?

- Първо би трябвало да напомним кои са тези лица. Очевидно Бенямин Нетаняху и министърът на защитата Йоав Галант, а от палестинска страна Исмаил Хания, политическият водач на Хамас, който е основан в Катар. След това Мохамед Дейф, който е началник на “Бригадите “Изедин ал Касам ”, въоръжената ръка на Хамас, и Яхия Синуар, който е военният пълководец на Хамас в Газа. Имаше остро отрицание от страна на Израел, на Съединени американски щати и от западните страни даже. За да разберем какво се случи, би трябвало да се върнем малко обратно.

Сега има две правосъдни процедури за обстановката в Газа. От една страна, в Международния съд на Организация на обединените нации, орган на Обединените народи, претрупан да урежда разногласия сред страни. В Организация на обединените нации има изпълнителен орган, който е Съветът за сигурност, има парламент, или законодателен орган, който е Общото заседание на Организация на обединените нации, а също така има правосъден орган, който е Международният съд на Организация на обединените нации. В този съд ЮАР има спор с Израел по въпроса за опцията за геноцид, т.е. по използването на Конвенцията против геноцида от 1948 година Това е процесът, който видяхме в края на 2023-а началото на 2024-а. Декларацията на Международния съд на Организация на обединените нации от края на януари удостоверява, че има спор сред Южна Африка и Израел по използването на Конвенцията против геноцида и че би трябвало да продължи следствието за вероятността или правдоподобността на геноцид в Газа, с цел да бъде решен разногласието. Международният съд на Организация на обединените нации наложи на страните защитни ограничения - прекъсване на израелските военни интервенции, прекъсване на бомбардировките, достъп до филантропична помощ - тъй като когато има достоверност на геноцид, прилежащите страни, интернационалната общественост и в тази ситуация това визира всички страни от Организация на обединените нации, имат задължението да оказват помощ на страните да не правят геноцид или да попречат на осъществяването на геноцид. Действително тук интернационалната общественост изключително се отличи с неправеното на нищо, до момента в който Израел първо сподели, че няма да съблюдава правосъдното разпореждане на Международния съд на Организация на обединените нации. Това можеше да се чака, тъй като те в никакъв случай не са го правили от 1947 година насам, тъй че няма причина в този момент да спазят интернационалното право, само че по-изненадващото е, че западните страни не направиха нищо, с цел да улеснят използването на правосъдното разпореждане на Международния съд на Организация на обединените нации, по-конкретно да не стопират финансирането на UNRWA, Агенцията на Организация на обединените нации за подкрепяне на палестински бежанци, главната, в случай че не и единствената интернационална организация в поддръжка на палестинското население, по-конкретно в Газа. Много страни, измежду които Швейцария да вземем за пример, стопираха заплащанията си, до момента в който други, по-мъдри, като Белгия да вземем за пример отхвърлиха да спрат заплащания и продължиха да финансират UNRWA. Ден след изказването на Белгия, че ще продължи да финансира организацията в помощ на палестинските бежанци, постройката на белгийската организация за развиване в Газа беше унищожена от израелски удар. Това е “Кръстникът 1 ”, нали? “Ако не направиш каквото желая, ще те ударя! ”. И тъкмо това се случи.

Досега говорех за Международния съд на Организация на обединените нации. Сега за Международния углавен съд. Това е орган, който е обвързван с механизма на Обединените народи, само че не е част от структурите на Организация на обединените нации. Това е углавен съд, създаден през 2004 година по молба на избран брой страни, а точно западните страни, които имаха за цел да съдят не страни, а обособени лица, водачи, които по време на спорове са нарушили интернационалното право, направили са военни закононарушения, всички закононарушения, които можем да си представим, в областта на интернационалното право или в интернационалното филантропично право, което преди се наричаше военно право. Днес то се назовава интернационално филантропично право. Така бе основан този Наказателен съд, само че до момента в който при Международния съд на Организация на обединените нации де факто всички членове на Обединените народи са под негова пълномощия, с Международния углавен съд са асоциирани, или са под негова пълномощия единствено страните, които са утвърдили така наречен Римски статут. Не всички страни са подписали и утвърдили този статут и затова не са под юрисдикцията на Международния углавен съд. Сред страните, които не признават властта или юрисдикцията на МНС, са Съединени американски щати, Китай, Русия, Израел, има разнообразни страни, не помня точния им брой сега, само че мисля, че над 100 страни признават властта на Международния углавен съд, само че доста страни, най-много западни, не го признават.

