Ако алгоритмите мислят, а роботите действат, къде в изчислението остава човешкият фактор
Изненада или не, в Силициевата котловина към този момент съвсем няма човек, който да приказва за това дали изкуственият разсъдък ще размени човешкия труд. Водещият въпрос тук е по кое време това ще се случи – и кой въобще ще завоюва от сходна промяна.
Идеята за безспорна автоматизация на труда – без значение дали приказваме за физическа работа или мисловен капитал – от дълго време към този момент не е научна фантастика.
Това е тактика, интензивно финансирана и планувана до последния подробност от някои от най-големите имена в софтуерната промишленост. Визията е да съществува AI, който мисли вместо нас, и роботи, които правят всичко останало.
Според Ед Нютън-Рекс, създател в The Guardian, това е сюжет, който към този момент не се разисква единствено в затворени зали и частни конгреси, а се трансформира в действителен софтуерен дневен ред.
Икономика, само че без хора: обществената загадка на Силициевата котловина
Докато от ден на ден компании стъпват на пръсти към прекомерно открити планове за всеобща автоматизация (предвид обществените и политически рискове), някои стартъпи към този момент гръмко споделят тъкмо това, което останалите единствено шушукат зад затворени порти.
Един от тях е Mechanize – компания, която намерено декларира, че задачата ѝ е „ цялостна икономическа автоматизация “. Сред нейните поддръжници са имена като основният академик на Гугъл Джеф Дийн и други вложители с тежест в Силициевата котловина.
Това не са единични отзиви. Дори Илон Мъск към този момент приказва за свят, в който „ никой от нас няма да има работа “. Бил Гейтс счита, че хората скоро няма да бъдат нужни за множеството действия. Подобни отзиви показват и „ кръстникът “ на AI Джефри Хинтън, както и именитият вложител Винод Косла.
Какво действително може да се автоматизира през днешния ден?
Технологиите, с които сега разполагаме, към момента не могат напълно да заменят човешкото присъединяване в стопански проект.
AI към момента позволява много неточности, а роботите остават тромави и лишени от нужната съгласуваност, с която хората разполагат. Това обаче се трансформира със светкавична скорост.
Още през 2023 година GPT-4 се подрежда измежду най-хубавите 10% от участниците в американския бар тест. Новите модели на OpenAI към този момент пишат по-добър код от личните си инженери.
Свободните специалности в писането и графичния дизайн също записват съществени спадове, откогато AI инструментите всеобщо навлизат на пазара. А в Сан Франциско, да вземем за пример, самостоятелните коли към този момент са част от пейзажа на града, до момента в който хуманоидни роботи работят в заводите на BMW и извършват десетки задания в търговски обекти.
Планът наподобява повече от явен: изкуственият разсъдък поема интелектуалната работа, а роботите ѝ „ вдъхват живот “. Не, това въобще не е футуризъм, а посока, към която към този момент всеобщо текат вложения за милиарди долари.
Главният изпълнителен шеф на Гугъл DeepMind Демис Хасабис даже предвижда, че AGI може да бъде реализиран в границите на идващите 5 до 10 години.
А в случай че проектът се провали?
Разбира се, вероятен е и различен сюжет – нова „ AI зима “, спад в вложенията, софтуерна тишина. Въпросът обаче не е дали автоматизацията ще се оправи, а по каква причина толкоз авторитетни хора желаят тя да успее непременно – и какво може да значи това за всички останали.
Според най-оптимистичния сюжет, цялостната автоматизация може да отключи невиждан стопански напредък и да увеличи световния витален стандарт. Но историята не е изключително великодушна, когато става дума за отмерено разпределение на софтуерните изгоди.
А каква е действителната причина?
Същата, каквато постоянно е била – власт и капитал. „ Софтуерът изяжда света “, споделя един път Марк Андрисен, именит VC вложител. До момента обаче имаше едно място, до което софтуерът не можеше да стигне – трудовият пазар. За какъвто и артикул да става дума, някой въпреки всичко трябваше да работи.
Днес, с помощта на изкуствения разсъдък, Силициевата котловина за първи път вижда късмет да има повече от просто технологии – цялата верига на цената – от самото основаване до осъществяването.
