Преди шест години един от умните ни банкери ми каза,

Преди шест години един от умните ни банкери ми сподели, че с напредъка на медицината хората, които се раждат през днешния ден, могат да живеят до 110–115 години. Той ръководеше банка в група, която има и застрахователни компании, тъй че проучването на продължителността на човешкия живот за тях е активност, от която зависи и личното им бизнес бъдеще. За този диалог се сетих, когато прочетох, че Владимир Путин заговорил със Си Дзинпин за опцията от голям брой трансплантации на органи, удължение на човешкия живот и практическо величие. Китайският му сътрудник пък дал отговор, че е чувал за опцията човек да живее до 150 години.

Вярно е, че доста диктатори и техните доближени са имали склонността да се считат за медиатори сред Създателя и земния свят. За по-висши. За по-заслужаващи да живеят. Може даже да не става дума за нарцисизъм, а за изкривеното поверие, че единствено те могат да запазят страните си и да ги водят вярно. И по тази причина би трябвало да не престават да го вършат колкото се може по-дълго. Други са имали податливост към езотерика. Хитлер е търсел „ копието на ориста “, с което съгласно Новия завет римски боец е промушил разпнатия Христос, с цел да ревизира дали към този момент е починал. Американският военачалник Джордж Патън вярвал в съществуването на неведнъж прераждане. Но съгласно него индивидът постоянно резервира пола си и чертите на характера си. Така той постоянно е бил боец – още от времето, когато прародителите ни са се борили с мамути. Дори написал стихотворение, в което позволява, че точно неговото предходно „ аз “ е могло да промуши Спасителя – Through a Glass, Darkly.

Отговорът на Си също е много забавен. Той е конвенционален, съдържа фразата „ Чувал съм “. Тоест – не знае, тъй като не е изследвал тематиката. Знае за нея, само че не е била в центъра на ползите му. И с това ни кара да мислим, че по-скоро гледа на въпроса не като евентуален клиент на напредъка в биотехнологиите, а като човек, който не пречи на тяхното развиване.

Но в случай че той и Путин разсъждават върху това, няма по какъв начин и елементарният човек да не се замисли. Да се наблюдават трендовете и очертанията на бъдещето е нещо, което може да бъде единствено от изгода. В едно изявление Путин споделя, че младите членове на фамилията му учат китайски език. Майка ми и до през днешния ден се гордее, че когато при започване на 90-те ме записала да изучавам британски език в една от най-хубавите школи, оживяла и до през днешния ден, колежките ѝ ѝ казвали, че си дава парите напразно и че няма къде и по какъв начин този език да ми бъде потребен. По това време майка ми работеше като счетоводителка в държавно дружество и я редуцираха, когато вкараха компютъризираното счетоводство.

Казвам това, с цел да подчертая, че тя не си е пиела кафето с върхушката, само че по собствен подсъзнателен метод се стараеше да павира пътя ми в живота, до момента в който други към този момент пращаха децата си в частни гимназии-интернати на Запад или подготвяха наследниците си за изпити TOEFL, с цел да могат най-малко висшето си обучение да получат зад граница. Никога не пречи да се ослушваме, да опитваме да усетим посоката напразно и да се подготвим за смяната, тъй че да спечелим от нея или най-малко да се задържим над повърхността.

В един от годишните си отчети швейцарската UBS оповестява за рекордно нарастване на т.нар. everyday millionaires – категория, която съгласно мен най-правилно на български може да се назова „ случайни милионери “. Това са хора без родови привилегии, които реализират благосъстояние сред един и пет милиона $ – спортисти, артисти, актьори, изобретатели, блогъри, инфлуенсъри и така нататък Изводът е, че времената, колкото и да наподобяват безредни, дават благоприятни условия. С малко знания по британски език и с опциите на изкуствения разсъдък през днешния ден човек може даже до момента в който пасе овце в Родопите да основава наличие, налично за целия свят. Стига да има познания, визия, упоритост и самодисциплина. А тези неща зависят единствено от индивида и от родителите му. Всичко останало – технологии, мобилна мрежа и пазар – е към нас и в никакъв случай не е било толкоз налично.