Теоретично МНС може да има деяние единствено в страните, които признават неговата пълномощия. Близо шест години живях в Африка и знам, че този съд се приема доста зле в Африка, тъй като считат, че този съд съди на първо място африкански персони, което не е изцяло неправилно, защото неотдавна прокурорът на МНС призна, че европейски политик, а може би от Съединени американски щати, към този момент не помня от коя страна беше, му споделил, че този съд е основан, с цел да съди африканците и диктатори от сорта на Путин. Трябва да признаем, че ненапълно това е визията, която имаме на Запад - за право, което се отнася за другите, не за нас. Тоест ние прилагаме правораздаване към другите.

Международният углавен съд надвиши границите на своята пълномощия, когато издаде заповед за арест на Владимир Путин. Очевидно го направи под натиска на западните държавни управления, макар че Русия не признава тази пълномощия. Днес обстановката в Газа е доста по-лоша от тази, за която приказваме с Владимир Путин, защото той беше упрекван, че е отвлякъл деца.

Всъщност го укоряват, че е изтеглил деца, които са били покрай бойното поле в Донбас, което не е закононарушение, само че го трансфораха в похищение на деца. Ще напомня, че американски публицисти откриха тези деца в Русия и те въобще не са измъчвани, а тъкмо противоположното. Те са били преместени със единодушието на родителите им, само че защото в актуалната атмосфера на интернационалните отношение Западът реагира според от идеологиите и предразсъдъците си, а не според от обстоятелствата, това в действителност е проблем за съветския президент.

Но фактът, че бе основан този казус, т.е. излизането отвън неговата пълномощия, докара до това, че когато в Газа обстановката е доста по-лоша, в сравнение с извеждането на деца от бойното поле, с цел да бъдат предпазени, в Газа има тъкмо противоположното - има цивилни, които съзнателно са превърнати в цели, защото се употребяват оръжия, които явно са несъответствуващи за вида опасност, която се пробват да преборят. Още повече, че настояват, че Хамас се крие измежду популацията, затова това значи, че знаят, че когато употребяват бомби с доста огромен тонаж, ще убият популацията, затова това е умишлена приложимост на несъответствуващи оръжия за тактическата и стратегическа обстановка, пред която е изправен Израел. Следователно обстановката е доста по-лоша и Международният углавен съд не можеше да постъпи иначе, с изключение на да реагира. В някакъв смисъл той попадна в личния си капан. От предходната година се говореше за вероятното обвинение на израелските ръководители, само че очевидно Международният углавен съд, или прокурорът, евентуално е считал, че не може да направи това, без да упрекна и водачите на Хамас и това е повода, заради която през днешния ден са упрекнати двама израелски ръководители и тримата водачи на Хамас.

Първо би трябвало да уточним, че към момента няма издадена заповед за арест против тях. Прокурорът на Международния углавен съд Карим Хан насочи искане към съдиите да издадат заповед за арест на тези лица, което значи, че когато пътуват в страни, които признават юрисдикцията на МНС, те могат да бъдат задържани там. Това е значимо, ще се върна към него по-късно.

Така че към момента няма заповед за арест, а искане да бъде издадена такава. Правителството и изключително господин Нетаняху, несъмнено, се шокира в медиите, само че е забавна аргументацията, която акцентира, тъй като това ненапълно е същият вид обосновка, на която Израел се базира против обвиняването в геноцид в Международния съд на Организация на обединените нации. Те споделят “да, само че ние сме демократична страна, а другите не са, тъй че за какво ни осъждате? ”.

