На този етап се знае, че убийството е извършено със собствено огнестрелно оръжие от 71-годишен мъж от Черногорово. Той е убил 71-годишната си съпруга и 45-годишната си дъщеря, след което се е прострелял.

"Причина за смъртта са огнестрелни наранявания във всяко едно от лицата - по две в жените и едно в слепоочието на мъжа", посочиха от прокуратурата.

Извършителят е имал разрешение да носи и съхранява оръжие, бил е ловец. Притежавал е късо нарезно оръжие, пистолет и две ловни пушки.

"На този етап на база данните, които имаме, може да се каже, че се касае за битов скандал по банален повод", посочиха от полицията. 

По последна информация 45-годишната жена е пребивавала в чужбина, там е работела и живеела. 

Изясняват се всички факти и обстоятелства около трагедията. На този етап няма данни за съпричастност. Водят се разпити, установяват се близки до семейството. 

Това заяви пред NOVA NEWS депутатът Михал Камбарев от ПП относно исканията на зърнопроизводителите.

Според него трябва да започне дискусия за българското земеделие и да се запитаме защо не ядем местни продукти.

"Вероятно в миналото субсидии са насочвани към определен брой хора - не са стигали до всички, а само до големите производители на зърно. Има две покани на Денков, на които никой не се отзова, трябва приоритетно да начертаем как развиваме българското земеделие. Според Асен Василев ще губим по 40 млн. на месец, ако забраната за внос остане, това означава, че е по-добре да пуснем една част по-евтино зърно, което да смъкне цените", отбеляза народният представител.

Той бе категоричен, че България трябва да произвежда зеленчуци и плодове, а не да се съревновава с най-големите житници в света. 

Децата ми, които познавате и са в производството сред вас и сега, бяха категорично против. Въпреки това приех с надеждата, че познавайки добре проблемите на агрохранителната верига, заедно с вас ще можем да ги решаваме. Никога не съм се плашил от трудностите, винаги съм се борил за тяхното преодоляване, без да ги заобикалям. 

Това пише в официално писмо от страна на земеделския министър Кирил Вътев към протестиращите земеделски производители. Публикуваме писмото без редакторска намеса:

"Да, никога не сме били в толкова сложна ситуация, като днешната – последствия от Ковид пандемия, война в Украйна, инфлация, пазарна несигурност, крехка вътрешно-политическа обстановка.

След три месеца неспирни и безкористни усилия на кабинета от министри без политически опит, се постигна много. Реанимирани са много процеси, без умелото им хиперболизиране от политически опит.

България е на стъпка от приемането в Шенгенското пространство и Еврозоната – там, където е привлекателно за много емигранти, включително и наши сънародници.

Да, нашият водещ проблем е отпадането на забраната за внос на земеделска продукция от Украйна. Нашата продукция, произведена тук в България по всички европейски стандарти е застрашена от дъмпинг. Солидарността ни с Украйна е очевидна, продължава и няма да спре. Единственото, което искаме е да бъде защитен икономическият интерес на българските производители на храна толкова, колкото и здравето на българските потребители. 

Кабинетът на акад. Николай Денков и г-жа Мария Габриел не спира и сега да отстоява националния ни интерес.

Като част от този кабинет няма да допусна да бъдат ощетени българските земеделски производители и потребители.

Още в нощта на 15 срещу 16 септември, след решението на ЕК да отпадне забраната за внос от Украйна, са проведени серия от разговори, които продължават и сега.

Настояваме Украйна да задържи износа към България до пълното уточняване на стоките, количествата и механизмите за лицензионни режими.

Уточняването на детайли по гореизложеното не може да бъде извършено правилно без участието на Браншовите организации от аграрния сектор.

За детайлното изработване на българската позиция в защита на икономическите интереси на българските земеделски производители, както винаги досега каня избрани от Вас представители по всяко време на среща в МЗХ.

В заключение Ви информирам, че след задълбочено обсъждане в Министерския съвет на декларацията от Инициативния комитет за провеждане на общонационален протест в вх.№ 08.00 – 408/ 15.09.2023 г., формулираните искания в 5 точки са удовлетворени.

Необходимо е заедно с Вас да прецизираме количествата и продуктите в т.1 .

С уважение:

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.