Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Това сочат данните от проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), възложена от министъра на финансите, съобщиха от пресцентъра на финансовото министерство. 

Процедурите и договорите се отнасят за Централна градска част на град София - Зона 4, включваща изграждане, възстановяване и обновяване на следните обекти: пл. „Народно събрание”, бул. „Цар  Освободител”, част от бул. „Васил Левски”, пл. „Васил Левски”, част от ул. „Московска“, част от ул. „Г. С. Раковски”, пл. „Ал. Невски”, част от ул. „Париж”, част от ул. „Оборище, градините около храм-паметника „Ал. Невски”, храм „Св. София”, пред Синодалната палата и около паметника на Иван Вазов, райони ”Средец” и „Оборище”, Столична община.

Проверени са шест процедури по реда на Закона за обществените поръчки, седем договора за възлагане, както и изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020.

Органите на АДФИ установяват редица нарушения в три от шестте проверени процедури. Например, в една от тях е създадена методика за оценка, която не гарантира реална конкуренция и не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта. По тази процедура е сключен договор за строителство за почти 20 милиона лева.

При втората процедура, която е за избор на строителен надзор, комисията е отстранила трима участника, тъй като са предложили по-благоприятни от средната стойност на предложените цени на останалите участници, без да изложи по същество мотивите, с които отхвърля писмените обяснения на отстранените кандидати. В третата процедура, за избор на екип за управление и изпълнение на проекта, е установено, че в офертите на отстранените пет от общо шест участници, има предложения, които са аналогични на предложените от единствения участник, допуснат до оценка. Въпреки това комисията е приела, че е налице съответствие, водещо до отстраняване от участие. В дейността на комисията АДФИ е установила индикатор за измама.

Проверката на изпълнението на седемте договора установява нарушения в четири от тях. В три договора на обща стойност близо 22 млн. лв. с ДДС, не са защитени финансовите интереси на възложителя. В два от тях не е предвидена гаранция, обезпечаваща авансово преведените средства. При третия договор е допуснато възстановяване на дължимия аванс в размер на 2,5 млн. лева по сметка на Столична община четири месеца след изтичане срока на валидност на банковата гаранция за авансово преведени средства и след прекратяване на договора.

В един от проверените договори на стойност 21,5 млн. лева също е установен индикатор за измама, тъй като мотивите за прекратяването му противоречат на представените в хода на финансовата инспекция документи. В същия договор е установено, че от страна на Столична община, строителният надзор и външният консултант не е осъществяван контрол. 

При договор, изпълняван в рамките на проект по програма „Региони в растеж“, е установено, че е налице забава от страна на изпълнителя, за което съгласно договореното се дължи неустойка. Към момента на извършване на проверката договорът е в процес на изпълнение, като дължимата неустойка от изпълнителя, следва да бъде удържана при окончателното разплащане в договореният размер и съобразно дните на забава. 

Повече информация по приключилата инспекция можете да намерите на интернет страницата на АДФИ на адрес: https://www.adfi.minfin.bg/bg/18.  

В официално изявление Министерството на отбраната на Азербайджан заяви, че използва прецизни оръжия срещу „изключително законни военни цели и военна инфраструктура“. На свой ред външното министерство на Баку посочи, че единственият начин за постигане на мир в Карабах е пълното изтегляне на арменската армия от региона и разпускането на "марионетния режим" в Нагорни Карабах. 

Отвърна военното министерство в Армения, според което на територията на Карабах няма арменски военни сили. От Министерството на външните работи посочват, че атаката от азербайджанска страна е "мащабна агресия". 

Руското външно министерство обяви, че избухването на военни действия е безпочвено и призова за прекратяване на огъня и дипломатическо решение на ситуацията. 

Турция подкрепи Азербайджан. За Турция Азербайджан е основният партньор в Южен Кавказ. През 2020 г., по време на Втората карабахска война, Турция по всякакъв начин помогна на Азербайджан, който използва турски дронове срещу арменските въоръжени сили.

Двете съседки, Азербайджан и Армения, влязоха във война два пъти за Нагорни Карабах, първо в началото на 90-те години след падането на Съветския съюз и отново през 2020 г. От декември Азербайджан установи де факто блокада на единствения път към анклава от Армения, известен като Лачинския коридор.

Във вторник министерството на отбраната в Баку обвини арменските сили в "систематичен обстрел" на позиции на армията - твърдения, които Армения отрича. От Азербайджан обаче посочват, че именно на това са отговорили с "местни, антитерористични дейности за разоръжаване и осигуряване на изтеглянето на формирования на въоръжените сили на Армения".

От ведомството уверяват, че нападението не е насочено към цивилни, а към "законни военни цели".