Това е като във всеки съд - съдят ви не според от това дали сте президент или не, съдят ви според от вашите закононарушения. Дори бих споделил, че в случай че Израел претендира, че е демократична страна, тези закононарушения са още по-сериозни, в сравнение с в случай че е съпротивително придвижване, което е обречено на опозиция, тъй като в последна сметка няма други средства за деяние, изключително против Израел, който отхвърля да дискутира с палестинската опозиция.

В резултат единственият вероятен метод на деяние са въоръжените дейности и точно тази причина предизвика 7 октомври, защото - напомням, тъй като това не се споделя в нашите медии - спирането на договарянията, които се водеха сред палестинските управляващи, в тази ситуация Хамас, и Израел посредством посредничеството на Катар по въпроса за освобождението на пандизчиите, държани от Израел, тласна Хамас, само че освен него, защото има група от палестински придвижвания дружно с него, да отиде да търси тези пандизчии по подобен метод, че да накара Израел да договаря. Защото когато вашият събеседник повече не желае да приказва с вас, прекъсва договарянията, какви са вашите средства? И когато интернационалната общественост не прави нищо, когато нито Западът, нито арабите прочее, нито Саудитска Арабия, нито Египет, никой не прави нищо, което да накара Израел да се върне на масата за договаряния, вие нямате друго средство, с изключение на въоръжената мощ. Именно тази обстановка накара Хамас да извърши интервенцията “Потопът “Ал Акса ” на 7 октомври. Така че това е доста особена, несиметрична обстановка - не асиметрична, а несиметрична обстановка! - сред Израел и Хамас.

Реакциите на израелското държавно управление са съвсем неразбираеми, тъй като демонстрират неспособността на едно демократично определено държавно управление да позволи една обстановка по различен метод, с изключение на нарушавайки интернационалното право. Проблемът на Запада, който виждаме от 7 октомври насам във връзка на Израел, е, че се пробва да скрие закононарушенията. Опитват се да ги потулят, като че ли в никакъв случай не са се случвали, като че ли “понеже сме демократи, всичко ни е позволено ”. Не, това не е по този начин, демократичните страни имат повече отговорности от другите, тъкмо тъй като са демократични, те би трябвало да бъдат за образец.

Правото да се защитаваш е законно право на всички, само че има метод да го направиш и точно този метод се осъжда. Не се осъжда страната Израел, тъй като е демократична, а се осъждат израелски лица, тъй като постъпват зле и това е доста необятно публикувано мнение и евентуално по тази причина Международният углавен съд се почувства задължен да излезе от своята пълномощия, тъй като както в тази ситуация с Владимир Путин, МНС няма пълномощия над Израел. Това е в общи линии актуалният подтекст. Няма издадена заповед за арест, само че все пак има голям напън да не бъде издавана заповед за арест против израелските водачи. Ще напомня, че преди няколко седмици 12 американски парламентаристи изпратиха писмо, което наподобява на мафиотско писмо - много шокиращо е да кажеш “ако издадете заповед за арест, ще дойдем за вас и вашето семейство, ще има ответни ограничения ”! Точно това виждаме във филмите, а тук това са 12 американски избраници! Не е изненада, че там виждаме хора като Тед Круз, Марко Рубио и така нататък, американските войнолюбци, които познаваме от няколко години, които са също толкоз словоохотливи и за Украйна.

Виждаме напъните, които се поставят в този момент да се окаже напън върху Международния углавен съд, и може би тъкмо този напън накара МНС да реагира, тъй като с аферата с Владимир Путин съдът загуби извънредно доста доверие. Защото когато МНС издаде заповед за арест против Путин, американците ликуваха от наслада, Джо Байдън поздрави Международния углавен съд и така нататък А в този момент, когато това се прави против Бенямин Нетаняху, реакцията е тъкмо противоположната. Това демонстрира, че африканците доста тъкмо възприемат МНС - че този съд е разполагаем на западните страни, с цел да затвърждават хегемонията си над останалия свят и че в действителност Международният углавен съд е инструмент на западното владичество, а не орган на международото правораздаване.

