Земеделците се бяха събрали край Долни Богров с намерение да влязат с тежка техника в центъра на София в знак на протест срещу отпадналата забрана за внос на украинско зърно.

Вчера след преговори с бранша премиерът Николай Денков обяви, че "в близко време няма да позволим внос на слънчоглед от Украйна".

На срещата са били обсъдени всички искания на земеделските производители, като ще се водят и преговори с Европейската комисия за компенсациите, които страната ни може да получи.

Стотици работници от целия въгледобивен сектор се очаква да се включат в демонстрацията. Основните притеснения на протестиращите са за бъдещата енергийна политика, целяща да ограничи вредните емисии. Според сектора стотици хора ще загубят работните си места. 

В протеста ще се включат синдикалистите от КНСБ и КТ “Подкрепа”, както и комплекса “Марица Изток”. 

Според недоволните липсват конкретни решения за запазване на електроенергийното производство и енергийната обезпеченост на българската индустрия. 

Това ще е поредният протест в София днес. Земеделците също протестират като до 15 ч. тежка техника ще изчаква на входа на столицата. Тогава изтича крайният срок, който от бранша дадоха на властта за изпълнение на техните искания. Те настояват да се спре вноса на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица,мляко, месо и мед от Украйна. Недоволството избухна след като парламентът прие предложението на правителството да бъде премахната блокадата върху вноса на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта по примера на още четири европейски държави. Основните опасения на зърнарите и тогава, и сега е, че вноса на украинско зърно ще доведе до загуби за родните производители. 

„Моята изненада беше, че това предложение беше внесено за разглеждане в Народното събрания, без преди това да сме разгледали въпроса в ресорната комисия. Това беше единствената изненада. Иначе, що се отнася до решението на Министерски съвет – знаех за него. Аз отстоявах позицията на България, заедно с петорката европейски държави, но в края на краищата има политически решения на по-високи ниво. Аз съм част от един колективен орган – Министерски съвет“, обясни той.

Кирил Вътев поясни, че през цялото време и до последно е защитавал родните производители. Той посочи, че „Румъния също е излязла от претенциите за продължаване на забраната“, но има обективни причини за това. И допълни ,че между премиерите на Българи и Украйна има сериозна договорка за ограничаване на вноса.

„Ето, днес например няма нито един камион със зърно, които да е влязъл на наша територия. Има договорка, че докато не се отработят механизмите за лицензионни режими на определени продукти с определени количества, от Украйна да не влиза нищо“, категоричен е той.

Земеделският министър е категоричен, че няма как да влияем на Европейската комисия, а тя вече е взела решение за украинското зърно. „Полша реши да не се съобрази с ЕК и да си плати глобите, България взе друго решение – да се договори с Украйна“, поясни още той.

Има и едно 3-о: може някои от тях да притежават Майбаси, вертолети, яхти, самолети и имения на Ривиерата, но не са всички и не бива да се обобщава. Е да, но точно в това е проблемът, че тези малцината, които притежават споменатите ултра скъпи играчки, точно те притежават и 80% от обработваемите земи. 22-24-а притежават 60 на сто от нивите, според анализи на БАН.

Терористи ли са или кротки земеделски труженици?

Като тероризъм у нас се определя насилие и акции на насилие срещу политическия ред, за да се постигне политическа промяна. Терорът служи като средство за натиск и преди всичко трябва да всее несигурност или страх или да създаде симпатия или готовност за подкрепа у гражданите. Тероризмът не е военна стратегия, а основно комуникационна стратегия. Въпреки че терористите се стремят към промяна на съществуващия ред, те не завземат територия по военен начин, а се опитват чрез натиск да завладеят мисленето и да наложат на обществото определени „истини“.  

Всеки може да си зададе въпросът какво е блокирането на магистрали, гранични пунктове, част от столицата, пътища и мостове със селскостопанска тежка и по-лека техника? Какво е поставянето на ултиматум, че ако не се изпълнят условията на протестиращите протестните действия ще се разширяват и втвърдяват.

Производителите на олио, фуражи и др., например, казват, че е добре да се внася слънчоглед от Украйна, защото им трябва, за да произведат своя продукт. Български слънчоглед или няма достатъчно или е в складовете в очакване някой ден да се вдигнат цените и тогава да бъде продаден.

Зърнопроизводителите отвръщат, че не ги интересува, какво казват производителите. И смятат, че само те са прави.

Правителството в лицето на премиера Денков втвърди тона – факт. Но то се базира на статистика, факти и обстоятелства.

Обидените от определението „терористи“ зърнари отказват да седнат и да преговарят. И готвят блокади – засега на отделни место, после и в цялата страна – ако не стане тяхната.

В много страни от ЕС нямат агроолигарси и латифундисти. В България обаче имаме. Не от вчера, нито от онзи ден.

Латифундия е земеделско владение, покриващо огромна земна територия. Названието идва от латинския език и означава огромно земеделско владение. По време на Римската се създават латифундии, където се произвежда зърно, зехтин и вино. Такива имало в Магна Гърция, Сицилия, Египет, Южна Испания и пр. Там работили предимно роби.

Днес робите са заменени с модерна техника, а малките производители са запратени в периферията и никой не го е еня как оцеляват. Българските латифундисти – около или малко над 100 на брой, говорят захаросани приказки за загриженост, за оцеляване на отрасъла, за поминъка на дребните в бранша. В действителност другите не ги интересуват.

Говорят и за пазарни правила, но под това разбират спазване и защита на техните права и привилегии.

Твърдят също, че протестите нямали политически привкус. Глупости. Та те са част от зърнения „октопод“ благодарение на политици, които създадоха през годините условия за възникването и налагането на латифундиския модел. Рано или късно този модел ще погуби българското земеделие. Стотината семейства ще излетят с частните си самолети към частните си имения и милиони в чужди банки, а останалите на територията ще „разлистват“ спомените и ще тъгуват за времената на социализма, забравили, че именно хора от комунистическия елит създават и са част от въпросния елит на зърнарите.

Сигурно сте забравили, но още през 2011 г. позабравеният вече политик Яне Янев гръмко заяви в парламента, че в България има зърнена мафия. Цитира и статистики на Евростат. Оттогава все се „взимат“ мерки за решаване на проблема, а той все се задълбочава.

Колко ще продължи периодът на натиск от зърнопроизводителите и съпротивата на правителството – все още не е ясно. Но кристално ясно е, че драмата в сектора върви към жанра трагедия.

Познайте кои ще са губещите?

Апропо, знаете ли дали някои от зърнените олигарси са построили детски дом за сираци,, болница, дали са стипендии на ученици и студенти?

Витали Роник

През последните месеци действаше обща забрана за внос на определени видове храни от Украйна, но вчера Европейската комисия я отмени. 

Полша, Унгария и Словакия веднага обявиха едностранни ограничения, но Румъния каза, че ще изчака до понеделник, когато Киев ще представи конкретен план за избягване на внезапен приток на евтини храни през границата. Българският парламент я премахна, което предизвика недоволството на бранша.

Румънските фермери поискаха от правителството в Букурещ да последва полския пример, като подчертаха, че не са против транзита на украински стоки през Румъния да продължи.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.