Преди няколко дни Ереван предупреди, че има риск да се стигне до война заради Нагорни Карабах. Армения и Азербайджан, които се борят от десетилетия за анклава Нагорни Карабах, се обвиниха взаимно, че са започнали поредица от гранични сблъсъци.

Изграждането й е изцяло със средства от дарители, а идеята за нея принадлежи на журналиста Георги Тошев.

Припомняме, че Милен Цветков загина през 2020 година. Той чакаше в колата си на червен светофар до столичен мол, когато в него се вряза джип, управляван от млад шофьор. Зад волана на джипа е тогава 22-годишният Кристиан Николов, който е шофирал под влиянието на канабис и амфетамин.

Причинилият катастрофата Николов получи ефективна присъда от съда – 9 г.

"Наемаш ги, никога не си ги виждал тези хора, получаваш препоръка, те се оказват републиканци само по име или се оказват не толкова добри. В много случаи не съм ги уважавал", заяви Тръмп. "Но уважавах други. Уважавах много други, които казваха, че изборите са били фалшифицирани", посочи Тръмп, когато беше попитан защо е решил да игнорира адвокатите и съветниците си, които са му казали, че е загубил изборите през 2020 г. от Джо Байдън.

Срещу бившия президент са повдигнати обвинения, свързани с усилията му да отмени резултатите от изборите през 2020 г. Във федералното дело срещу него прокурорите се позовават на факта, че адвокатите на Тръмп многократно са му казвали, че е загубил изборите. Кампанията на Тръмп загуби десетки съдебни дела, опитващи се да оспорят поражението му през 2020 г. в седмиците след изборите, като необоснованите им конспиративни теории бяха отхвърлени.

Когато беше притиснат за това как е стигнал до извода, че изборите са били фалшифицирани, републиканецът подчерта, че това е негово собствено решение.

"Обадихте се на някои от външните си адвокати - казахте, че има безумни теории. Защо ги слушахте? Защото ви казваха точно това, което искахте да чуете?", попита водещата Кристен Уелкър.

"Знаете ли кого слушам? Себе си. Аз видях какво се случи", отвърна Тръмп.

Всичко започва през 2020 г., когато испанските власти забелязват серия от подозрителни онлайн спортни залози за турнир по тенис на маса, предават от Българската национална телевизия. Разследването ги отвежда до престъпна мрежа, съставена предимно от българи и румънци. Групата е следена в продължение на 3 години и било установено, че чрез фалшиви самоличности или подставени лица правят залози за всякакви спортове и в различни части на света - от тенис на маса до футбол на най-високо ниво.

Членове на групата уреждали мачове извън Испания, като според Франс прес - подкупвали спортисти - основно в България и Румъния.

"23-ма души са арестувани след съвместна операция на Испанската национална полиция, Испанската данъчна агенция, Европол и Интерпол, които в сътрудничество са разбили международна мрежа за черно тото", се казва в официалното съобщение на Интерпол.

Сред задържаните са лидерът на организацията, както и букмейкър от една от най-големите компании за онлайн залози, който подсигурявал дейността на групата. Иззети са мобилни телефони, устройства за сателитен сигнал, крупни суми в брой и десетки кредитни и дебитни карти.

Освен, че манипулирала мачове, групата използвала и свръхмодерна сателитна технология, с която получавала телевизионния сигнал директно от стадиона или спортната зала благодарение на която е имала предимство пред букмейкърите.

"Организираните престъпни групи използват всяка възможност, която им се отвори и се възползват и от най-малкия пробив в сигурността. В случая става дума за 20-30 секундно преимущество, което е водело до огромни печалби, каза Юрген Сток, генерален секретар на Интерпол.

Секундите забавяне между случващото се на терена и достигането на картината до телевизионните зрители, били достатъчно, за да могат членовете на групата светкавично да заложат за резултат, който вече им е известен. Схемата е прилагана по време на Световното по футбол в Катар, Лига на нациите, Бундеслигата, мачове от азиатски и южноамерикански първенства, а също и при престижни тенис-турнири, включително тези от ATP.

Очаква се в следващите дни да бъдат извършени още арести, предстои да бъдат установени и спортистите, замесени в престъпната схема.

Чрез хакерски атаки е имало проникване и опити за изнудване, които моментално са били пресечени, смятат нашите източници. Според тях Трактора се е заблудил, надценявайки своите възможности и се е сблъскал с многократно по-подготвени и силни от него субекти.

Преди време имаше хакерска атака срещу застрахователната компания „Лев Инс“, за чийто собственик от години е считан Алексей Петров. Това е станало в момент, когато той е звънял на служители на ДАНС, за да им каже, че скоро ще се появи там на висока позиция. Дори се интересувал дали може да има проблеми с допуска му до секретна информация.