Вероятно с цел да излезе от този недостиг на доверие и след писмената опасност, отправена към Международния углавен съд - ще напомня, че самият Доналд Тръмп насочи закани към МНС, когато съдът искаше да издаде заповеди за арест против създатели на военни закононарушения в Афганистан и Доналд Тръмп се опълчи на това. В Съединени американски щати даже има признат закон за отбрана на персоналния състав на въоръжените сили, който доста ясно споделя, че американците ще вземат всички нужни ограничения, в това число мощ, с цел да попречат или да освободят хора, които са задържани по заповед на Международния углавен съд. Някои нарекоха този закон “законът за окупацията на Хага ”, тъй като по силата на този закон американците си дават правото безусловно да отидат да атакуван седалището на Международния углавен съд, с цел да освободят американците, упрекнати от съда.

Следователно добре виждаме, че от американска страна, този Международен углавен съд не е нищо друго, с изключение на инструмент за интернационално владичество, а другите западни страни следват същата посока. Те нямат закони за атакуване на Хага, не са толкоз крайни и не са се изказвали толкоз буйно против МНС, само че като цяло обстановката е същата, тъй като в реалност западняците поддържат кланетата на Израел в Палестина. И когато споделям Палестина, би трябвало да напомня, че заповедта за арест на МНС не визира единствено Газа, само че и това, което се случва на Западния бряг на река Йордан, което също е продължаващо нарушаване на интернационалното право и то с утвърждението на всички западни страни, които в никакъв случай не реагираха на това и не престават да поддържат дейностите на страната Израел. Така че тази заповед за арест и интернационалните реакции след нея акцентират възходящия дисбаланс сред Запада и останалия свят.

Важно е да се разбере юрисдикцията на МНС, тъй като вие спомахте доскоро Исмаил Хания, политическият водач на Хамас, който е намерил леговище в Катар. Има клюки, че американците са поискали от Катар да експулсира Хания. Аз нямам такава информация и по-скоро видях противоположното, защото фамилията на Хания се готви да се реалокира в Катар.

Така че не знам каква е истината, само че Катар въобще не е задължен да го направи, защото не признава юрисдикцията на МНС и затова няма никакво обвързване към заповедта за арест, която, както споделих, още не е издадена. Но в случай че има заповед за арест, Катар не е задължен да я извърши. Това е ненапълно днешната обстановка по този въпрос.

- Какви ще бъдат следствията за Нетаняху, в случай че бъде издадена такава заповед за арест?

- Последствията за Нетаняху, Йоав Галант и палестинските водачи прочее - разликата с палестинските водачи е, че те към този момент са във фокуса на внимание на Запада и няма да вървят да се забавляват в Европа, тъй като знаят, че могат да станат цел, даже да бъдат отстранени - само че израелците имат постоянни контакти със западните си сътрудници, не пътуват доста постоянно от съображения за сигурност, само че въпреки всичко пътуват и една интернационална заповед за арест би лимитирала опцията им за напредване. Но в действителност не това ще бъде главният проблем. Защото мога да си показва, че в случай че Бенямин Нетаняху отиде в Съединени американски щати да вземем за пример, въобще няма да бъде притесняван.

Истинският залог тук е обликът на Израел, тъй като от 1947 година Израел не съблюдава интернационалното право. Израел стана самостоятелен през май 1948 година, само че влезе в Обединените народи една година по-късно. Когато през 1949-а Израел изиска да влезе в Организация на обединените нации, му споделиха да се ангажира да съблюдава интернационалното право и Израел го направи. Защото в този миг Израел не спазваше интернационалното право, не съблюдава изискванията на резолюция 180, и затова от 1947 година, още преди да съществува, Израел не спазваше интернационалното право. Затова едно от изискванията да бъде признат в Организация на обединените нации беше декларация, че ще съблюдава интернационалното право.