Да, има конкуренция. Тя е чудовищна. Затова саморазвитието – ученето, обогатяването на общата просвета – в никакъв случай не са били толкоз значими.

Успоредно с това заплахите са доста повече. Опростачването на популацията към този момент заплашва живота ни. Идиоти забиват колите си в рейсове, други предизвикват гибел с АТВ-та. В TikTok е цялостно с хора, които записват километражите си, когато надвишават 180 километра в час. Други назовават санкциите „ официални самопризнания “ за шофьорските си качества. Трети се хвалят, че в случай че имат видимост, не ги интересува, че линията сред двете платна е непрекъсната, и умерено подхващат изпреварване.

Деца се провокират да гълтат капсули с прахуляк за пране, снимат се на покривите на влакове и на електрически стълбове, рискувайки да бъдат убити от дъгата. Катерят кранове. Даваме ли си сметка, че всеки ден научаваме за хора, които непринудено рискуват живота си – не като всеотдайност, а подведени от онлайн трендове с неизвестен основател?

В годините на нашата младост сериозните беседи с родителите ни бяха изключителни събития. Какво е секс? Как да изберем гимназия? Как да не се погубим след първото любовно отчаяние? Защо да не консумираме опиати? Да влезем ли в казармата, да работим ли или да продължим с ученето в университета? И като си кажехме нещата, не се стигаше до прекъсване на тв приемника и съществени диалози с месеци.

Днес би трябвало да предизвестяваме децата си да не издават персонална и фамилна информация пред анонимните си „ другари “, с които играят онлайн. Да не се подвеждат по образците, които дават участниците в риалити формати. Да схванат, че не е хубаво да си вредим и да рискуваме, единствено с цел да ни видят и лайкнат. Но преди този момент би трябвало да разбираем какво е щета, самонараняване. Колко е скъп човешкият живот и че, за разлика от компютърните игри, в него няма рестартиране. Последното го сподели човек в TikTok, до момента в който снимаше по какъв начин спасителите за повторно в границите на един ден вадят човек, който не ги слушал да стои на сушата поради огромните талази и аления байрак.

Всичко това дава обещание да раздели света на две – фаворизиран хайлайф и плебс, който ще зависи от естествения асортимент. Не че до момента не е било по този начин, само че през днешния ден залозите са доста по-големи, а вероятностите – ясно обрисувани.

Преди 500 години чумата е покосявала хората, без да се интересува дали са небогати или богати, аристократи или простолюдие. Дори през XVI и XVII век в Англия диетата на бедните е била надалеч по-здравословна от тази на аристокрацията. Всички бактерии, които вървели с месото, яйцата и млечните артикули в ера без хладилници, надалеч не защитавали богатите в по-висока степен от бедните. Това ни напомня Ангъс Дийтън – носителят на Нобелова премия за стопанска система за 2015 година

Днес е съвсем противоположното. Напредъкът във фармацевтиката към този момент разрешава на хората да отслабват с десетки килограми в границите на година, без да пазят хранителен режим или да се потят във физическа интензивност. Може би в миналото тези решения ще идват и без риск от странични резултати. Ако ли не, то най-малко цените им към този момент са паднали дотам, че фитнес промишлеността, бизнесът на диетолозите и нутриционистите в богатите общества към този момент се задъхват и са на път да се трансфорат в разкош за определени.

Социалната подвижност през днешния ден е допустима. Роден в семейство от една класа, човек умерено може да се изкачи в по-висока и по-богата в границите на живота си. Стресът, простотиите, изкушенията и моментните улеснения единствено могат да ни отклонят от всичко това, което светът предлага в исторически невиждани пропорции. В същото време увеличението на продължителността на живота ще значи напън върху пенсионните системи. Може да се наложи да работим до напреднала възраст, и по тази причина ще е значимо да сме готови за промяна на специалности или за някакво дребно предприемачество в третата възраст.

Може да изчезнат и златотърсачите, които подписват брак за пари. Ако вместо пет–десет години, наследяването на благосъстоянието на възрастния сътрудник стартира да ги дели 30–35 години, сигурно ще се замислят.

Ключово е да бъдем самодисциплинирани, деликатни, ученолюбиви и здравословно амбициозни. Както пее Роби Уилямс – Go Gentle, through your life – живей умерено.