Това сигурно наподобява като новата конкуренция – не за доминиране на пазара, а за елиминиране на потребността от човешки труд. И в случай че до момента бизнес моделът на софтуерния свят беше „ софтуерът като услуга “, на следващия ден има възможност той да бъде: „ животът като услуга, без хора “.
Идеята за безспорна автоматизация на труда – без значение дали приказваме за физическа работа или мисловен капитал – от дълго време към този момент не е научна фантастика.
Това е тактика, интензивно финансирана и планувана до последния подробност от някои от най-големите имена в софтуерната промишленост. Визията е да съществува AI, който мисли вместо нас, и роботи, които правят всичко останало.
Според Ед Нютън-Рекс, създател в The Guardian, това е сюжет, който към този момент не се разисква единствено в затворени зали и частни конгреси, а се трансформира в действителен софтуерен дневен ред.
Икономика, само че без хора: обществената загадка на Силициевата котловина
Докато от ден на ден компании стъпват на пръсти към прекомерно открити планове за всеобща автоматизация (предвид обществените и политически рискове), някои стартъпи към този момент гръмко споделят тъкмо това, което останалите единствено шушукат зад затворени порти.
Един от тях е Mechanize – компания, която намерено декларира, че задачата ѝ е „ цялостна икономическа автоматизация “. Сред нейните поддръжници са имена като основният академик на Гугъл Джеф Дийн и други вложители с тежест в Силициевата котловина.
Това не са единични отзиви. Дори Илон Мъск към този момент приказва за свят, в който „ никой от нас няма да има работа “. Бил Гейтс счита, че хората скоро няма да бъдат нужни за множеството действия. Подобни отзиви показват и „ кръстникът “ на AI Джефри Хинтън, както и именитият вложител Винод Косла.
Какво действително може да се автоматизира през днешния ден?
Технологиите, с които сега разполагаме, към момента не могат напълно да заменят човешкото присъединяване в стопански проект.
AI към момента позволява много неточности, а роботите остават тромави и лишени от нужната съгласуваност, с която хората разполагат. Това обаче се трансформира със светкавична скорост.
Още през 2023 година GPT-4 се подрежда измежду най-хубавите 10% от участниците в американския бар тест. Новите модели на OpenAI към този момент пишат по-добър код от личните си инженери.
Свободните специалности в писането и графичния дизайн също записват съществени спадове, откогато AI инструментите всеобщо навлизат на пазара. А в Сан Франциско, да вземем за пример, самостоятелните коли към този момент са част от пейзажа на града, до момента в който хуманоидни роботи работят в заводите на BMW и извършват десетки задания в търговски обекти.
Планът наподобява повече от явен: изкуственият разсъдък поема интелектуалната работа, а роботите ѝ „ вдъхват живот “. Не, това въобще не е футуризъм, а посока, към която към този момент всеобщо текат вложения за милиарди долари.
Главният изпълнителен шеф на Гугъл DeepMind Демис Хасабис даже предвижда, че AGI може да бъде реализиран в границите на идващите 5 до 10 години.
А в случай че проектът се провали?
Разбира се, вероятен е и различен сюжет – нова „ AI зима “, спад в вложенията, софтуерна тишина. Въпросът обаче не е дали автоматизацията ще се оправи, а по каква причина толкоз авторитетни хора желаят тя да успее непременно – и какво може да значи това за всички останали.
Според най-оптимистичния сюжет, цялостната автоматизация може да отключи невиждан стопански напредък и да увеличи световния витален стандарт. Но историята не е изключително великодушна, когато става дума за отмерено разпределение на софтуерните изгоди.
А каква е действителната причина?
Същата, каквато постоянно е била – власт и капитал. „ Софтуерът изяжда света “, споделя един път Марк Андрисен, именит VC вложител. До момента обаче имаше едно място, до което софтуерът не можеше да стигне – трудовият пазар. За какъвто и артикул да става дума, някой въпреки всичко трябваше да работи.
Днес, с помощта на изкуствения разсъдък, Силициевата котловина за първи път вижда късмет да има повече от просто технологии – цялата верига на цената – от самото основаване до осъществяването.
Това сигурно наподобява като новата конкуренция – не за доминиране на пазара, а за елиминиране на потребността от човешки труд. И в случай че до момента бизнес моделът на софтуерния свят беше „ софтуерът като услуга “, на следващия ден има възможност той да бъде: „ животът като услуга, без хора “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