Опитът демонстрира, че от този момент Израел в никакъв случай не е спазвал интернационалното право, само че в никакъв случай не е понесъл последици за това. Именно тук е същинското следствие за Израел - за първи път го карат да понесе следствията от своите дейности. За първи път му споделят “Стига толкоз! ”. Според мен не го вършат задоволително мощно, би трябвало да бъдат доста по-категорични и считам, че това би направило услуга на Израел, тъй като интернационално доверие в него е все по-малко и това, което вършат в този момент, пробвайки се да го защитят и да скрият закононарушенията, които бяха осъществени в Газа, единствено подхранва ненависта освен към Израел, само че и към еврейското население. Виждаме, че на всички места се усилват антисемитските актове. Не мисля, че те са свързани с същинска ненавист към евреите, а с обстоятелството, че не се раздава правдивост в тази обстановка и има форма на безотговорност за израелците, както и поради израелската информационна тактика, която слага антиизраелски, антиционист, антисемит под общ знаменател. Вече предизвестих за риска от приравняването на антиционизъм с антисемитизъм. Има комплициране в съзнанието на хората, заради което през днешния ден един евреин се счита за израелец и ционист и поради това цялото еврейско население би трябвало да понася следствията от решенията на израелските ръководители.

Всичко това е част от информационната тактика, която имаме съвсем на всички места, в която систематично се приравняват антисемитизъм и антиционизъм, до момента в който това са две радикално разнообразни неща, защото антиционизмът е политическо събитие, до момента в който антисемитизмът е по едно и също време расистко и обвързвано с религията събитие, което постоянно е мъчно да се дефинира. Дори на евреите им е мъчно да дефинират дали юдаизмът е народ или вяра, няма да навлизаме в тази полемика. Но е реалност, че смесването или основаването на комплициране сред едно политическо и едно етническо придвижване, слага еврейското население на първа линия, където и да е то или каквото и да е то.

Това е казусът, който поражда през днешния ден и който съгласно мен ще засегне Израел в идващите десетилетия и тук е най-голямата последица. Защото дано допуснем, че тези заповеди за арест бъдат издадени, какво ще стане по-късно? Всички договаряния, които желаят да водят, с военнопрестъпници ли ще ги водят? С хора, които са упрекнати във военни закононарушения, в закононарушения против човечеството и какво ли още не?

Политическите последици за Израел са големи и то за десетилетия напред. Мисля, че израелските водачи не са го разбрали. Това са хора, които имат навика да работят на тактическо, само че не и на стратегическо равнище. Те рискуват да паднат отвисоко и това рискуват прочее всички подкрепящи Израел в нашите страни, тъй като в края на краищата всичко, което споделят - че Израел е най-моралната войска в света и така нататък, това придава нов смисъл на думата морал. Така че обстановката е доста по-сериозна за Израел и мисля, че е по-добре за Израел да намерения за тактиката си на битка против палестинската опозиция и да обмисли доста по-политически, а не военни решения. И когато споделям “военни решения ”, това са брутални решения, а може да има умни военни решения.

Много съм работил върху битката против бунтовниците и когато погледнем тактиките, употребявани от британците през 50-те - началото на 60-те години, несъмнено подтекстът беше друг, не желая да кажа, че не са били брутални, имаше образци на извънредно тежки репресии в Кения да вземем за пример и другаде, британците не са модел във всички области, само че тук-там те съумяха да приложат извънредно ефикасни тактики против съпротивата, свеждайки до най-малко броя на убитите. Пак споделям, че не бяха длъжни да срутват до земята Белфаст, с цел да решат казуса с тероризма в Северна Ирландия. Това значи, че има умни и по-малко умни военни решения. Проблемът е, че израелците наподобява не са излезли от тези по-малко умни благоприятни условия и безспорно ще понесат следствията в бъдеще.