Хакер с псевдоним „Емил Кюлев“ бе разпратил изтеглена база с лични данни на над 2 млн. български граждани до редица медии. Информационният масив съдържал имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на застрахователната компания „Лев Инс“.

От застрахователното дружество категорично отрекоха да са допуснали теч на информация, като твърдяха, че има разминавания на данните на клиентите им.

Припомняме, че бившият началник на киберотдела в ГДБОП Явор Колев, напусна службите за сигурност преди време и се оказа важен фактор в компанията „Лев инс“. Той оглавява „ Информационни технологии и Киберсигурност“ в застрахователната компания.

Колев бе също така член на Комисията по хазарта, когато там са се случвали промените в Закона за хазарта, които позволили на фирми на Васил Божков да внесат такси, които по-късно прокуратурата, начело с Иван Гешев твърдеше, че са ощетили държавата с над 600 млн лева. Заведени дори бяха досъдебни производства на някои членове на комисията, но Явор Колев и министърът на финансите по онова време Владислав Горанов, който е принципал на комисията, останаха незасегнати.

По този повод Божков написа пост във Фейсбук на 24.02.2020 г.: „Топ ченгето Явор Колев и той беше член на комисията по хазарта, но не чувам за него нищо да се говори…“.

От своя страна Колев заяви, че не познавал бизнесмена и няма нищо общо със скандалните редакции на текстове в Закона.

След това изведнъж се оказа при Алексей Петров.

Киберпрестъпността е престъпна дейност, която използва или атакува компютър, компютърна мрежа или мрежово устройство. Повечето кибератаки се извършват от киберпрестъпници или хакери с цел финансова изгода. Целта на кибератаките обаче може да бъде и извеждане от строя на компютри или мрежи – по лични или политически причини.

Дали Трактора се е забъркал в нещо такова, засега са само догадки и една от версиите за неговия разстрел.

Киберпрестъпленията се извършват от лица и организации – добре координирани групи, които използват модерни техники.

Ето някои от киберпрестъпленията:

Имейл и интернет измами-кражби на цифрова самоличност (кражба на самоличност и експлоатация)

Кражба на данни от платежни карти и друга финансова информация

Кражба и препродажба на корпоративни данни

Кибер изнудване (изнудване за пари под заплаха от атака)

Атаки с помощта на ransomware (вид кибер изнудване)

Кибер шпионаж (получаване на неоторизиран достъп до правителствени или корпоративни данни)

Прекъсване на системи за компрометиране на мрежата

Преди дни ютубърът Станислав Цанов публикува запис на негова среща с Алексей Петров, на която бил заплашен от бившата барета, да не разследва темата за манипулирането на изборите в България. Трактора го предупреждава, че ако не се вслуша в съвета му, може да му се случат някои неща.

Дали Алексей Петров е имал контакти с важни хора от "Информационно обслужване", където се държат в тайна много неща, свързани с изборите?

Няма да навлизаме в тези сюжети, но те „плачат“ за прокурорско внимание и разследване от страна на специалните служби. Съмненията ги има отдавна, но отговорите ги няма.

Фрог нюз

Българинът заменя сред осемте участници руснака Даниил Медведев, който наскоро загуби финала на Откритото първенство на САЩ от Новак Джокович и отказа участие заради натрупана умора.

Григор Димитров си е избрал прякора G-Unit за участието в шоуто, като това е името на рап група, водена от 50 Cent.

Хасковлията участва като титуляр във втория сезон на UTS през 2020 година.

Програмата на турнира предвижда, че през първите два дни ще има 6 мача и всички 8 тенисисти ще бъдат на корта, а в неделя са двата полуфинала и финалът на турнира.

Всички мачове се играят под съпровода на музика от най-актуалните диджей.

Останалите участници в турнира са Гаел "La Monf" Монфис, Диего "El Peque" Шварцман, Каспър "The Iceman" Рууд, Андрей "Rublo" Рубльов, Ян Ленард "The Thunder" Щруф, Кристофър "The Rocket" Юбанкс и Беноа "The Rebel" Пер, като всички се явяват с прякорите си.

Турнирът протича в малко по-различен формат от традиционния тенис. Основната цел е спортът да стане по-интересен и динамичен. Мачовете се разделят на определени по време четвъртинки, а не на сетове, например. В турнира има UTS карти, които трябва да се използват по време на мача и могат да окажат влияние върху резултата. С такава карта може да се отнеме втория сервис на опонента, например. Ако двама играчи имат равен брой спечелени четвъртинки, се играе "внезапна смърт", при която първият играч, спечелил две последователни точки, печели мача.