- Друго събитие и различен политически въпрос е признаването на Палестина от Испания, Ирландия и Норвегия преди няколко дни. Днес 143 от 195 страни признават страната Палестина. Остават 52, които не са я признали, и страните от Г-7 като цяло не са признали страната Палестина, т.е. Съединени американски щати, Канада, Австралия, Япония, Франция, Англия и Германия. Какъв е ползата на тези страни да не признават Палестина като страна?

- Тук на тази карта виждаме в зелено страните, които признават страната Палестина, и в действителност установяваме, че с няколко изключения западните страни са тези, които не признават страната Палестина.

Това не е доста изненадващо, тъй като това са страни, които не осъждат военните закононарушения, осъществени от Израел и то не просто от 7 октомври, а много преди този момент, тъй че има неизменност. Няма огромни изненади в това. Но тази карта демонстрира и акцентира нещо, което към този момент споменахме, това е възходящата бездна сред Запада и останалия свят. Когато погледнете картата на тези, които глобяват Русия да вземем за пример, на процедура ще видите същата карта. Когато погледнете всички страни, които осъждат глобите, ще видите съвсем същата карта. Следователно всички тези карти си наподобяват и те демонстрират, че Западът е в нестабилно състояние с визията, която имат незападните страни.

Не мисля, че признаването от Ирландия, Норвегия и Испания ще промени нещо, първо, тъй като огромното болшинство от западните страни, които държат ножа за дръжката, са към момента срещу това признание, даже Швейцария прочее, което е много изненадващо. Швейцария счита, че не е пристигнал моментът да се признае страната Палестина, което е много учудващо, само че това дава отговор на непрестанно възходящото приспособяване на политиката ѝ със западните сътрудници. Това демонстрира също известна загуба на самостоятелност, във всеки случай интелектуална и политическа загуба на самостоятелност, която се показва в загубата на доверие в нейния неутралитет. Така че не считам, че това признание ще има избрани на практика последици. Но то демонстрира, че през днешния ден Израел от ден на ден губи въздействието, което имаше, губи доверието, неговият дискурс повече не устоя и Израел е в стратегически банкрут.

Това ускорява нещо, което загатнах неведнъж във връзка на Израел - Израел е страна, която постоянно се е борила с тероризма тактически, само че в никакъв случай стратегически. Това не е страна на стратези. Това е страна на pistoleros, не на стратези, а през днешния ден това стартира да се отразява на нейната стратегическа среда и би могло да има последици в бъдеще. Мисля, че това не би трябвало да се подценява. Израел не разбра, че е в преломен миг. От една страна, би могло да се каже толкоз по-добре, тъй като мисля, че времето работи за палестинците и колкото повече продължава по този начин, колкото повече не се осъжда Израел, колкото повече не се оказва помощ на Израел да се върне в пътя на интернационалното право, толкоз повече Израел затъва.

Това е доста подобен феномен, с това, което Западът прави с Украйна, и това, което се случва в този момент, е, че Израел от ден на ден върви в посока на страна парий. Все още не се е стигнало до такава степен, само че се върви в тази посока и това безспорно не е в услуга на Израел. Вече има емиграция на евреи, които напущат Израел от съображения за сигурност, само че също по този начин тъй като към този момент не се разпознават в страната, в която са отишли, тъй като на процедура във всички случаи това са хора, които са пристигнали от чужбина и които са имали упования от Израел, упования, които безспорно са били пресилени и точно тази обстановка кара хората от ден на ден да се връщат в своите страни по генезис. Това е заплаха или риск, към който би трябвало да са доста по-внимателни и който би трябвало да се одобри доста по-сериозно, само че е реалност, че Израел в последна сметка би могъл да изчезне. Не на следващия ден, не след една или две години, в по-далечно време, само че в случай че Израел продължава по този начин, той към този момент си навлече неприязънта на огромна част от света и то не тъй като е еврейски, а тъй като постъпва неприятно.

Фактът, че постоянно квалифицира рецензиите като антисемитски, прикрива един лъжовен мотив - антисемитизмът. Те се крият зад него, с цел да прикрият обстоятелството, че Израел и неговите ръководители се държат зле и заповедите на МНС го удостоверяват. Това държание, а не естеството на страната Израел, нито същността на неговия народ, са сложени под въпрос, а неговото държание.

Това е значимо да се каже, тъй като заради свеждането на всичко до антисемитизъм към този момент не се слагат въпроси за държанието му. Същите причини видяхме в Международния съд на Организация на обединените нации, а в този момент и от Бенямин Нетаняху, във връзка настояването на прокурора на Международния углавен съд - “ние сме демократична страна, т.е. не може да поставяте под въпрос нашия метод на деяние ”. Именно тук е главният проблем и евентуално това ще докара Израел до неговото изгубване, тъй като през днешния ден има един световен Юг, който е доста по-мощен, доста по-обединен, който е доста по-сплотен в своя мироглед и тази единодушие може да бъде съдбовна за Израел в дълготраен проект. От тази позиция мисля, че присъдата на МНС би могла да има позитивен резултат, да пробуди съвестта, да разреши на всички да си кажат “сега би трябвало да се върнем към правия път, би трябвало да спрем да считаме, че сме всемогъщи ”.

Проблемът е, че, за жалост, Съединени американски щати не са осъзнали това, те към момента са с илюзията за всемогъщество и не престават да държат ножа за дръжката и да поддържат дейностите на Израел в палестинския подтекст, само че и в други контексти. И до момента в който тези двама артисти не осъзнаят, че неспазването на интернационалното право ги изобличава пред интернационалната общественост, това ще вреди и на единия, и на другия.

- Учудващо е в действителност, че Израел не съблюдава интернационалното право от 1947 година Както казвате в книгата си, има 900 хиляди противозаконни израелски заселници. Знаем също от книгата на един палестински договарящ, че израелците в действителност не желаят да договарят с палестинците - книгата е “Il n'y aura pas d'état palestinien: Journal d'une négociateur en Palestine ” (Няма да има палестинска страна: Дневник на един палестински договарящ, създател Зияд Кло), която излезе преди десетина години. Все още има 52 страни, множеството от които са европейски, западни, които не престават да поддържат тази израелска политика. Сред тях са Франция, Съединени американски щати - “ще признаем страната Палестина, когато двете страни стартират да договарят по постоянен и кротичък метод ”, което е невероятно.

- Да, това е циничен кръг и той демонстрира, че нашите страни поддържат нарушаванията на интернационалното право от Израел, това е резултатът. Защото си даваме сметка, че сме в невъзможна обстановка, защото израелците не желаят да договарят. И както загатвам в книгата си, самите ръководители на израелските секрети служби го споделят - държавното управление не желае да договаря с палестинците и въпросът не е единствено в Хамас. Хамас се трансформира в изкупителна жертва на палестинската опозиция, по тази причина желанието непременно да се борят против Хамас няма необикновен смисъл, тъй като казусът е, че палестинците желаят да си върнат земите и има палестинска опозиция.

Пак споделям, интервенцията от 7 октомври беше извършена от двайсетина групировки, а освен от Хамас. Винаги се концентрират върху него с желанието да видят неприятния. Тази визия подхожда и на интелектуалните равнище на нашите публицисти, нашите медии се пробват да показват действителността като комикс, а казусът е по-сложен. Израелците не желаят да договарят и това е в основата на палестинската интервенция от 7 октомври. Наистина се въртим в кръг. Трябва да се прекъсне този пъклен цикъл и може би признаването на страната Палестина е метод това да стане и да се наложи на Израел сътрудник, тъй като светът признава този сътрудник.

За страдание, това е обстановката. Точно както в тази ситуация с Украйна, има някаква слепота на западняците, които мислят, че тяхното схващане, техният прочит на казуса е самата действителност. Но това е единствено един прочит на казуса, не е действителността и сигурно не е действителността такава, каквато я възприемат три четвърти от света. Нали по този начин? Защото когато казвате, че има 50 страни, които поддържат Израел, в Организация на обединените нации има 195 страни, т.е. почти 75% от популацията на света - прочее от позиция на популацията това е доста повече, това е към 90% от международното население - и то вижда казуса друго. Следователно дълготрайно нашият метод на виждане на нещата е губещ. Затова би трябвало да се върнем към основата, към интернационалното право, към използването на интернационалното право, тъй че Западът като цяло, само че в тази ситуация Израел, да се върне на пътя на интернационалното право. Мисля, че през днешния ден не греша, като споделям, че в случай че Израел не се върне в полето на интернационалното право, рискува да изчезне.

- За военната обстановка в Газа и в частност в Рафах през вчерашния ден от Организация на обединените нации обясниха, че ситуацията е все по-отчавайщо. Също през вчерашния ден израелските танкове навлязоха в югоизточната част на Рафах, на границата с Египет. Съединени американски щати и Франция споделят, че са срещу израелска атака в Рафах, само че тази атака стартира и нито една западна страна наподобява не е шокиран. Какво мислите?

- Трябва да се кажат няколко неща за военната обстановка в Рафах. Първо, западната опозиция против интервенцията в Рафах беше доста вяла, даже американците, които сякаш се опълчиха на концепцията за военна намеса в Рафах и заплашиха да спрат доставките на оръжие, в случай че Израел нахлуе в Рафах, не извършиха тези закани. На Запад концепцията, че би трябвало да се поддържа Израел, е по-важна от спазването на интернационалното право, което не е изцяло нелогично при тяхното възприетия на нещата, тъй като живеем в западен свят, който си мисли, че дефинира ориста на човечеството.

Още от края на ХIХ век имаме този нрав, това беше духът, който ни тласна да колонизираме останалия свят, концепцията, че ние притежаваме истината и по тази причина можем безнаказано да постановяваме на другите нашия закон. Наред с това, което се случи в Рафах през последните седмици, бяха открити голям брой всеобщи гробове, породени от израелската войска, където има деца, очевидно убити от упор, вижда се, че е имало същински кланета, военни закононарушения, като тези в Източна Европа през Втората международна война, осъществени от айнзацгрупите. Това ненапълно е същата скица, която има същата последна цел - битка против съпротивата, т.е. пробват се да тероризират популацията, изтребвайки доста хора. Точно това направиха израелците в Рафах и многото всеобщи гробове, които бяха открити, провокираха ужаса на Обединените народи, даже и нашите медии да не приказват за това, тъй като в действителност ние го прикриваме.

Това е трагичното. Мисля, че един ден би трябвало да се замислим за метода, по който обработвахме информацията, тъй като фактът, че не приказваме за това, че прикриваме тези закононарушения, в действителност е метод да ги подкрепим. Това е плачевна обстановка за Запада, плачевна обстановка за положението на западната преса, плачевна обстановка за положението на западната политическа класа. Цивилните не престават да умират. Сега американците сътвориха изкуствено пристанище, с цел да докарат храна в Газа. Очевидно това пристанище няма потенциал за превозване на нужното количество храна за популацията на Газа, само че най-малко съществува. Поразителното е, че от другата страна на границата израелското население загражда пътя на камионите с храни. И тук има един забавен феномен, тъй като израелското население е забъркано в това.

Това е много изненадващо, тъй като си спомняме фрагментите от 1945 година, когато съдружниците накараха немското население да посети лагерите на гибелта и немското население беше шокирано от това, което видя. Германското население не знаеше или беше държано в незнание, то не осъзнаваше вредите или закононарушенията, осъществени покрай тяхното село. В Израел имаме тъкмо противоположния резултат - популацията взе участие, и тъкмо това е трагичното. Несъмнено има из